Решение № 2864 от 28.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2864 гр. В., 28.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110104938 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК (фаза по извършване на делбата) С влязло в сила Решение № * г., постановено по настоящото дело и поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение * г., е допусната да бъде извършена съдебна делба на самостоятелен обект в сграда в гр. В., Община В., Варненска област, ул. „И. М. № *, етаж първи, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ *кв.м, с идентификатор *.1.1 по КККР, находящ се в сграда с ид. *.1, разположена в поземлен имот с ид. *, при съседни самостоятелни обекти: под обекта *.1.3, над обекта *, ведно с прилежащите към него две изби в избения етаж, ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж между съделителите Я. В. Я. , ЕГН **********, Д. В. Я., ЕГН ********** и К. Д. С., ЕГН ********** срещу М. Я. Ж., ЕГН **********, при следните квоти: 6037129/17988000 ид.ч. з а Я. В. Я., 6037129/17988000 ид.ч. з а Д. В. Я., 2998000/17988000 ид.ч. за К. Д. С. и 2915742/17988000 ид.ч. за М. Я. Ж., на основание чл.

34, ал. 1 от ЗС.

В преклузивния срок по чл. 346 от ГПК всеки от съделителите Я. В. Я., Д. В. Я. и К.

Д. С. е предявил против М. Я. Ж. и съдът е приел за съвместно разглеждане искове по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за нейното осъждане да заплати на първите двама сумата от по 4800,00 лв., а на третата сумата от 2400,00 лв., представляваща съответно обезщетение за лишаването на всеки от тях от ползване в периода 08.03.2019 г. 07.03.2024 г. на двете избени помещения от допуснатия до делба имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2024 г. до окончателното изплащане.

Във връзка с горната претенция по сметки тримата съделители сочат, че М. Ж. заключила помещенията в избения етаж след смъртта на наследодателката В.И.Д. и въпреки трите покани от 19.12.2018 г., 20.03.2022 г. и 03.05.2022 г. не им предоставили ключ и достъп до тях. Едва при посещение с вещото лице установили, че избеният етаж е отключен и Ж. е оставила ключ на вратата към коридора на двете избени помещения. По изложените съображения считат, че Ж. им дължи обезщетение за лишаване от ползването на тези помещения от имота за периода 08.03.2019 г. - 07.03.2024 г., както следва - на Я. и Д. Я.и по 4800,00 лв., а на С. 2400,00 лв., както и законната лихва върху главниците от 08.03.2024 г.

1

Приета за съвместно разглеждане е и възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК на Я. В. Я. за възлагане в дял и изключителна собственост на процесния недвижим имот.

Претенцията е обоснована с неподеляемостта на жилището, наред с което съсобствеността възникнала по наследство, липсата на друго притежавано жилище и обстоятелството, че е живял в него при откриване на наследството на баща му Вл. Ст. на 02.03.2004 г. и на баба му Велика Д. на 28.03.2017 г. В тази връзка се сочи, че имотът е запазил наследствения си характер, доколкото разпоредителните сделки с него са извършени между наследници и в собствеността на участват чужди за наследството лица.

В преклузивния срок по чл. 346 от ГПК съделителката М. Я. Ж. е предявила срещу всеки от Я. В. Я., Д. В. Я. и К. Д. иск по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, за осъждането на всеки от първите двама да заплати сумата от 114,83 лв., а последната сумата от 57,02 лв.,, представляваща припадаща се на всеки от тримата част от платена от Ж. сума от 424,20 лв. за данъци и такса битови отпадъци за имота за периода 2019 г. - 2023 г.

В преклузивния срок по чл. 346 от ГПК съделителката М. Я. Ж. е предявила срещу всеки от Я. В. Я., Д. В. Я. и иск по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, за осъждането на всеки от двама да заплати сумата от по 161,37 лв., представляваща припадаща се на всеки от тях част от платена от Ж. сума от 322,74 лв. за ВиК услуги ползвани в имота за периода 15.02.2019 г. - 12.01.2024 г., както и иск по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за осъждането на всеки от двама да заплати сумата от

6500,00 лв., представляваща обезщетение за лишаването от ползване в периода 20.12.2018 г. - 14.05.2024 г. на допуснатия до делба имот.

Съделителката М. Я. Ж. сочи, че никога не е ползвала съсобствения имот, не е разполагала с ключ за него, нито е осигуряван достъп, като повече от десет години живее в с. С. Излага, че имотът се ползвал от наследодателката В. Д. и семейството на нейния починал брат. Излага се, че впоследствие Д. заживяла на таванския етаж, а впоследствие в една от стаите на приземния етаж. Поддържа, че имотът от години е с поставена и действаща алармена система - СОТ, като на 19.12.2018 г. Д. и Я. не се явили в кантората на нотариуса въпреки връчената им още на 08.12.2018 г. нотариална покана да предоставят ключ от имота и да уговорят ползването му, нито заплащали поисканото с поканата месечно обезщетение от по 100,00 лв. Поради това на основание чл. 31, ал.2 от ЗС сочи, че Д. и Я.

Я.и следва да заплатят обезщетение за ползването на делбения имот за периода 20.12.2018 г. - 14.05.2024 г. от по 6500,00 лв. всеки. Предявава и претенция по сметки срещу Я. В. Я. и Д. В. Я. за сумите от по 161,37 лв., представляващи припадаща им се част от платена от Ж. сума от 322,74 лв. за ВиК услуги ползвани в имота за периода 15.02.2019 г. - 12.01.2024 г., като заявява, че няма претенция срещу К. Д., тъй като тя живее на друг адрес. Поддържа претенцията по сметки на основание чл. 59 от ЗЗД към всеки от останалите съделители за платени от нея и нейния съпруга суми за данъци и такса битови отпадъци за имота за периода 2019 г. - 2023 г. от общо 424,20 лв., както следва: по 114,83 лв. от Д. и Я. Я.и и 57,02 лв. от К. С..

Във връзка с претенциите по сметки на М. Ж., насрещните страни - Я. В. Я., Д. В. Я. и К. Д. С., с молба от 13.05.2024 г. са ги оспорили. Относно претенциите по сметки за заплатени ВиК задължения излагат, че след януари 2020 г. никой от тях не е живял в делбения имота, освен Д. за по няколко дена в годината при отпуските си от Г. Излагат, че за този период Ж. е имала намеатели, а от 20.05.2019 г. партидите за ВиК за сградата без тяхно знание и съгласие са прехвърлени на нейно име. Поддържат, че предвид, че са били лишени от достъп до главния водомер не са могли да следят отчитането и заплащането на ВиК услугите. Оспорват се и претенциите за платени данъци и такси смет, тъй като тримата са ги заплащали съобразно своите ид.ч. Оспорват претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС на другата съделителка като неуточена, а и доколкото писмената покана им е връчена едва в о.с.з. на 29.04.2024 г. В о.с.з. на 24.06.2024 г. съдът е приел за своевременно направено и възражение за погасяване по давност на претенцията за обезщетение за лишаването на М. Ж. от ползването на делбените имоти

В о.с.з. страните се поддържат от процесуалните си представители, чрез които поддържат изразените позиции по същество.

Я. В. Я., Д. В. Я. и К. Д. С. доразвиват подробно доводите си и в писмена защита.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:

2

С нотариална покана от М. Ж. до Я. и Д. Я.и чрез нотариус П.П. с нот. заверка рег. № * и * г., адресатите са поканени да се явят на 19.12.2018 г. в 14:00 ч. в кантората на нотариус П.П., за да предадат ключ за допуснатия до делба имот, от който тя притежава ½ ид.ч., а двамата по ¼ ид.ч., както и за да разпределят ползването му. В поканата е посочено, че при неявяване, непостигане на споразумение и непредаване на ключ всеки от тях ще дължи на основание чл. 31, ал.1 от ЗС месечно обезщетение от по 100,00 лв. Съгласно констативен протокол № 64, том IV, рег. № 8413/2018г. при нотариус Петър Петров, Я. и Д. Я.и не са се явили на посочената в молбата дата пред нотариуса. Видно от отразяването в поканата тя е връчена лично на адресата на 08.12.2018 г.

Видно от нотариална покана от Я. и Д. Я.и и К. С. до М. Ж., чрез нотариус П. П. с нотариална заверка рег. № *и * г., тримата са я поканили да им заплати месечно обезщетение от 150,00 лв. за това, че тя изцяло ползва приземния етаж, като е осуетила достъпа до него и ползването му. Видно от отразяването в поканата тя е връчена лично на адресата на 19.12.2018 г.

Съгласно нотариална покана от * г. от Я. и Д. Я.и и К. С. до М. Ж. и Ж. Ж. чрез нотариус П.П. с нотариална заверка рег. № * и *., тримата са поканили адресатите да им заплатят месечно обезщетение от 200,00 лв. за пет години назад, както и занапред, за това, че от пет години изцяло ползват приземния етаж, до който са осуетили достъпа и ползването, и от който тримата са посочили, че притежават общо 83,75/100 ид.ч. Видно от приложените разписки от 20.03.2022 г., поканите са лично връчени на адресатите.

С декларация по чл. 349, ал. 2 ГПК от Я. Я. от 11.03.2024г., последният е декларирал, че не притежава друго жилище, както и че е живял в допуснатото до делба жилище при откриване на наследството на баща му В. Ст. на 02.03.2004 г. и на баба му В.Д. на 28.03.2017 г.

Като доказателства по делото на л. 195 – 216 са приети представени от М. Ж. писмени документи - разписки и фактури за платени ВиК услуги за отчетен период 09.01.2019 г. – 10.01.2024 г. и лихви за просрочие за клиент с № *, с показания от главен водомер за обект с адрес ул. „И. М.“ № *, като до 14.05.2019 г. получател на фактурите са Я.и Ж. Д., а занапред М. Ж.

Съгласно представените от М. Ж. писмени документи на л. 217 - 234, същата е заплащала данък за недвижим имот и такса за битови отпадъци с адрес гр. В., ул. „Ив.М.“ № * за периода 2019 г. – 2023 г.

Съгласно представените от Я. и Д. Я.и и К. С. писмени документи на л. 239 - 249, същите са заплащала данък за невижим имот и такса за битови отпадъци с адрес гр. В., ул.

„Ив.М.“ № * – земя и сграда, за периода 2021 г. – 2023 г., както и задължения за ВиК услуги за недвижим имот с адрес гр. В., ул. „И.М.“ № *.

Страните по делото са ангажирали и гласни доказателства по делото посредством разпита на свидетелите водени от ответниците – Д. В. Д. и А.Е.Т.

Свидетелят Д. сочи, че познава ищците от 8-9 г., покрай брата на К. Поддържа, че много пъти е ходил в къщата на ул. „Ив.М.“ № *, за да помага с дребни ремонти. Поддържа, че Я. е отрасъл и живял там до 2019 г., когато се преместил в апартамента на майка си.

Излага, че баба В. починала към 2017 г., а Я. останал да живее там. Сочи, че на първия етаж К. живеела с децата, а на горния етаж сестрата на нейния починал мъж, като бабата живеела в приземния етаж с две стаи и баня. След смъртта на последната М. заключила двете стаи и не отваряла, освен ако не я повикат за нещо. Когато Д. се връщал от Г. се виждали със свидетеля, който ходил в имота и виждал затворената врата. Излага, че Д. непрекъснато молел М. да отвори и да пусне водата, когато се връщал от Германия. Свидетелят излага, че когато водил вещото лице А., за пръв път видял какво има в мазата, а именно, две стаи, водомер, баня, 2-3 стъпала надолу. При това посещение някой бил предупредил М. и тя била оставила отворена мазата с ключовете на вратата. Свидетелят сочи, че Д. е в Германия от 2015 г., а като се връщал отсядал в къщата, нямал другаде къде да отиде. Поддържа, че веднъж видял роми на таванския етаж на М., а тя самата живеела на село със съпруга си.

През лятото видял нейната дъщеря, зетя и трите деца на втория етаж.

Свидетелят Т. излага, че е израснал с ищците и допреди година живеел на съседната улица в кв. „А.“, като е посещавал къщата на ул. „И.М.“ № *. Поддържа, че след четвърти курс Д. заминал да живее в Г., около 2014 г. – 2015 г., прибирал се на два – три месеца за по няколко дни и отсядал при брат си, който доскоро живеел в къщата, а сега живеел на друго място. За последните 5 години няма наблюдения дали някой друг е живял в къщата, като 3 преди идвали на гости дъщерята на леля му от Г. за един месец през лятото. Предполага, че Д., Я. и Калина нямали ключ за избените помещения, защото когато свидетелят се прибрал във В. през 2018 г., Д. го помолил да помогне на майка му да смени една батерия в кухнята, тъй като не можели да спрат водата, защото нямали ключ за долу откъдето се правило това през централния щранг. Наложило се свидетелят с една скоба за дърво и две пластини да спре водата от тротоарния кран, за да може да смени батерията. После още един път го викали по същия начин за банята. След като починала бабата и Я. се изнесъл, водата била спряна когато Д. се прибирал, като впоследствие леля му пуснала водата и така няколко пъти. Свидетелят сочи, че след смъртта на бабата само лелята имала ключ за там.