Решение № 4008 от 26.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4008 гр. Пловдив, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330111627 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от О. М. Г. срещу „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № *******/30.12.2022 г., по който има недействителни клаузи. Ангажира доказателства. Претендира разнсоки.

В срока за отговор по чл131 ГПК ответникът оспорва иска и моли да бъде отхвърлен, като излага съображения. Пртендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото доказателства се установява, че между ищеца О.

М. Г. и ответника „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен договор за паричен заем № *********/30.12.2022 г., по силата на който ищецът е получил заемна сума от 3 250 лева. Договорът предвиждаше договорна лихва от 40% (598,40 лева), годишен процент на разходите (ГПР) от 48,69% и неустойка от 2 211,60 лева за непредоставяне на обезпечение.

При разглеждането на делото съдът установи сериозни нарушения на закона, които пораждат нищожност на оспорваните клаузи. На първо място, договорът не посочва начина на изчисляване на ГПР, което е в пълно 1 противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Липсата на яснота относно формирането на ГПР и общата дължима сума лишава потребителя от възможността да оцени истинските разходи по кредита, което е съществено нарушение на принципа на прозрачност.

Освен това, ГПР от 48,69% значително надвишава допустимия лимит от 50%, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това надвишаване прави клаузата за ГПР нищожна, тъй като законът изрично забранява сключването на договори с толкова високи разходи, които поставят потребителя в изключително неблагоприятно положение. Също така, неустойката от 2 211,60 лева, начислена за липса на обезпечение, е прекомерна и противоречи на добрите нрави. Тя не е обоснована с конкретни вреди за кредитора, а по-скоро представлява скрито оскъпяване на кредита, което е забранено съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Допълнително, съдът установи, че неустойката нарушава и разпоредбите на чл. 71 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Според тази норма, при липса на обезпечение кредиторът има право единствено да поиска предсрочно изпълнение на задължението, но не и да налага допълнителни финансови тежести върху длъжника. Включването на такава неустойка в договора представлява злоупотреба с правото на кредитора и заобикаляне на закона, което я прави нищожна.

В светлината на изложеното, съдът заключава, че оспорваните клаузи за договорна лихва и неустойка са нищожни поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗД, както и поради заобикаляне на закона. Ищецът е изпълнил задължението си за връщане на заемната сума, а претенциите на ответника за допълнителни плащания са неоснователни.

Поради това искът подлежи на уважаване.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, по главния иск се поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. Б., като съобразно Договор за правна защита и съдействие, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 Закон за адвокатурата.

Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. сума в размер от 400 лв.

Така мотивиран, Съдът

2

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за недействителни клаузите за заплащане на договорна лихва (чл. 2, т. 6) и за неустойка (чл. 4) от договор за паричен заем № **********/30.12.2022 г., сключен между О. М. Г. ЕГН ********** и „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202250289 поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и с чл. 71 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

ОСЪЖДА „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202250289 да заплати на адв.Б., в качеството й на пълномощник на О. М. Г. сума в размер на общо 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство на О. М. Г. в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл.

38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на О. М.

Г. ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 100 лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 3