Решение № 100 от 09.11.2021, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Севлиево, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станислав Ив. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20214230200404 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателя И. Е. Г. от гр.*** е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 4622831, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

Ответникът по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 05.03.2021 г., в 14:59часа, на Главен път І-4, км. 84+670, в посока на движение към гр.В.Търново (на територията на община Севлиево), бил установен и заснет с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „Шко Фабия” с рег. № СВ *** АТ.Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на автомобила след приспаднат толеранс от 3 км/ч е 72 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/час за извън населено място, въведено с пътен знак В 26.В последствие била направена справка в програмата за регистрация на автомобили в Република България, от която било установено, че автомобилът е собственост на жалб.ИВ. ЕМ. Г..За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, от ОД МВР Габрово, бил издаден електронен фиш, серия К, № 4622831, с който на жалб.Г., на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 200.00лева.Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалб.Г.

1 и бил връчен на 02.09.2021 г.От приложеният към административно-наказателната преписка Протокол от 01.12.2020 г. се установява, че при км 84+670 на Главен път І-4 има ограничение на скоростта от 50км/час, въведено с пътен знак В26, монтиран при км. 84+460 за МПС, движещи се в посока В.Търново.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 4622831, издаден от ОДМВР – Габрово, с приложен към него снимков материал;

Справка от РУ МВР Севлиево; Протокол от проверка № 77-С-ИСИС/22.10.2020 г. и писмо от БИМ; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 05.03.2021 г. и снимков материал; извлечение от ръководство на потребителя на „ARH CAM S 1“; Протокол от 01.12.2020 г.; Преглед на фиш и Справка от ОПУ - Габрово.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 02.09.2021 г.Жалбата е заведена в деловодството на ОД МВР - Габрово на 09.09.2021 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбите на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи следното: “Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак ”.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП – “При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Извън населено място Категория B - 90”.

С ЕФ на осн. чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП на жалб.Г. е наложено наказание глоба в размер от 200.00лева.Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.”.Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП гласи следното: “Когато нарушението по ал.1, т.1 - 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да 2 се управлява моторно превозно средство за срок три месеца”.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.Не се явява и неговия процесуален представител.В жалбата към съда се отправя молба да отмени обжалваният ел.фиш като неправилен и незаконосъобразен, в подкрепа на което се развиват няколко съображения.

Твърди се на първо място, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясно изписване на нарушената норма.В тази насока се развиват доводи и в заключение е направен извода, че чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП са две взаимноизключващи се правни норми и няма как да образуват конструкцията на едно нарушение.

Съдът не споделя така изложените доводи.Административно-наказващият орган /АНО/ правилно е квалифицирал извършеното нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.В първата алинея на този текст са посочени разрешените максимални стойности на скоростта за движение в зависимост от конкретното място на движение, докато ал.2 касае стойности на скоростта, различни от тези по ал.1, в случаите когато тези стойности са допълнително въведени с поставен в участъка пътен знак.Поради това няма пречка, когато ограничението на скоростта е въведено с пътен знак, указващ движение със скорост, различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, цифровото изписване на вмененото нарушение да се извърши както е направено в конкретния случай – по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, нито засяга и/или препятства правото на защита на наказаното лице.В този смисъл са Решение № 9 от 27.01.2021 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 146/2020 г. и Решение № 16 от 5.02.2021 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 145/2020 г.

Твърди се на следващо място, че нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство, но не бил упоменат неговия тип, поради което не можело да се направи обосновано предположение дали системата е мобилна или стационарна.В този смисъл било невъзможно да се установи дали са спазени изиискванията на Наредба № 8121з-532/2015 г.Оспорва се също така техническата годност на използваното автоматизирано техническо средство.Твърди се освен това, че ел.фиш е незаконосъобразен, тъй като не съдържал всички изискуеми реквизити.

Съдът не споделя така изложените доводи.В ел.фиш изрично е посочено, че нарушението е установено с АТСС „ARH CAM S 1“, което е индивидуализирано и посредством неговия фабричен номер, а именно 11743d5.От друга страна по делото са приложени писмо от БИМ и Протокол от проверка № 77-С-ИСИС/22.10.2020 г., от които се установява, че въпросното автоматизирано техническо средство съответства на одобрения тип и е преминало периодична проверка за годност.Наред с това към административнонаказателната преписка са приложени Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 05.03.2021 г. и снимков материал, от които по безспорен начин също се установява, че системата, с която е било установено и заснето нарушението е мобилна, както и, че при използването й са били спазени всички изисквания 3 на Наредбата, регламентираща използването на такива средства.Настоящият съдебен състав намира, че от събраният по делото доказателствен материал, в частност от представения по преписката снимков материал, действително се установява превишаване на въведената с пътен знак В 26 максимално допустима скорост, извършено от жалбоподателя с посоченото в ел.фиш моторно превозно средство, представляващо административно нарушение на чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП.За така установеното нарушение е издаден атакувания ЕФ, съдържащ предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане.Нарушението за скорост е било установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1.Правилно е ангажирана отговорността на жалб.Г. като собственик на процесният лек автомобил, който в законоустановения срок от получаване на обжалвания ел.фиш не е представил в ОД МВР Габрово писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не упражнява предоставеното му право, предвидено в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

На следващо място се излага твърдението, че в случая е налице противоречие между словесното описание на нарушението и дадената правна квалификация.В подкрепа на този извод се излага твърдението, че жалб.Г. е санкциониран с разпоредбата на чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП.Следвало наказващият орган да посочи фактите, които го мотивират да приеме, че нарушението е извършено повторно – с кое влязло в сила наказателно постановление или ел.фиш е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните времеви граници.Същевременно в случая не било посочено конкретно по коя от избраните хипотези е извършено повторно нарушението, за да може наказаното лице да узнае в какво се обвинява и за какво точно е санкциониран.Нарушените законови разпоредби следвало да бъдат конкретно посочени, а не да се извличат по пътя на формалната или правната логика, тъй като се засягало правото на защита на наказаното лице.

От данните в ЕФ е установено, че нарушението е извършено извън населено място, като превишението на скоростта от 22 км/ч обосновава приложението на санкционната норма по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, която е с фиксиран размер от 100 лева.АНО е наложил санкцията в двоен размер при условията на ПОВТОРНОСТ по чл.182, ал.4, без обаче изрично да посочи и препрати към нормата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като нито в ЕФ е отразено, нито в представената преписка са приложени доказателства, от които да се установява, че нарушението действително е извършено повторно.За налагането на санкция по чл.182, ал.4 от ЗДвП трябва да са посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл.182, ал.4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната 4 привръзка с нормата, с която се запълва (в случай на превишаване на максимално разрешената скорост в извън населено място от 21 до 30 km/h – чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП); описание от фактическа страна, че нарушението е извършено повторно; описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт, който определя тази квалификация, включително с датата му на влизане в сила.