Акт № 501 от 09.11.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- 281/2026
- Подписан
- 09.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, т. 2, б."а" · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 501 гр. София, 09.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20261001000281 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
Обжалвано е в срока по чл. 259 ГПК решение 68/16.01.2026 г. по т.д. № 2060/2025 г. на СГС, с което е отхвърлен като недоказан предявения от „МАН ТРАНС 18“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Чипровци, ул.“Христо Смирненски“ 11 срещу Гаранционен фонд /ГФ/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев 2,ет. 4 иск по чл. 558, ал. 5 от КЗ вр. чл. 557, т. 2, б."а" от КЗ за сумата от 15 466,58 евро /30 250 лв./, представляваща обезщетение за претърпени от „МАН ТРАНС 18“ ЕООД, ЕИК ********* имуществени вреди върху собствен на „МАН ТРАНС 18“ ЕООД, ЕИК ********* влекач, марка „МАН“ модел „ТГХ“ с рег. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на 14.11.2022 г. при движение в община Монтана, на републикански път II - 81, поради виновно противоправно поведение на водач на самоходна косачка с КТИ с рег. № *** ведно със съответната мораторна лихва от датата на отказа на Гф. При този изход в производството, са присъдени разноски в полза на ответника в размер от 506.17 евро.
Ищецът изразява недоволство в жалбата си от неправилността на съдебния акт, считайки, че неоснователно СГС не е кредитирал изслушаната пред първата инстанция САТЕ, както и че е приел без достатъчно аргументи, че исковите претенции не били доказани. Намира, че представените по делото доказателства, поотделно и в своята съвкупност, сочат към обратния извод – за основателност на исковете. Затова от САС иска същите да бъдат уважени. Претендира разноски.
1
Въззиваемото лице ГФ моли решението да бъде потвърдено с подаден писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Въззивната жалба е подадена в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Пред въззивната инстанция не са били събирани нови доказателства.
Разглеждайки спора по същество, САС констатира, че предмет на разглеждане по настоящото дело е иск по чл. 558, ал. 5 от КЗ вр. чл. 557, т. 2, б."а" от КЗ.
Ищецът “Ман Транс 18“ ЕООД е предявил същите срещу Гаранционен фонд за сумата от 30 250 лева (след допуснато увеличение на иска с протоколно определение от 03.10.2025 г. на СРС, 64 състав) – обезщетение за претърпени имуществени вреди върху собствен на ищеца влекач марка „МАН“ модел „ТГХ“ с рег. № ***, които щети се твърди, че са възникнали в резултат на ПТП от 14.11.2022 г. при движение в община Монтана, на републикански път II - 81, настъпило поради виновно противоправно поведение на водач на самоходна косачка с КТИ с рег. № *** внезапно се е появило на пътя, и е било без светлини.
Излага се, че водачът на тежкотоварния автомобил предприел действия по спиране, но самоходната машина била толкова близо, че водачът не успял да спре. За да избегна удара в самоходната машина, водачът направил маневра наляво и излязъл от пътната лента в банкета, като последвало и удара в дърво. Поддържа се, че отговорността на ответника следва да се ангажира тъй като водачът на самоходна косачка с КТИ с рег. № *** не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към 03.10.2025 година. Излага се, че ищецът на основание чл. 380 от КЗ е отправил покана до ответното дружество за плащане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, като била образувана щета № 23110201/14.07.2023 година. С писмо от 28.07.2023 г.
„Гаранционен фонд“ отказал да изплати обезщетение, тъй като не са налице условията на чл.
557 от Кодекса за застраховане - съобщение с изх.№ 24-01-301/28.07.2023 година.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва предявения иск по основание и размер. На първо място възразява, че процесната самоходна косачка с мощност на двигателя до 10 Kw не се смята за моторно превозно средство съгласно легалната дефиниция на нормата на §1, т.12 от ДР от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, поради което и самоходна техника от същия вид – с мощност на двигателя под 10 Kw, не попада в пределите на задължителното застраховане по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ съгласно чл.481, ал.2, т.2 КЗ и не подлежи на регистриране на територията на страната. Оспорва вина за произшествието да има водачът на самоходната техника, като се твърди, че инцидентът е настъпил изцяло по вина на водача на влекача марка „МАН“ модел „ТГХ“ с рег. № ***. Поддържа се, че не се установява водачът на т.а МАН да е предприел законосъобразна спасителна маневра. Поддържа се, че същият е управлявал автомобила с несъобразена скорост и е нарушил нормата на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП, което поведение било и причина за възникване на процесния инцидент. Евентуално се прави възражение за съпричиняване с оглед описаното противоправно поведение на водача 2 на товарния автомобил, като приносът му бил в размер на 70 %. Оспорва иска и по размер, доколкото претендираната сума не съответствала на размера на действително причинените щети върху процесния товарен автомобил.
След събиране на множество писмени и гласни доказателства, както и изслушване на САТЕ, съдът е отхвърлил предявените искове като недоказани, обосновавайки се, че не е проведено нужното пълно и главно доказване от страна на ищеца.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, САС приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението на СГС е валидно и допустимо. По същество обаче то е и правилно и следва да се потвърди по следните съображения:
Разпитаните пред първата инстанция двама свидетели К. К. и Р. Д. дават разнопосочни сведения за твърдения инцидент, но показанията на св. К. следва да се преценяват изцяло през призмата на чл. 172 ГПК с оглед възможна негова заинтересованост от крайния изход на делото, обусловена, както от това, че той е бил водач на процесния влекач и данните по делото, че К. води отделно производство против ГФ за обезщетяване на неговите неимуществени вреди от произшествието. Що се отнася до показанията на св. Д., те биха могли да се кредитират, но не и относно начин и механизъм на ПТП, тъй като той е уточнил изрично пред съда, че не е бил очевидец на инцидента, а е видял поотделно К. с влекача на едно място от пътя и на няколко километра от него селскостопанска машина, която не е индивидуализирана по никакъв начин.
По отношение изслушаната пред първата инстанция САТЕ трябва да се посочи, че в.л. С. сочи възможен механизъм и описва същия на базата на писмените доказателства по гражданското дело и свидетелските показания на св. К.. Самата експертиза обаче не би могла, сама по себе си, да докаже настъпване на ПТП, както и че то е реализирано по начина, описан в исковата молба.
Поради липсата на други очевидци, респ. на други относими доказателства, съдът намира, че от особено значение в случая, се явява констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 14.11.2022 г.,приложен по делото. В този протокол не е посочен друг участник в произшествието. Скицата, част от протокола, е създадена по обясненията на пострадалия водач К. К.. Съдът цени представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица /изготвен на основание чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд във връзка с чл. 125 ЗДвП/, като официален свидетелстващ документ в 3 частта относно пряко възприетите от служителите на МВР факти и обстоятелства, в случая касаещи основно разположението на самокатастрафориалия товарен автомобил, установено от служителите на МВР, участника в ПТП, нанесени вреди, доколкото това са фактите, непосредствено възприети от служителят, изготвил констативния протокол.
В тази част протоколът за ПТП се ползва с материална доказателствена сила (така и решение 20/22.03.2017 г. по гр. дело 50128/2016 г. на ВКС). Материалната доказателствена сила не обхваща механизма на настъпване на ПТП, вкл. и посочените в схемата, която е част от констативния протокол, място на настъпване на удара, точно място на движение на автомобили при настъпване на ПТП, доколкото се касае за изводи на длъжностно лице, които са извън удостоверителната му функция.
В настоящия случай няма преки доказателства, чрез които да се приеме за установено внезапното излизане на именно на самоходна косачка Е-302 с КТИ рег. № ***, управлявана от Н. Й. непосредствено пред увреденото МП - влекач МАН, управляван от К.
К. на 14.11.2022 г. около 19,00 часа – както бе посочено свидетелят К. К. не идентифицира какво точно превозно средство е изцяло внезапно на пътя, освен общото посочване, че се касае за селскостопанска машина.
Действително, по делото има някои косвени доказателства, но те не са достатъчни, за да се създаде последователна доказателствена верига, при която да се приеме за доказано пълно и главно фактът на участието на водача Н. Д. при управление на самоходна косачка Е 302 с КТИ рег. № *** в процесното ПТП, довело до самокатастрофиране на управлявания от К. товарен автомобил МАН, рег.№ ***, респ. да се установи със сигурност, че причината за инцидента следва да се търси в поведението на водача Д., за да бъде осъден ГФ по процесните предявени осъдителни искове. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил (така решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на ВКС). В случая обаче, това не е така.
Поради посоченото остава недоказано по категоричен начин участието в процесното ПТП на самоходната косачка, така както е индивидуализирана в исковата молба, съответно не е възможно и да се изследва дали е налице противоправно поведение на нейния водач (вината се презумира – чл. 45, ал.2 ЗЗД), довело до твърдените вреди по товарния автомобил МАН. От друга страна, наличието на деликт от водач, който е управлявал МПС без задължителна застраховка „ГО“ е предпоставката за отговорността на Гаранционния фонд.
Ето защо, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено поради съвпадение в правните изводи на двете инстанции. В полза на ГФ ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 /сто/ евро съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.
4
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд, ТО, 15 с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 68/16.01.2026 г. по т.д. № 2060/2025 г. на СГС.
ОСЪЖДА „МАН ТРАНС 18“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Чипровци, ул.“Христо Смирненски“ 11 да заплати на „Гаранционен фонд“, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ 2, ет. 4 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 /сто/ евро юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5