Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 23.11.2021, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
742/2021
Подписан
23.11.2021
В сила
02.06.2022

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№586 гр. Хасково, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - Хасково, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Цветомира Димитрова при секретаря Йорданка Попова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело №742 по описа за 2021 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба подадена от Д.Д.Б. ***, депозирана чрез пълномощник адв. Ч., против Решение №1012-26-268-1 от 29.06.2021 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против задължителни предписания

№ЗД-1-26-00935827/11.06.2021г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди че не са налице законовите предпоставки за извършване на корекции на данните по Декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ на Д.Д.Б. за периода от м.08.2016г. до м.05.2021г., като предписанията били недопустими и незаконосъобразни. За посочения период осигурителният стаж бил зачетен от ТП на НОИ-Хасково и от длъжностните лица изплащащи обезщетения за временна неработоспособност. Зачитането на осигурителния стаж след м.08.2016г. било извършено с административен акт и въз основа на него били изплатени обезщетения за временна неработоспособност, т.е. административният акт бил влязъл в сила.

Стабилен акт можело да се отмени само в посочените от закона случаи, а задължителните предписания не били сред тях. Не било допустимо данните по чл. 5, ал.4 от КСО въз основа на декл.обр.1 да бъдат променяни в производство по чл. 37 от

Инструкция № 1 от 03.04.2015г. при установени с Констативен протокол № КВ-5-26-00958443/06.07.2021г. на Контролен орган на ТП на НОИ-Хасково изплатени обезщетения от ДОО, въз основа на данните разпоредени за заличаване, т.е. при наличие на неоснователно платени суми от ДОО, които се възстановяват чрез издаване на ревизионен акт.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореният акт и потвърдените с него задължителни предписания.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, който излага допълнителни съображения за отмяна на оспореният акт. Претендират се разноски.

Ответникът -

Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли оспорваният административен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендира и присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото справки „Регистър на земеделски стопани“ на МЗХ и писмо изх. № РД-12-02-559 /25.05.2021г. на Директора на ОД“Земеделие“, гр.Хасково се установява, че Д.Б. е регистрирана в Министерство на земеделието и харните, като земеделски стопанин на 26.07.2016г. с място на извършване на дейността землището на ***и с дейност отглеждане на домашни птици кокошки носачки и птици-други общо 35 бр. С пререгистрацията си от 15.01.2020г. е декларирала засети

0.3200 ха слънчоглед, а с пререгистрацията на дата 19.02.2021г. е декларирала намерения за засаждане на 0.3200 ха слънчоглед.

Видно от съдържащата се по делото справка „Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица“ / лист. 27/ Д.Б. е декларирала пред ТН на НОИ, че като земеделски стопанин с ЕИК ********** ще упражнява дейност, считано от дата 01.08.2016г. и е заявила вид на осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“, считано от посочената дата.

В периода от

29.102019г. до 03.04.2021г. жалбоподателката е представила в ТП на НОИ – Хасково удостоверение Приложение №9 към Болничен лист №Е20182928574 за „общо заболяване“, с периоди на временната неработоспособност от 25.10.2019г. до 07.11.2019г.вкл..; удостоверение Приложение №9 към Болничен лист №Е20198753584 за „общо заболяване“, с периоди на временната неработоспособност от 08.11.2019г. до 07.12.2019г. вкл..; удостоверение Приложение №9 към Болничен лист №Е20198753612 за „общо заболяване“, с периоди на временната неработоспособност от 08.12.2019г. до 06.01.2020г. вкл.; удостоверение Приложение №9 към Болничен лист №Е20198753647 за „общо заболяване“, с периоди на временната неработоспособност от 07.01.2020г. до 05.02.2020г. вкл.; удостоверение Приложение №9 към Болничен лист №Е20198753677 за „общо заболяване“, с периоди на временната неработоспособност от 06.02.2020г. до 06.03.2020г.вкл.; удостоверение Приложение №9 към Болничен лист №Е20200575406 за „майчинство “, с периоди на временната неработоспособност от 17.02.2020г. до 29.03.2020г. вкл. и удостоверение Приложение №9 към Болничен лист №Е20200719468 за „майчинство“, с периоди на временната неработоспособност от 30.03.2020г. до 30.06.2020г. вкл.

На 07.07.2021г. Д.Б. е представила в ТП на НОИ – Хасково заявление – декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО за остатъка от 410 дни за детето Х.Х.Б. роден на ***г., за периода от 01.07.2020г. до 01.04.2021г. вкл.

По делото не е спорно, че по представените приложения №9 към болничните листове и приложение № 11 към заявления – декларации по чл.50 от КСО на лицето са изплатени парични обезщетения .

С вх. №

1043-26-164 от 28.04.2021г. до Началника на отдел КПК при ТП на НОИ-Хасково е бил подаден сигнал от Началника на сектор КП при ТП на НОИ-Хасково, с който е поискано извършване на проверка на осигурител, за да се установи дали по подадено удостоверение приложение № 10 към заявление Декларация по чл. 53, от КСО от осигурител Юри Бонев Борисов за Д.Д.Б. е налице сключен трудов договор и дали последната има право на парично обезщетение.

Със Заповед № ЗР-5-26-00930519 от 03.06.2021г. на Ръководителя на ТП на НОИ-Хасково издадена на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е възложено на ЗА Главен Инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-Хасково в срок от 20 работни дни от дата на връчване на заповедта да извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Д.Д.Б..

Резултатите от извършената проверка са били обективирани в Констативен протокол № КП-5-26-00935818 от 11.06.2021г.

С оглед резултата от извършената проверка на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция № 1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ са издадени процесните задължителни предписания. С тях е наредено на осигурителя/самоосигуряващото се лице да подаде в ТП на НАП – Пловдив, офис Хасково заличаваща информация за периода от м.08.2016г. до 05.2021г., като в Декларация обр.1 осигурителя да посочи вид осигурен 13 , както и подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от м.08.2016г. до м.05.2021г. да бъдат заличени .

При проверката, констатациите от която са обусловили издаването на предписанията, е установено, че Д.Д.Б. е вписана като самоосигуряващо се лице с местоизвършване на дейност в с.Широка поляна. Установено е, че същата има регистрация като „земеделски стопанин“ считано от 26.07.2016г., когато е заявила дейност изразяваща се в отглеждане на домашни птици (30 кокошки носачки и 5 други птици), както и че при пререгистрации от 13.02.2017г. , 04.01.2018г. и 14.01.2019г. а заявила промяна в броя на отглежданите птици, а с пререгистрация от 15.01.2020г. - е декларирала засети 0.320 ха слънчоглед, а с пререгистрация от 19.02.2021г. - намерение за засаждане на 0.3256 ха слънчоглед.

Установено е и, че тя няма вписан/регистриран животновъден обект, а за лицето има внесени осигурителни вноски в приход на бюджета на ДОО за периода 01.08.2016г.- 24.10.2018г.вкл. При анализа на събраните в хода на проверката доказателства издалият предписанията контролен орган е счел, че лицето не попада в обхвата на пар.1, ал.1, т.5 ДР на КСО и няма право да предлага на пазара произведените суровини и храни по реда на чл. 13, ал.4 от Закона за животновъдството, поради което не подлежи на осигуряване. Възприето е също, че пререгистрациите от 15.01.2020г. и от 19.02.2021г. са сторени в период на ползване на парично обезщетение за общо заболяване, съответно ако действително е упражнявала дейност като земеделски стопанин, считано от 15.01.2020г. е следвало да има осигуряване за ДОО. Съответно на база така установеното и възприетото е формиран извод, че към датата на настъпване на риска за временна неработоспособност поради общо заболяване – 25.10.2019г. и към датата на настъпване на риска за временна неработоспособност поради бременност и раждане -***г. Д.Д.Б. не е осигурено лице за съответният риск, тъй като няма качеството на самоосигуряващо се лице.

Задължителните предписания са връчени на адресата си на 11.06.2021г. и са оспорени от Д.Д.Б. с жалба до директора на ТП на НОИ – Хасково, депозирана на 15.06.2021г. и заведена с вх. № 1012-26-268 . С оспореното в настоящото производство решение административният орган е оставил без уважение жалбата, като е възприел тезата на издателя на предписанията в насока, че понеже жалбоподателката няма вписан/регистриран животновъден обект и няма право да предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент на чл.

13, ал. 4 от Закона за животновъдството (ЗЖ), тя не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В решението си административният орган е упоменал, че за да си самоосигуряващо се лице, произведената продукция на регистрирания земеделски стопанин трябва да е предназначена за продажба. В противен случай лицето не подлежи на осигуряване. Възприета е и тезата на издателя на предписанията, че пререгистрациите в ОД“Земеделие“ от 15.01.2020г. и от 19.02.2021г., т.е. в периода на ползване на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и на парично обезщетение за бременност и раждане , предвид което лицето не трябва да полага труд преди изтичането на временната неработоспособност и за същото не е възникнало основание за осигуряване.

Решението е връчено на адресата чрез изпращане на известие за доставяне, което е получено на 06.07.2021г. Жалбата срещу решението е подадена на 19.07.2021г. чрез ТП на НОИ

– Хасково, където е заведена с вх.№1012-26- 268-2 от същата дата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.

107, ал. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, а съгласно чл.

107, ал. 2, т. 1 от КСО, контролни органи на Националния осигурителен институт са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл.

108, ал. 1, т. 3 от КСО, е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване/ДОО/, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. В случая, обжалваните пред Директора на ТП на НОИ-Хасково задължителни предписания са издадени именно от такъв Т.А.главен инспектор по осигуряването в ТН на НОИ – Хасково, от което следва, че същите са издадени от материално и териториално компетентен орган.

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.

117, ал. 1, т. 3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.