Определение № 603 от 27.08.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 603 гр. Шумен, 27.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Петранка Б. П. като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20243600500366 по описа за 2024 година

Производство по чл.121 вр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 10434/08.07.2024 г., подадена от С. Х. С. и М. Г. С., действащи чрез адв. И. А. при ВАК, против определение № 1620/27.06.2024 г. по гр.д. № 496/2024 г. по описа на ШРС, с което е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност на РС - Варна. Жалбоподателите считат определението за недопустимо – постановено след като е изтекъл преклузивния срок, в който съдът служебно може да повдига въпроса за местната подсъдност – чл.119, ал.2 ГПК. На следващо място считат определението за неправилно, постановено в нарушение на забраната за промяна на стабилизирана, считано от 06.02.2024 г., местна подсъдност /чл.120 ГПК/. Излагат, че на 14.02.2020г. предявили пред РС - Варна отрицателни установителни искове за собственост върху обекти с административен адрес гр. Варна. Поради отводи делото било изпратено на ШРС и образувано под №3/2023г. на ШРС. Било проведено първо съдебно заседание на 06.02.2024г., в което ищците предявили инциденти установителни искове, като внесли и държавната такса. Исковете били приети от съда и така местната подсъдност по общия предмет по гр.д.№ 3/2003 г. на ШРС била стабилизирана. С определение № 489/27.02.2024 г. по гр.д.№ 3/2023г., ШРС отделил инцидентните установителни искове в отделно производство, а именно настоящото гр.д.№ 496/2024 г. на ШРС. Излагат, че определението за разделяне на исковете било допустимо само в хипотезата на насрещен иск – чл.211, ал.2 ГПК, но не и в хипотезата на чл.212 ГПК. С обжалваното определение - № 1620/27.06.2024 г. по гр.д. № 496/2024 г. на ШРС, съдът върнал обратно на отведения съд – Варненски районен съд част от общия предмет. Това било недопустимо, неправилно и увреждало интересите на жалбоподателите, и правото им на правосъдие в разумен срок. Недопустимо била приложена разпоредбата на чл.109 ГПК с оглед чл.119 ал.2 ГПК след проведено първо съдебно заседание на 06.02.2024г. Служебното разделяне на делото представлявало 1 фактическа промяна по чл.120 ГПК и не можело да се противопостави на вече стабилизираната местна подсъдност. Молят съдът да съобрази, че била налице хипотеза на обективно съединяване на искове и отделянето на част от спорния предмет в отделно производство било в противоречие на чл.213 ГПК. Предвид изложеното молят съдът да обезсили, евентуално да отмени обжалваното определение и върне делото на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия чрез служебно съединяване на исковете по гр.д.№ 3/2023 г. и гр.д. № 496/2024 г. на ШРС.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от Областна администрация Варна.

Жалбата е депозирана в срок, от надлежни страни и против подлежащ на обжалване акт на районния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 496/2024 г. на ШРС е образувано след разделяне на предявени по гр.д.№ 3/2023 г. на ШРС искове /опр.№ 489/27.02.2024 г. по гр.д. № 3/2023 г. на ШРС/, които след направени от ищците няколкократни уточнения са: четири иска за прогласяване нищожност на Договори за покупко-продажба на държавна земя, а именно: 1/ Договор № 472/22.04.1998г., поправен с Договор № 1308/27.01.1999г.; 2/ Договор № 473/22.04.1998г., поправен с Договор № 1307/27.01.1999г.; 3/ Договор № 1579/28.04.1998г. и 4/ Договор №1580/28.04.1998г., на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД – поради противоречие със закона, евентуално на основание чл.26, ал.1, пр.2, пр. 3 от ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.4 и 4 от ЗЗД заобикаляне на закона; накърняване на добрите нрави; невъзможен предмет; липса на основание; както и 5/ иск за прогласяване нищожност на Договор за доброволна делба от 07.04.1995г., на основание чл.75, ал.2 ЗН, евентуално на основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2, пр.3 от ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.4 и 4 от ЗЗД.

Видно от исковата молба и представените към нея доказателства /процесните договори/ недвижимия имот, предмет на процесните договори, обявяване на нищожност на които се иска са с административен адрес - гр. Варна, ул. ....... № 9.

С Определение № 1620/27.06.2024 г. по гр.д. № 496/2024 г. на ШРС, първоинстанционния съд е прекратил производството по делото и изпратил същото по правилата на местната подсъдност на РС - Варна. Съдът е приел, че доколкото се касае за искове за нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот, то същите са подсъдни на съда по местонахождението на имота, а именно Варненски районен съд.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.109 ГПК исковете за обявяване на нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот, какъвто е настоящия случай /чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.75, ал.2 от ЗН/ се предявяват по мястото, където се намира имотът. Според чл.118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно /чл.118 ал.1 ГПК/. Констатира ли, че то не му е подсъдно, съдът трябва да го прекрати пред себе си и да го препрати на 2 компетентния съд. Съдът, на който делото е препратено го продължава, а не го започва отначало, като делото се счита висящо пред съда на който е препратено от деня на исковата молба подадена пред ненадлежния съд, а извършените от него и пред него действия запазват силата си.

Съгласно чл.119, ал.2 ГПК възражение за неподсъдност на делото по местонахождението на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция.

В случая по правилото на чл.109 ГПК компетентен да разгледа предявените искове е съдът по местонахождението на имота, а именно Варненски районен съд. Изложените съображения на районния съд съответстват на установената към настоящия момент като непротиворечива практика на съдилищата по приложението на чл.109, ал.1 от ГПК.

Подсъдността по местонахождението на недвижимия имот е специална местна подсъдност, подчинена на режим, различен от този за останалите видове местна подсъдност, за която съдът следи служебно /решение № 69 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 885/2011 г. на ВКС/, като предявяването на иска по правилата на родовата и местната подсъдност по местонахождение на недвижимия имот е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост /определение № 356 от 28.04.2010 г. по ч. т. д. № 233/2010 г. на Първо ТО на ВКС/.

По настоящото дело не е проведено първо съдебно заседание, както се твърди от жалбоподателите, напротив още не е връчен препис от исковата молба на насрещната страна, доколкото същата е нередовна, оставяна е няколко пъти без движение /същата не е и вписана в службата по вписванията/. Твърдението за проведено по друго дело - гр.д.№ 3/2023 г. на ШРС първо съдебно заседание не може да се счита за проведено първо съдебно заседание по гр.д.№ 496/2024 г. на ШРС, респ. не е изтекъл срока по чл.119, ал.2 ГПК в който съдът може служебно да повдигне въпроса за подсъдността по местонахождението имота.

С оглед изложените в жалбата оплаквания следва да се отбележи, че настоящото производство е образувано по частна жалба срещу определение във връзка с подсъдността /чл.121 във вр. с чл.118, вр. с чл.109 ГПК/. В това производство съдът не може да проверява правилността на определение № 489/27.02.2024 г. по гр.д.№ 3/2023 г. на ШРС, с което част от исковете са отделени за разглеждане в отделно производство и въз основа на него е образувано гр.д.№ 496/2024г. на ШРС, нито да преценява дали същите имат характер на инцидентни установителни искове или нямат този характер. Определението за разделяне е постановено по друго дело и съдът в настоящото производство не може да го обезсилва, отменя или да дава указния на първоинстанционния съд да съедини за общо разглеждане исковете по вече разделените дела, нито служебно да съединява първоинстанционни дела.

Определението за разделяне не подлежи на обжалване. В този смисъл изложените възражения в жалбата са ирелевантни за настоящото производство. Следва да се посочи още, че наличието на отводи от страна на съдиите при ВРС , след които е образувано гр.д.№ 3/2023 г. по описа на ШРС също не рефлектира върху производството по подсъдността по 3 настоящото дело. Не е налице необходимост от прилагането на гр.д.№3/2024г. по описа на ШРС към настоящото дело.

Предвид гореизложеното атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като депозираната срещу него частна жалба е неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1620/27.06.2024 г. по гр.д. № 496/2024 г. по описа на ШРС, с което е прекратено производството по делото по описа на ШРС и същото е изпратено по подсъдност на РС - Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4