Решение № 1389 от 29.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1389 гр. Плевен, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20264430101765 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „ПЕТСПЕД“ ЕООД срещу ЕТ“ ДАЯНА-ИВАН ПЕНКОВ“ за осъждане на ответника да заплати сумата от 366,33 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски по ч.гр.д.№1431/2026 г. по описа на РС Плевен.

В исковата молба се твърди, че е извършена услуга-транспорт на товари от ищеца по заявка на ответника – договор №2601016/29.01.2026 г. за България-Австрия, със собственото транспортно средство, за което е издадена фактура №550/06.02.2026 г. на стойност 830 евро и ДДС 166 евро, обща стойност 996 евро. Към 02.04.2026 г. ищецът счита ,че задължението е било в размер на 996,00 евро, като твърди, че е изправна страна по договора, защото е изпълнил качествено услугата по транспорт, с ЧМЕР от 30.01.2026 г., пратка №50535100525 от СПИДИ АД. За събиране на това вземане, се сочи, че е образувано ч.гр.д.№1431/2026 г. за обезпечение на иск, и е издадена обезпечителна заповед с наложена мярка запор до сумата от 1002,46 евро. На 15.04.2026 г. ответникът заплатил тази стойност, но не и разноските, реализирани в обезпечителното производство, а дал повод за завеждането на делото. Заплатените разноски се сочи, че са: 23.01 евро за държавни такси, 300 евро за адвокатско възнаграждение, 43,32 евро такси на ЧСИ или общо 366,33 евро. Ищецът счита, че тези разходи са настъпили като пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника на задължението по договора. Те представлявали имуществени вреди по см. на чл. 82 ЗЗД, като обезпечителното производство било необходимо и оправдано средство за 1 защита. Погасяването на задължението не освобождавало ответника от задължението да заплати сторените разноски. Това не било сторено до настоящия момент, поради което ищецът моли да бъде уважен предявения иск.

В срока по чл. 131,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се сочи, че предявената искова молба е неоснователна.

Твърди се, че задължението по договора е заплатено, както се сочи в исковата молба, но съгласно задължителната съдебна практика – т.6 от ТР №6/2013 по тълк. Д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните разноски в обезпечително производство се присъждат с окончателното съдебно решение по същество на спора. В случая обаче иск по същество на спора не е предявен преди изтичане на срока по чл. 390,ал.3 ГПК, а мотивите на посочената практика не налагали извод за самостоятелен иск за сторените в обезпечителното производство разноски. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В с.з. ищецът се представлява от адв. П. чрез който поддържа исковата молба и счита фактите за ясни, тъй като безспорно по делото е установено, че ищецът е извършвал транспорт, ответникът не е платил в срок, поканен е, образувано е ЧГД, след запор на сметката, той заплатил и се позовава на тълкувателно решение, което в случая не касаело конкретният запор.

Формулират подробни доводи в писмена защита. Моля да бъде уважен иска, като представя списък на разноските.

В с.з. ответникът не се явява, но в писмено становище излага довод за неоснователност на иска, тъй като отговорността за разноски може да се претендира само по висящ спор, но не и извън конкретното производство.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Видно от ч.гр.д. № 1431/2026 г. по описа на РС Плевен е че, по е образувано по молба с вх. № 10342/02.04.2026 г. на ПЕТСПЕД ЕООД по която с Определение №1574/02.04.2026 г. е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.372, ал.1, вр. чл.367 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, които мол. „ПЕТСПЕД” ЕООД, ЕИК208028836, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ВЪЗНАМЕРЯВА ДА ПРЕДЯВИ ПРОТИВ ЕТ ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, за заплащането на сумата от 996 евро- главница по Договор за превоз №2601016/29.01.2026г. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, на сумата от 6,46 евро – лихва за забава, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕТО на СЛЕДНАТА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА: ЗАПОР върху банковите сметки на ответника по бъдещите искове ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, открити в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, до размера на сумата от 1002,46 евро- общо. Определен е едномесечен срок за предявяване на искова молба от датата на определение считано от 02.04.2026г. с указание към молителя да представи искова молба.

Видно още от посоченото ч.гр.д. е че на 22.05.2026 г. е постъпила молба 2 от молителя, в която се сочи, че на 15.04.2026 г. *** е извършило плащане на сумата от 1007,34 евро – главница и лихва по бъдещите искове, но се твърди, че не са платени сторените разноски за образуване на ч.гр.д. № 1431/2026 г. по описа на РС Плевен, поради което се твърди, че е предявена искова молба.

Исковата молба, с която е сезиран съда в настоящото производство е предявена на 30.04.2026 г., като е формулиран петитум за заплащане на сторените по ч.гр.д. № 1431/2026 г. по описа на РС Плевен, но не и петитум за обезпечените бъдещи искове.

С Разпореждане №6746/19.05.2026 г. исковата молба е оставена без движение по реда на чл. 129,ал.2 ГПК с указание да формулира петитум за осъждане на ответника по обезпечените бъдещи искове.

С молба по делото с вх.№ 16106/28.05.2026 ищецът е формулирал петитум за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи сторените от него разноски по обезпечителното производство.

Видно от пълномощно/договор приложено към исковата молба е, че ищцовото дружество е упълномощило адв.П. П. да представлява дружеството по ч.гр.д.№1431/2026 г. по описа на РС Плевен, като уговореното възнаграждение в размер на 300 евро е платено в брой при подписване на договора.

На 03.04.2026 г. ищецът е заплатил и 38,31 евро по сметка на ЧСИ М.Стоянова за изпълнително дело №20269280400277, образувано въз основа на обезпечителна заповед, издадена на 02.04.2026 г. по ч.гр.д.№1431/2026 г. на РС Плевен. За издаване на посочената обезпечителна заповед ищецът е заплатил 2,56 евро за издаването на заповедта и на 02.04.2026 г. е заплатил 20,45 евро по сметка на РС Плевен за образуване на ч.гр.д.№1431/2026 г. на РС Плевен.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с придадената им по закон доказателствена сила и стойност съгласно чл. 178 и чл. 179 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл.45,ал.1 ЗЗД, който е процесуално допустим.

Съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права съгласно чл. 2 ГПК, поради което и предявената искова молба като редовна, надлежно сезира съда да разгледа правния спор за претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби – направените от ищеца разходи за водене на обезпечително производство, за което несъмнено в случая е дадено основание за образуването му. Този факт се признава и от двете страни в исковата молба и отговор, което признание съдът цени съгласно чл. 175 ГПК. Обезпечителното производство по реда на чл. 389 ГПК е факултативно и изборът на ищеца да поиска обезпечение цели да охрани спорното право и да осигури неговото изпълнение при евентуално положително решение за молителя.

3

В трайно установената съдебна практика / Определение № 876 от 2.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. 3490/2014 г., I т. о., ТК/ се приема, че разноските, понесени в обезпечително производство /обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство/, съгласно т. 5 от ТР 6/2013 г. по т. д.

6/2012 г. на ОСГТК на ВКС подлежат на възмездяване в съответното производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно уважаването, респ. отхвърлянето им. Възмездяването на тези разноски е последица от уважаването на исковете и не съставлява предмет на самостоятелен иск, който следва да отговаря на всички изисквания на чл. 127 – 128 ГПК, вкл. за дължима държавна такса. Подобен извод не следва от т. 5 на ТР 6/2013 г. и самото включване на въпроса и даденото разрешение, за начина на възмездяване на понесени в обезпечително производство разноски е в потвърждение на изключването на общия, допустим и без разрешението на Тълкувателното решение, вариант - чрез иск за обезщетяване на вреди.

Ищецът в настоящото производство е предявил искова молба в едномесечния срок, определен от съда в производството по ч.гр.д.№1431/2026 г., но само за сторените разноски в обезпечителното производство, а не и за обезпечените бъдещи искове, като изрично е сезирал исковия съд с иск по чл.49 вр. чл. 45,ал.1 ЗЗД, вместо да формулира петитум за обезпечените бъдещите искове и в хода на висящо исково производство да се позове на стореното от ответника плащане след подаване на молбата за обезпечение и въз основа на извършено плащане в хода на процеса да претендира сторените разноски, за реализирането на които ответникът е дал повод за завеждане на молбата за обезпечение. Претендирането на разноски с отделен иск за обезщетяване на вреди е неоснователно, доколкото тази акцесорна претенция е последица от основателност на обезпечените бъдещите искове, каквито в случая не са предявени. Така в случая не е налице съдебно решение, с което да е съдебно признато дължимост на претендираните парични вземания, за които са предявени осъдителни искове и погасени чрез плащане в хода на процеса, съответно въз основа на тях дължимост на осн. чл. 78,ал.1 във вр. с чл. 81 ГПК на сторените разноски за обезпечителното. След като не е постановено такова съдебно решение, то страната е пропуснала предвидената в закон възможност да претендира като последица от основателност на иска, сторените от него разноски. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл.

45,ал. 1 ЗЗД за неоснователен и следва да се отхвърли.

Ръководен от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПЕТСПЕД“ ЕООД, ЕИК 208028836, със седалище и адрес на управление: **********, срещу ЕТ“ ***, с адрес за кореспонденция: **********, осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45,ал.1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 366,33 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски по ч.гр.д.

4

№1431/2026 г. по описа на РС Плевен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред ОС Плевен с въззивна жалба.

Да се уведоми съда постановил обезпечителната заповед за това, че не е предявена искова молба за обезпечените бъдещи искове.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5