Решение № 38 от 04.03.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Търговище, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елена Ив. Димитрова като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200890 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. Т. Т. от гр.Игнатиево чрез адв.Й. А. от ВАК против НП № 25-1292-001573/27.08.2025 г. издадено от началник група в ОДМВР Търговище сектор пътна полиция Търговище. Считайки същото за постановено в нарушение на процесуалният и материален закони, жалбоподателят моли НП да бъде отменено. Моли за присъждане и на направените по делото разноски. В с.з. не се явява и не изпраща представител.

Поддържа жалбата с писмена молба.

Процесуалният представител на наказващият орган пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Моли за присъждане на разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

На 02.08.2025 г. в 16:30 ч. в община Търговище на път първи клас № 4 с посока на движение към гр.Варна жалбоподателят управлявал лек автомобил 1 марка „Фолксваген Пасат“ с рег. №*******. По същото време и на същото място се намирал полицейски патрул в състав свидетелите И. И. и М. Н.. Тъйкато жалбоподателят извършил маневра изпреварване на попътно движещите се автомобили в зоната на действие на знак В 24 бил спрян от полицейските служители. За установеното нарушение на жалбоподателят бил съставен АУАН серия GA № 4390367/02.08.2025 г. В предвиденият за това срок срещу акта не е постъпвало писмено възражение. В самият акт нарушителя не е изложил възражения/обяснения. Въз основа на АУАН на 27.08.2025 г.

Началника на група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище издал процесното НП с което наложил следното наказание : за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 30 лв.(15.34 евро). Постановено е и отнемането на 10 контролни точки. Видно от справката за нарушител, жалбоподателят има регистрирани множество предходни нарушения на правилата за движение по пътищата.

Горната фактическа обстановка се доказа от събраните по делото писмени доказателства и показания на свидетели. При така събраните пи смени и гласни доказателства съдът прие за безспорно установено, че на 02.08.2025 г. на път първи клас № 4 в община Търговище жалбоподателят извършил маневра изпреварване на попътно движещите се автомобили.

Видно от приложената по делото Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, процесните АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия.

Възраженията на жалбоподателя са основателни.

При служебната проверка на оспореното НП съдът констатира, че същото е издадено при липса на съществени реквизити. Не е посочено мястото на нарушението. Посочено е само че нарушението е извършено на път първи клас № 4 в община Търговище. Лисва посочване на конкретен километър. При това положение наказаното лице не може да се защити адекватно, съдът също не може да провери волята на наказващият орган дали нарушението е било извършено в зоната на действие на забранителен знак „В 24“ респ. дали изобщо на мястото на нарушението е имало поставен забранителен знак. Не са посочени и всички обстоятелства при които е извършено нарушението. Липсва конкретизация дали поведението на жалбоподателя е създало опасност за движението или не. По този начин съдът 2 намира за недоказано твърдението на наказващият орган, че е налице състав на административно нарушение по чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП ( в редакцията към датата на нарушението). Липсва конкретизация кое предложение на чл.6, т.1 от ЗДвП е нарушено. Тези обстоятелства също нарушават правото на защита на жалбоподателя и поставят съдът в невъзможност да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона и обективната истина.

Предвид горното се налага извода че в оспореното наказателно постановление липсват съществени реквизити съгласно чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Отделно от това съдът намери, че нарушението на жалбоподателя не е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Горното налага извода че обжалваният акт е издаден в нарушение на процесуалният и материален закони, явява се незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН - в случая процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл. 63 ЗАНН, а именно платен адвокатски хонорар в размер на 480 лева. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена изцяло. Съгласно чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалвания акт, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНО, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. И тъй като видно от приложения договор за правна защита и съдействие и приложеният списък жалбоподателят е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, то ОДМВР – Търговище като първостепенен разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума. Не е налице на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за 3 адвокат, тъй като съгласно чл. 63д, ал.2 от ЗАНН тази разпоредба минималното адвокатско възнаграждение се определя съгласно чл. 36 ЗАдв, който препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно действащата разпоредба на чл.18, ал.4 от цитираната Наредба, която препраща към ал.2 от тази разпоредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер и ако административното наказание е под формата на глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. С оглед размера на наложената глоба в случая е договорено и платено адвокатско възнаграждение кореспондиращо с посоченият размер в Наредбата и съответстващо на оказаната правна помощ и съдействие.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1292-001573/27.08.2025 г. издадено от началник група в ОДМВР Търговище сектор пътна полиция Търговище, с което на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП на Й. Т. Т. с ЕГН ********** от гр.Игнатиево, ул.“******** е наложено наказание “глоба” в размер на 30 лв. (15.34 евро), КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР Търговище ДА ЗАПЛАТИ на Й. Т. Т. с ЕГН

********** от гр.Игнатиево, ул.*******, сумата в размер на 245.42 евро (480 лева), представляваща направени разноски в настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Търговище, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елена Ив. Димитрова като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200890 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. Т. Т. от гр.Игнатиево чрез адв.Й. А. от ВАК против НП № 25-1292-001573/27.08.2025 г. издадено от началник група в ОДМВР Търговище сектор пътна полиция Търговище. Считайки същото за постановено в нарушение на процесуалният и материален закони, жалбоподателят моли НП да бъде отменено. Моли за присъждане и на направените по делото разноски. В с.з. не се явява и не изпраща представител.

Поддържа жалбата с писмена молба.

Процесуалният представител на наказващият орган пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Моли за присъждане на разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

На 02.08.2025 г. в 16:30 ч. в община Търговище на път първи клас № 4 с посока на движение към гр.Варна жалбоподателят управлявал лек автомобил 1 марка „Фолксваген Пасат“ с рег. №*******. По същото време и на същото място се намирал полицейски патрул в състав свидетелите И. И. и М. Н.. Тъйкато жалбоподателят извършил маневра изпреварване на попътно движещите се автомобили в зоната на действие на знак В 24 бил спрян от полицейските служители. За установеното нарушение на жалбоподателят бил съставен АУАН серия GA № 4390367/02.08.2025 г. В предвиденият за това срок срещу акта не е постъпвало писмено възражение. В самият акт нарушителя не е изложил възражения/обяснения. Въз основа на АУАН на 27.08.2025 г.

Началника на група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище издал процесното НП с което наложил следното наказание : за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 30 лв.(15.34 евро). Постановено е и отнемането на 10 контролни точки. Видно от справката за нарушител, жалбоподателят има регистрирани множество предходни нарушения на правилата за движение по пътищата.

Горната фактическа обстановка се доказа от събраните по делото писмени доказателства и показания на свидетели. При така събраните пи смени и гласни доказателства съдът прие за безспорно установено, че на 02.08.2025 г. на път първи клас № 4 в община Търговище жалбоподателят извършил маневра изпреварване на попътно движещите се автомобили.

Видно от приложената по делото Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, процесните АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия.

Възраженията на жалбоподателя са основателни.

При служебната проверка на оспореното НП съдът констатира, че същото е издадено при липса на съществени реквизити. Не е посочено мястото на нарушението. Посочено е само че нарушението е извършено на път първи клас № 4 в община Търговище. Лисва посочване на конкретен километър. При това положение наказаното лице не може да се защити адекватно, съдът също не може да провери волята на наказващият орган дали нарушението е било извършено в зоната на действие на забранителен знак „В 24“ респ. дали изобщо на мястото на нарушението е имало поставен забранителен знак. Не са посочени и всички обстоятелства при които е извършено нарушението. Липсва конкретизация дали поведението на жалбоподателя е създало опасност за движението или не. По този начин съдът 2 намира за недоказано твърдението на наказващият орган, че е налице състав на административно нарушение по чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП ( в редакцията към датата на нарушението). Липсва конкретизация кое предложение на чл.6, т.1 от ЗДвП е нарушено. Тези обстоятелства също нарушават правото на защита на жалбоподателя и поставят съдът в невъзможност да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона и обективната истина.

Предвид горното се налага извода че в оспореното наказателно постановление липсват съществени реквизити съгласно чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Отделно от това съдът намери, че нарушението на жалбоподателя не е доказано по безспорен и несъмнен начин.