Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 847 от 13.07.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10403/2020
Вид
Решение № 847
Подписан
13.07.2021
В сила
07.09.2021
Състав
Антония Светлинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 847 гр. Варна , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20203110110403 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „К.и.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, срещу М. П. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ж.к. ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1500 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 82284 от 05.12.2018 г., сумата от 540 лв., представляваща договорна лихва по кредита, начислена за периода от 05.03.2019 г. до 05.02.2020 г., сумата от 125,82 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 06.03.2019 г. до 12.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2251/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.

По твърдения в исковата молба, по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние между страните бил сключен процесният договор за потребителски кредит „Екстра“ № 82284 от 05.12.2018 г. при Общи условия, по силата на който ищецът предоставил на ответницата сумата от 1500 лв. срещу насрещното нейно задължение да върне заетата сума заедно с уговорената възнаградителна лихва и такса „Гарант“, или общо 3150 лв., платими на 12 равни месечни вноски с падеж на първата на 05.01.2019 г. и краен 1 срок за издължаване до 05.12.2019 г. Кредитът бил изцяло усвоен. Поради допусната забава в плащането на първата погасителна вноска и на основание чл. 5 от договора срокът за издължаване бил удължен с два месеца, като новият падеж на първата вноска станал на 05.03.2019 г., а на последната - 05.02.2020 г. По кредита било извършено частично плащане в размер на 6,14 лв., която сума била отнесена за погасяване на начислената такса.

Вземанията за главница от 1500 лв. и договорна лихва от 540 лв. за периода от 05.03.2019 г. до 05.02.2020 г. станали изцяло изискуеми с изтичане крайния срок на договора. Поради допусната забава в плащанията, ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на 125,82 лв. за периода 06.03.2019 г. - 12.02.2020 г. За тези суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата, която подала възражение по чл.

414 ГПК.

По изложените съображения по същество моли ищецът за уважаване на предявените установителни искове и претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително депозира писмена молба, с която поддържа предявените искове и формулираното искане по същество, и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, както и възражение по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави.

По изложените съображения по същество моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

В открито съдебно ответницата не се явява лично и не се представлява.

Процесуалният й представител адв. П.Н. предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. В молбата излага допълнителни съображения, че договорът не отговаря на законовите изисквания, респ. същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, и съгласно чл. 22 ЗПК тя дължи само чистата стойност на отпускатия кредит, но не и начислените лихви. Излага правни аргументи за нищожност на клаузата, в която е договорено плащането на такса гарант, като се позовава на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, чл. 16 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК, както и нищожност на клаузата, предвиждаща възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представената заявка № 82284 (л. 9-10) се установява, че на 05.12.2018 г. ответницата М.Г. е кандидатствала при ищеца „К.и.“ АД за отпускане на кредит, чрез попълване на онлайн регистрационна форма. В последната е заявила, че желае да й бъде 2 предоставена чрез Изипей сумата от 1500 лв., необходима за лечение на майка й, като посочила съответните лични данни, относими към одобрението на кредита, в т.ч. семейно положение, образование, получавани доходи и техния източник, регулярни разходи и месечен разполагаем остатък. От заявката се изяснява още, че кредитът е одобрен на същата дата в искания размер от 1500 лв. с отразена дължима сума за връщане 3150 лв. в срок до 05.12.2019 г. и при банкова гаранция, че документът е прикачен в електронната платформа и видян от потребителя, както и че същият е отбелязан със статус „подписан“.

Приобщен е и договор № 82284/05.12.2018 г. за потребителски кредит „Екстра“, извадка от онлайн платформа creditins.bg (л. 12 и сл.), с посочени страни „К.и.“ ООД – кредитодател, и М.Г. – кредитополучател, за сумата от 1500 лв., необходима за задоволяване текущите нужди на потребителя, усвоима по заявения от кредитополучателя начин – в брой на каса Изипей или по банкова сметка (чл. 1), със срок за погасяване 12 месеца и краен падеж на 05.12.2019 г. (чл. 2). Отразен е фиксиран ГЛП от 36 % и ГПР от 49,7 % (чл. 3).

Според чл. 4 от договора кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати на кредитодателя такса гарант, разсрочена към месечните му вноски. В чл. 7 от договора е уговорено правото на кредитополучателя да се откаже от договора при определени условия. В документа е обективиран и погасителен план – приложение № 1 към договора, съдържащ 12 месечни погасителни вноски от по 262,50 лв. всяка, включващи главница, лихва и такса гарант, с падеж на първата на 05.01.2019 г. и краен срок за издължаване до 05.12.2019 г. Отразена е общо дължима сума в размер на 3150 лв., от която 1500 лв. главница, 540 лв. договорна лихва и 1110 лв. такса гарант.

Договорът е сключен при Общи условия, също приложени по делото (л. 16 и сл.). В тях е регламентирано задължението на кредитодателя за предоставяне на преддоговорна информация (раздел 2), условията за предоставяне на кредита (раздел 3) и неговото връщане (раздел 6), редът за кандидатстване чрез регистрационна форма на кредитодателя и сключване на договора за потребителски кредит по електронен път (раздел 4), ГПР (раздел 5), правата и задълженията на страните (раздел 7) и гаранциите по кредита (раздел 8).

Според чл. 8.1. във вр. чл. 8.2. от ОУ задължително условие за отпускане на средствата е предоставянето на банкова гаранция в полза на кредитодателя, покриваща пълния размер на дължимата сума, в срок до три дни след одобрение на кредита. Съгласно чл. 8.4. от ОУ в случай че кредитополучателят не предостави посоченото обезпечение, кредитодателят може да му предостави гаранция от посочено и одобрено от страните дружество гарант, като се задължава да събира дължимите за това гаранционни такси от името на гаранта, при уговорени между тях условия в отделен договор.

Представен е и такъв договор от 25.10.2014 г. за предоставяне на гаранция по потребителски кредити (л. 22 и сл.), сключен между кредитодателя „К.и.“ ООД и дружеството гарант - „Бинкел корп“ ООД.

От приложената двустранно подписана разписка от 05.12.2018 г. (л. 80) и друга 3 такава от същата дата (л. 11) се установява, че на 05.12.2018 г. М.Г. е получила в брой на каса на Изипей сумата от 1500 лв. с посочено основание на превода „договор № 82284/05.12.2018 г.“, която сума е наредена от „К.и.“ ООД.

Ангажирани от ищеца са и документи за извършени от ответницата частични плащания по кредита, а именно преводно нареждане от 10.01.2019 г. за банков превод на сумата от 138 лв. (л. 14) и разписка от 28.02.2019 г. за заплатена чрез Изипей сума от 145 лв.

(л. 15), като основанието и в двата документа е посочено като „лихвено плащане“.

Видно от материалите по приобщеното ч. гр. д. № 2251/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 17.02.2020 г. заявление от „К.и.” АД срещу М. П. Г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми за главница от 1500 лв., договорна лихва от 540 лв. и обезщетение за забава върху главницата от 125,82 лв., а за вземането от 1103,86 лв., представляващо такса гарант по договора за кредит, заявлението е отхвърлено с влязло в сила разпореждане. Заповедта е редовно връчена на длъжника на 06.07.2020 г. и в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК – на 14.07.2020 г. същият, действащ чрез адв. П.Н., е подал бланкетно възражение, с което оспорва вземанията и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Предмет на исковете е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в оспорената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК парични вземания за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава по договор потребителски кредит, поради което основателността на претенциите с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния договор, 2.) предоставянето на уговорената сума в полза на потребителя, 3.) настъпила изискуемост на насрещните му парични задължения и 4.) тяхното неизпълнение.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания, както и 4 техния размер. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точното изпълнение.

От приобщените писмени доказателствени средства се установява, че на 05.12.2018 г. между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит „Екстра“.

Процедурата по кандидатстване и отпускане на паричните средства е извършена по електронен път, като съвкупност от технически операции, базирани на електронна платформа на кредитора, с регламентирани правила за достъп до системата и обратна връзка с потребителя. Следователно договорът представлява такъв за предоставяне на финансови услуги по разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР, респ. преддоговорните отношения между страните следва да отговарят на нормативно установените за това изисквания като условие за действителност на сключения договор по дистанционен начин – арг. от чл. 4, ал.