Акт № 317 от 03.11.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Варна, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Марин Цв. Атанасов

Членове:Петър Митев

Маргарита П. Димитрова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора Д. Ив. И. като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Частно наказателно дело № 20263100201803 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 17 и сл. от ЗЕЕЗА.

Образувано е по повод внесени от ВОП искане, съдържащо молба от страна на съдебните власти на Руската Федерация за екстрадиция на А. В. К.

/А.К./, роден на ********** г. в Казахстан, гражданин на Руската федерация, с притежаващ руски паспорт № *** издаден на 23.09.2023 г. и валиден до 23.09.2033 г., постоянно пребиваващ в Р. България съгласно разрешение за постоянно пребиваване № ***, с неизтекъл срок на валидност. В молбата се сочи, че екстрадирането е с цел провеждане на наказателно производство по наказателно дело срещу А.В. К. за извършване на престъпление по на член 159 част 4 и член 30 част 3 от Наказателния кодекс на Руската Федерация.

/опит за измама, извършен от организирана престъпна група, в особено големи размери/

В хода на съдебните прения участващият по делото прокурор пледира за постановяване на решение, с което да бъде отказано предаването на исканото лице на основание чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА , независимо, че искането за екстрадиция е подадено от компетентен орган, придружено и е от необходимите доказателства.

Защитникът на исканото лице застъпи тезата за липса на законовите изисквания за допускане на исканата екстрадиция. Релевира множество доводи за наличие на хипотезата на чл. 7 т. 4 и т. 5 ЗЕЕЗА.

1

Исканото лице не дава съгласие за доброволна екстрадиция и не се отказва от принципа на особеността. Същият не желае да бъде предаден на компетентните съдебни органи на издаващата държава и в предоставеното му право на лична защита, тъй като счита от една страна, че процеса е резултат на политическо преследване на лице посочено за негов съучастник, починал към настоящия момент, както и че се страхува за здравето и живота си, тъй е отказвал да свидетелства в тази насока. В последната си дума моли да бъде постановен отказ за екстрадиция.

Варненски окръжен съд, след като съобрази събраните доказателства по делото и изложените от страните доводи, намери за установено следното:

Молбата за екстрадиция е подадена до Министерство на правосъдието на РБ и е съпроводена с необходимите документи и доказателства по чл. 9, ал.

3 ЗЕЕЗА, като самите документи са приложени на руски език и в превод на български език. Молбата е подадена от компетентен правоимащ орган, поради което същата е допустима. Възражнията на защитата в тази насока са неоснователни, тъй като молбата откъм формалната си страна е била предмет на проверка и от други състави на съда, както и на Министерство на провосъдието на Р.България.

Исканото лице е идентифицирано с пълни данни за неговата самоличност и относно установяването на същата към момента няма никакви съмнения, не се оспорва и от страните.

За нуждите на настоящото производство Варненски окръжен съд извърши проверка дали са налице условията по чл. 5 и чл. 6 от ЗЕЕЗА, налице ли са основания за отказ по смисъла на чл. 7 или чл. 8 от ЗЕЕЗА, както и има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция.

В съответствие с изискванията на чл. 12, пар. 1 ЕКЕ по делото е постъпил чрез Окръжна прокуратура - Варна оригинал на споменатата писмена молба на Генералната прокуратура на Руската Федерация. Същата е отправена от компетентен орган до Министерство на правосъдието, поради което е спазено и изискването на чл. 9, ал. 1 ЗЕЕЗА. Към молбата за екстрадиция са приложени документите по чл. 12, пар. 2 ЕКЕ и чл. 9 ал. 3 ЗЕЕЗА, придружени с надлежен превод на български език. Екстрадицията касае наказателно преследване за деяние, съставомерно и по българския НК – видно от даденото в процесната молба за екстрадиция описание на разследваното престъпление, се касае за такова съставомерно по чл. 210, ал. 1 от българския НК /опит за измама в големи размери, представляваща особено тежък случай, осъществена при условията на продължавана престъпна дейност; както и за образуване, ръководство и участие в организирана престъпна група по чл. 321 от НК)/ наказуемо с „лишаване от свобода“ повече от 1 /една/ година. Исканото лице към настоящия момент не е български гражданин или лице, на което да е предоставено убежище в Република България, не се ползва с имунитет по отношение на наказателната 2 юрисдикция на Република България и е наказателноотговорно лице съгласно българското законодателство.

Горното мотивира съда да приеме, че по отношение на исканото лице са налице част от положителните предпоставки за предаване.

Относно отрицателните предпоставки за предаване на лицето, посочени в чл. 7 от ЗЕЕЗА: Престъплението, за което се преследва А. В. К., не се смята за политическо или военно престъпление. Съдебните книжа не са издадени от извънреден съд на молещата държава. От книжата не може да бъде изведен извод, че екстрадицията цели наказване на лицето на основания като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, както и няма основания да се прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради наличието на някое от тези основания. Липсват доказателства в подкрепа на твърдението на лицето, че целта на инициираната процедура е политически процес. В молбата за предаване на лицето молещата държава е дала гаранции, че екстрадицията няма за цел да се преследва лице по политически причини, във връзка с расова принадлежност, вероизповедание, националност или политически възгледи, като на А. В. К. в Руската Федерация ще бъдат предоставени всички възможности за защита, самата тя не е направила постъпления във връзка с предоставяне на убежище срещу политическо преследване, поради което не може да бъде направен извод, че положението на лицето ще се утежи поради някое от тези основания. Наказателното преследване, с оглед предявеното на А. В. К. обвинение от формална гледна точна не е погасено по давност или амнистирано нито по българското право, нито по законите на Руската Федерация. От приложените към молбата за екстрадиция материали се установява, че за престъплението, за което е повдигнато на исканото лице обвинение, не се налага смъртно наказание в искащата държава, поради което в случая не е налице и основание по смисъла на чл. 7, т. 8 от ЗЕЕЗА. Молещата държава писмено е дала гаранции, че исканото лице няма да се подлага на изтезания, жестоко, нечовешко, унижаващо достойнството отношение или наказание, а ако бъде екстрадирана, ще бъде настанена в място за лишаване от свобода, където се спазват стандартите, посочени в Международния пакт за граждански и политически права.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за недопускане на екстрадицията по смисъла на чл. 6 от ЗЕЕЗА, но са налице абсолютните основания за отказ по чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА, поради това, че в Русия не са гарантирани правата на исканото лице, свързани с наказателното производство и изпълнение на наказанието, съобразно изискванията на международното право. Към настоящия момент Руската Федерация не е член на Съвета на Европа, което се подкрепя от Решение от 23.03.2022 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа, определящо 16.09.2022 г. за дата, на която Руската федерация ефективно престава да бъде страна по ЕКПЧ. Налице е закон от 07.06.2022 г. на руската Държавна дума, според 3 който решенията на ЕСПЧ след 15.03.2022 г. не подлежат на изпълнение в Русия. Руската федерация е отстранена и от Съвета по правата на човека към ООН през април 2022 г. На заседание от 04.03.2022 г. на Съвета по правосъдие и вътрешни работи е постигнато съгласие, че действията на Русия оправдават избора на държавите членки да не разглеждат искания за сътрудничество по наказателноправни въпроси. Настоящия случай следва да бъде разрешен и в съответствие с принципната практика на съдилищата в България. Липсата на членство в тези международни органи препятства възможността за независимо разследване на твърдения за нарушения на човешките права. В подкрепа на извода за реален и сериозен риск от отношение, несъвместимо с международните стандарти, съдът съобразява и актуалните доклади на Amnesty International за периода 2025–2026 г. относно спазването на правата на човека в Руската федерация. В тях се констатира допълнително влошаване на ситуацията, разрастване на практиките на произволно задържане, липса на справедлив съдебен процес и пълна институционална изолация, доколкото през май 2025 г. руските власти официално обявиха дейността на Амнести Интернешънъл /Amnesty International / на територията на страната за незаконна. По този начин е прекъснат всякакъв независим външен мониторинг над пенитенциарната система, което води до несигурност и невъзможност да се зачетат гаранциите по международен договор. С оглед на това писмените уверения на Генералната прокуратура на РФ не могат да се приемат с доверие. Несигурността и актуалната ситуация между Русия и Украйна в условията на военен конфликт допълнително водят до нестабилност на функциониращата там правна система и липса на гаранции за спазването на основните права.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че е налице основанието на чл.

7, т. 5 от ЗЕЕЗА за отказ за предаване на исканото лице.

Посоченото е основание след влизане на настоящото решение в сила, взетата му мярка за неотклонение да отпадне, наложената му забрана да напуска територията на Р.България да бъде отменена за което да се уведомят граничните власти.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТКАЗВА да допусне екстрадицията на руския гражданин А. В. К.

/А.К./, роден на ********** г. в Казахстан, притежаващ руски паспорт № ***със срок на валидност до 23.09.2033 г., в молещата държава -Руска Федерация за провеждане на наказателно производство по наказателно дело № 12501450001000329 по престъпление на член 159 част 4 и по член 30 част 3, /опит за измама, извършен от организирана престъпна група, в особено 4 големи размери/ от Наказателния кодекс на Руската Федерация.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение на А. В. К. „Подписка“, до влизане на решението в сила.

ОТМЕНЯ забраната на А. В. К. /А.К./, роден на ********** г. в Казахстан за напускане на територията на Р.България, считано от влизане на решението в сила, за което да бъдат уведомени граничните власти.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд Варна в 7-дневен срок от днес.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Министерство на правосъдието за уведомяване на молещата държава и на Върховната касационна прокуратура на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

5