Решение № 204 от 08.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Благоевград , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Катя Бельова

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20201200501233 по описа за 2020 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно-по реда на чл.259 и сл.ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от Р.К., чрез адв. Б., в качеството й на особен представител против решение № 481/30.07.2020г. на РС-П. постановено по гр.д№1433/2019г., в частта му, с която РС е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Р. АНГ. К., с постоянен адрес в гр. П., ул. „...“ № 7, ЕГН **********, дължи на „А.С.В” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „...“ № 25, офис-сграда „..“, ет. 2, офис 4, ЕИК ***, следните суми, които са били предмет на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1147 от 03.06.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 777/19 г. на Районен съд - гр. П., а именно: 849,32 лв., представляваща неплатена главница по Договор за заем CrediHome+ с № ** от 31.08.2017 г., сключен между „М.К.“ АД (като заемодател) и ответницата Р. АНГ. К. (като заемополучател), вземанията по който са били прехвърлени в полза на „А.С.В“ ООД, чийто правоприемник е ищецът „А.С.В“ ЕАД, съгласно Приложение № 1 от 10.05.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2019 г. до погасяването и 74,57 лв., представляваща лихва за забава върху главницата по цитирания заемен договор, начислена за периода 13.01.2018 г. - 03.06.2019 г.

В отхвърлителната част, решението на РС е стабилизирано предвид липсата на ВЖ.

В постъпилата жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение. Твърди се,че делото е решено при ненапълно изяснена фактическа страна на спора относно обстоятелствата дали е обявен договора за цесия на длъжника, 1 информиран ли е бил длъжника да дължимите лихви по договора,кога е настъпила предсрочна изискуемост.прави се оплакване, че при решаване на делото първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства и необосновано е приел,че е налице изправност на кредитора без да съобрази недействителността на цедираното вземане, липсата на надлежно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост. Първоинстанционният съд не бил извършил преценка за неравноправни клаузи в договора за заем, а направеното в решението тълкуване на договора е в разрез с чл.20 ЗЗД. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, в атакуваната му част и отхвърляне на предявените по реда на чл.422 ГПК искове.

В отговора на жалбата, подаден от насрещната страна в срока по чл.263 ал.1 ГПК, е заявено становище за оспорването й като неоснователна. Поддържат се доводи за основателност на исковете и изразената позиция на въззиваемата страна е за потвърждаване на обжалваното решение като правилно-постановено в съответствие със закона , доказателствата и процесуалните правила.

Въззивната жалба е допустима,тъй като е подадена от легитимирано да я подаде лице-особен представител на страна в производството, при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт на първоинстанционен съд.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция,определени в чл.269 ГПК, при извършената служебна проверка Благоевградският ОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по повдигнатите в жалбата въпроси по съществото на спора приема следното:

РС – П. е бил сезиран с обективно съединени установителни искове, предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата Сочените от ищеца правопораждащи факти, развити по съображения в ИМ и обстоятелствата за претендираните вземания са доказани, в уважената част на атакуваното решение, с успешно проведеното от него пълно главно доказване съобразно разпределената му с доклада на първоинстанционния съд доказателствена тежест.

Установява се,че между „М.К.” АД и „А.С.В“ ЕАД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., като с Приложение 1 от дата 10.05.2018 г. от страна на „М.К.” АД АД е прехвърлено по реда на чл. 99 от ЗЗД вземане в полза на „А.С.В“ ЕАД, произтичащо от договор за паричен заем CrediHome № **/31.08 2017 г. , сключен между Р. АНГ. К. и „М.К.” АД. Срокът на договора е изтекъл на 12.09.2019 год. и заемополучателят не е изплатил изцяло дължимия паричен заем нито към предишния кредитор, нито към „А.С.В“ ЕАД. С неоспореното заключение от извършената ССЕ се установява,че предявеният главен иск по заемната сделка е основателен за сумата от 849,32 лв. С оглед периода, до който се отнася тази претенция (от 13.01.2018 г. до 03.06.2019 г.), дължимата лихва за забава, изчислена от съда, при условията на чл. 162 ГПК, е 119,61 лв., което е повече от претендираната такава - 74,57 лв.

По повдигнатите във въззивната жалба относими към предмета на делото въпроси,въззивният съд намира, че в обжалваната си част, решението е постановено съобразно материалния закон и събраните доказателства. Единственото оплакване 2 формулирано във въззивната жалба е досежно това, че РС не е съобразил факта, наведен от особения представител на ответника, че последния не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от цесионера, поради което цесията не е произвела действие спрямо него, поради което той не дължи никакво плащане на задължението, произтичащо от процесния договор за заем в полза на ищеца-цесионер. Според настоящия съдебен състав на БлОС, неоснователно се поддържа в жалбата, че цесията на процесните вземания не е породила действие по отношение на длъжника- ответницата по предявените искове. Дори и уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД да не е съобщено надлежно на ответницата чрез предприетите от упълномощения цесионер фактически действия за връчване, то е приложено към исковата молба и е получено, ведно с препис от нея, от особения представител на ответницата.Този факт, настъпил в хода на производството по делото следва да бъде съобразен по реда на чл.235, ал.3 ГПК. В съдебната практика е прието, че уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД за прехвърлянето на вземането може да бъде извършено от новия кредитор/цесионера/, ако е упълномощен за това от стария кредитор/цедента/ -решение по т.д.№62/2015г. на ВКС-ТК-Второ т.о. ,решение №137/2.06.2015г. по гр.д.№5759/2014г.-ГК-Трето г.о.;решение №156/30.11.2015г. по т.д.

№2639/2014г.-ТК-Второ т.о. В случая освен включената в цесионния договор клауза за предоставяне на право на цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, има и изрично упълномощаване за това по представеното пълномощно. Връчването на уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД като приложение към исковата молба на особения представител на ответницата поражда за нея предвиденото в чл.99, ал.4 ЗЗД действие/вж.решение №114/07.09.2016г. на ВКС-ТК-Второ т.о. по т.д.№362/2015г.;решение №123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ТК-Второ т.о.;решение №3/16.04.2014г. по т.д.

№1711/2013г. на ТК-Първо т.о./.Връчването на особен представител е приравнено на връчване на страната./решение №209/28.11.2018г. по т.д.№2530/2017г. на ТК-Първо т.о.;определение №260/16.05.2019г. по т.д.№1821/2018г. на ТК-Първо т.о. Освен това, длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което следва да се приеме, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че установеното пред РС задължение не е погасено. Предвид изложеното доводът на особения представител на ответницата за неизвършено съобщаване на цесията по чл.99 ал.3 ЗЗД, е неоснователен.

Предвид изложеното дотук Окръжният съд намира ,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС-Благоевград, в атакуваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено, като в тази връзка БлОС препраща към мотивите на РС.

По разноските:

Искане за разноски за въззивното производство е направено своевременно с писмена молба преди съд.заседание, в което е даден ход по същество. Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна разноските,които са направени за възнаграждение за назначения й особен 3 представител - 300.00лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50,00лв. на основание чл. 78, ал. 8, предл.първо от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразно поисканото в молбата на „АСВ“ ЕАД, имаща характера и на списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран по изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.78 ал.1 и 8 ГПК, Благоевградският Окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 481/30.07.2020г. на РС-П. постановено по гр.д№1433/2019г. по описа на с.с., в атакуваната му част.

ОСЪЖДА Р. АНГ. К., с постоянен адрес в гр. П., ул. „..“ № 7, ЕГН **********, да заплати на „А.С.В” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „...“ № 25, офиссграда „..“, ет. 2, офис 4, ЕИК ***сумата в общ размер на 350,00лв. за направените разноски за въззивното производство пред БлОС.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. А.Д. Б. от Адвокатска колегия - гр. Благоевград, назначена за особен представител на ответницата по чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждение в размер на 300,00 лв., дължимо за настоящото дело, която сума е внесена от въззиваемата страна по сметка на БлОС.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4