Решение № 1349 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1349 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А. в присъствието на прокурора И. Б. Б. като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110109908 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Л. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. ****, чрез пълномощника си адв. А. Х. Д., срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. II от ЗОДОВ, както следва:

1.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконното му преследване по ДП № 363/2024г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Варна, образувано на 26.09.2024г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и прекратено с постановление от 25.07.2025г. на прокурор от РП-Варна поради липса на престъпление;

2.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищеца разходи за пътна помощ за освобождаване на автомобила от наказателен паркинг и транспортиране до Сектор „Пътна полиция“, с цел възстановяване на регистрацията;

3.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 61,44 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платената от ищеца такса за регистрация на МПС след прекратяване на регистрацията в резултат на издадена ЗППАМ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 26.09.2024 г. около 00:45 часа в гр. Варна, докато управлява лек автомобил марка „Пежо 207“ с рег. № **** по ****, бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Варна. При проверката бил извършен полеви тест с техническо средство „Drager Drug Test 5000“, който отчел положителна проба за метамфетамин. В резултат на това ищецът бил задържан за около 12 часа, като му била взета кръв за химичен анализ. Впоследствие му била издадена ЗППАМ № 24-0819-001267/2024г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за временно отнемане на СУМПС и прекратяване на регистрацията на МПС. Автомобилът бил приобщен като веществено доказателство към образуваното ДП № 363/2024г. По делото е назначена и изготвена съдебно-химическа 1 експертиза, чието заключение категорично установило, че в биологичните проби на ищеца не се откриват следи от наркотични вещества. С постановление от 25.07.2025 г. на прокурор при РП-Варна наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление.

Ищецът сочи, че е претърпял неимуществени вреди под формата на стрес, унижение, накърняване на доброто му име и достойнство и нарушаване на нормалния ритъм на живота му, а също така е понесъл имуществени вреди за пътна помощ в размер на 120 лева и такса за нова регистрация на МПС в размер на 61,44 лева.

В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

Сочи, че ищецът е участвал в наказателното производство единствено в качеството на свидетел, без да му е било предявено обвинение или наложена мярка за неотклонение.

Твърди, че наказателното производство е с кратка продължителност и е прекратено веднага след получаване на резултатите от химико-токсикологичното изследване. Възразява, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и действията на прокуратурата, като сочи, че евентуалните вреди произтичат от актове и действия на органите на МВР – административни принудителни мерки по ЗМВР и ЗДвП, поради което прокуратурата не била пасивно легитимирана. По отношение на неимуществените вреди твърди, че размерът от 7 000 лева е прекомерно завишен и не съответства на съдебната практика. В писмените бележки от прокурор Здр. Задгорска се поддържа становището за неоснователност на исковете и се изтъква, че досъдебното производство е образувано от орган на разследването, а наблюдаващият прокурор се е произнесъл по същество веднага след изготвянето на токсикологичната експертиза, като по отношение на ищеца не са предприети никакви ограничителни мерки от страна на прокуратурата.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на ищеца поддържа становището си за доказаност на исковите претенции и моли за тяхното уважаване в цялост с присъждане на сторените разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. II от ЗОДОВ, съгласно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Предпоставките за уважаване на иска са срещу ищеца да е образувано наказателно производство за извършване на престъпление и постановено прекратяване на производството на посочените основания.

От приобщените като доказателства по делото материали по ДП № 363/2024г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Варна, пр. пр. № 14304/2024г. по описа на РП-Варна, се установява следното:

На 26.09.2024 г. около 00:45 часа на **** в ж.к. „Чайка“ в гр. Варна служителите от Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Варна – свидетелите Л. м. и т. б., спрели за проверка лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № ****, управляван от Л. Т.. При извършения полеви тест с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ устройството отчело положителна реакция за наркотичното вещество метамфетамин. Тестът за алкохол с „Alkotest Drager“ бил отрицателен. Във връзка с резултата бил съставен АУАН № 1423304/29.09.2024г. срещу Т. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и издадена ЗППАМ № 24-0819-001267/2024г. за временно отнемане на СУМПС и прекратяване регистрацията на МПС. Ищецът бил задържан за около 12 часа. На същата дата по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК е образувано ДП № 363/2024г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Лекият автомобил бил приобщен като веществено доказателство с протокол за доброволно предаване.

По досъдебното производство е била назначена съдебно-химическа експертиза на 2 предоставените от Т. биологични проби. Съгласно протокол № Е-267/21.07.2025г. на специализираната ЛХТИ към ВМА-МБАЛ-Варна, при извършеното изследване чрез имунохимичен и газ-хроматографски методи в кръвта и урината на ищеца не се откриват следи от наркотични вещества. Положителният резултат на полевия тест е категорично отхвърлен като недостоверен.

С постановление от 25.07.2025 г. на прокурор **** от Районна прокуратура Варна наказателното производство по ДП № 363/2024г. е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т.

1 вр. ал. 2 от НПК – поради обективна несъставомерност на деянието. Постановлението е влязло в законна сила.

С оглед гореизложеното се достига до извод, че правопораждащите факти на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. II от ЗОДОВ са безспорно установени по делото – срещу ищеца е водено наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което впоследствие е прекратено поради липса на престъпление. Обстоятелството, че по ДП не е привличано обвиняемо лице, не е пречка за ангажиране отговорността по ЗОДОВ, доколкото наказателното производство е водено именно срещу ищеца и в качеството му на проверявано лице спрямо него са предприети действия по разследването и са приложени мерки на процесуална принуда, засягащи неговата правна сфера. Поради това приложение намира даденото с ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО тълкуване, че Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ като ответник.

По възражението на ответника за липса на пасивна материалноправна легитимация съдът намира следното: действително, административните мерки – временно отнемане на СУМПС и прекратяване регистрацията на МПС – са издадени от органите на МВР. Те обаче са пряка и непосредствена последица от образуваното наказателно производство, тъй като са издадени по повод установената от полевия тест положителна проба, която е и основанието за образуване на ДП. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и обхваща всички вреди, които са в причинна връзка с незаконното наказателно преследване (чл. 4 ЗОДОВ).

Прокуратурата на Република България е надлежен ответник.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди:

В съдебната практика се приема безпротиворечиво, че при доказаност на основанието по ЗОДОВ ищецът винаги претърпява неимуществени вреди, които се квалифицират като „обичайните вреди“ от неправомерното деяние. При определяне размера на обезщетението правнорелевантни обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение и другите мерки на процесуална принуда; разгласяването и публичността; по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – конкретните негативни преживявания, здравословно състояние, семейство, професия и обществен отзвук (ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 11).

В настоящия случай за установяване на конкретните негативни последици в неимуществената сфера на ищеца, по негово искане е разпитана свидетелката К. С. Д. – негова майка. Съдът кредитира показанията й като логични, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, като отчита заинтересоваността й с оглед роднинската връзка по смисъла на чл. 172 от ГПК.

От показанията на свидетелката се установява, че след задържането и образуването на наказателното производство ищецът е преживял силен стрес и емоционално сътресение.

В продължение на две седмици не е излизал от дома си, отказвал е контакти с приятелите си и е преустановил спортните си занимания, въпреки че е бил активен спортист – футболист, тренирал към футболен отбор. Пропуснал е 4-5 мача. Начинът му на живот се е променил.

Семейството и близките му го гледали с подозрение – дори собственият му баща го приел първоначално за наркоман, а самата свидетелка признава, че е била „50 на 50“ да го вини, заради което на същия ден го завела в частна лаборатория за повторно изследване, което показало отрицателен резултат за всички видове наркотици. Установява се и наличието на продължаващ към датата на съдебното заседание страх от повторно спиране и полеви тест – 3 ищецът отказва да управлява автомобил след залез слънце.

Установява се също, че в резултат на отнемането на СУМПС и дерегистрацията на автомобила – мерки, продължили около 10 месеца – ищецът е бил лишен от възможността да работи по планираните от него куриерски дейности, тъй като работата му е изисквала управление на МПС. Това го е принудило да потърси препитание в чужбина, като на 19.05.2025 г. е заминал за САЩ за период от 4 месеца.

Съдът не кредитира показанията в частта, в която свидетелката излага собствени оценки и предположения относно характеристиките на полевите тестове и техните недостатъци, доколкото тези въпроси изискват специални знания и не се основават на лични възприятия.

Като отчете всички установени по делото обстоятелства, а именно: тежестта на престъплението, за което е водено производството – по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева; продължителността на наказателното производство – около 10 месеца (от 26.09.2024 г. до 25.07.2025 г.); задържането на ищеца за 12 часа; отнемането на СУМПС и прекратяването на регистрацията на автомобила за целия период на производството; приобщаването на автомобила като веществено доказателство; доказаните негативни последици върху емоционалното състояние, социалните контакти и трудовата реализация на ищеца; обстоятелството, че към момента на деянието ищецът е бил на 20 години, студент в Технически университет – Варна; от друга страна – обстоятелството, че не е било повдигнато формално обвинение, не е налагана мярка за неотклонение, не се установяват трайни увреждания на здравето, ищецът не е потърсил специализирана медицинска или психологическа помощ, наказателното производство е с относително кратка продължителност и е приключило веднага след изготвяне на експертизата, преценени с оглед принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и икономическите условия в страната, съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 1 500 лева, чиято еврова равностойност по фиксирания курс от 1,95583 лева за 1 евро възлиза на 766,94 евро. Определената от съда сума напълно ще репарира доказаните в производството неимуществени вреди. За разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 7 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Разпечатката съдържа 34 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46b8acfd-05da-4b9c-8e94-8766982af8f6