Решение № 1799 от 21.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1799 гр. Пловдив, 21.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20205330117462 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Зара Фуражи“ АД, ЕИК 123028159, против „Сапфир Трейд“ ЕООД, ЕИК 115842973, представлявано от у.

Г.К. и Г. Ч. К., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 535, вр. с чл.

538 ТЗ, за признаване за установено, че ответниците солидарно дължат на ищеца, сумата от 5 000 лева, представляваща частична претенция за вземане по запис на заповед в пълен размер от 30 000 лева, издаден на 27.12.2017 г., с падеж: 30.06.2018 г., ведно със законната лихва, от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 13.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 3528 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.07.2020 г. по ч.гр.д. № 8070/2020 г. по описа на ПРС.

С Определение № 3890/11.06.2021 г., съдът е спрял производството по гр.дело № 17462/2020 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с.

С Определение № 757/23.08.2021 г., постановено по ч.в.гр.д. № 1961/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е отменено Определение № 3890/11.06.2021 г. по гр.дело № 17462/2020 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с., в частта, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във вр. с чл. 637, ал. 1 ТЗ е спряно производството и по отношение на Г. Ч. К., ЕГН ********** и делото е върнато на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр.с., за продължаване на процесуалните действия по делото по отношение на физическото лице Г. Ч. К., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че на 27.12.2017 г. „Сапфир Трейд“ ЕООД, ЕИК 115842973, авалиран от Г. Ч. К., ЕГН ********** – като физическо лице, е издало запис на заповед, с който безусловно и при съдържание на уговорка „без протест“, са се задължили да заплатят на ищцовото дружество сума в размер на 30 000 лева, с падеж – 30.06.2018 г., с място на плащане: гр. С.З **** и начин на плащане: по банков път, по посочена в записа на 1 заповед, банкова сметка.

Излага, че записът на заповед е редовен от външна страна и отговаря на изискванията за валидност. Сочи, че лицето, авалирало записа на заповед, се явява поръчител по отношение изпълнението по поетото задължение и е отговорно към поемателя по записа на заповед, солидарно с издателя.

Сочи, че тъй като записът на заповед е с падеж на определен ден – 30.06.2018 г. и предвид настъпването на падежа му, вземането по ефекта е станало изискуемо и ликвидно.

В тази връзка било образувано заповедно производство за събирането й по частно гр. дело № 8070/2020 г. по описа на ПРС, ХVІ гр. с-в, в рамките на което били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 3528/14.07.2020 г. и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници „Сапфир Трейд“ ЕООД и Г. Ч. К. , за сумата от 5 000 лева, представляваща частична претенция по записа на заповед, целия за сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 13.07.2020 г. до окончателното погасяване и разноски.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответниците подали възражение за недължимост, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Сапфир Трейд“ ЕООД, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от Г. Ч. К.. Не оспорва, че е подписал процесния запис на заповед. Излага, че е подписал процесния запис на заповед във връзка и на основание Договор от 27.12.2017 г. за покупко – продажба на отложено плащане, сключен между ищцовото дружество „Зара Фуражи“ АД и представляваното от него „Сапфир Трейд“ ЕООД. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, записът на заповед, авалиран от него като физическо лице, се издава именно за обезпечаване на задълженията по цитирания договор. Твърди, че задълженията по този договор са били изпълнени своевременно и надлежно и всички дължими суми по договора са изплатени от „Сапфир Трейд“ ЕООД към „Зара Фуражи“ АД, като отношенията във връзка с този договор отдавна са уредени и приключени. Изразява становище, че той като физическо лице не следва да бъде ангажиран да отговоря за задължения, които нямат нищо общо с авалирания от него запис на заповед. Искането е, да се отхвърли предявения срещу него иск, като неоснователен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, от фактическа и правна страна, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8070/2020 г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с., в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата в размер на 5 000 лева, частична претенция по запис на заповед, целия за сумата от 30 000 лева, издаден на 27.12.2017 г. в гр. С.З. от „Сапфир Трейд“ ЕООД в полза на „Зара Фуражи“ АД, авалиран с поръчителството на Г. Ч. К., с падеж: 30.06.2018 г., ведно със законна лихва от 13.07.2020 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. В срока по чл. 414 ГПК ответниците са възразили срещу заповедта. В предоставения на ищцовото дружество от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирани възражения от длъжниците в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в негова полза е издаден от „Сапфир Трейд“ ЕООД 2 и авалиран с поръчителството на Г. Ч. К. , редовен от външна страна запис на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка, вземането по който е станало изискуемо, но въпреки това липсва изпълнение от ответниците като издател и авалист за плащане на дължимата сума по ценната книга.

В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право, а именно: наличие на каузално правоотношение по сключен Договор за покупко – продажба на отложено плащане, във връзка с който и за обезпечаване на вземанията, по който е издаден процесния запис на заповед, т.е. наличието на връзка между записа на заповед и договора, съответно за погасяване на дълга по договора за покупко – проджаба на отложено плащане.

Страните по делото не спорят, а и се установява от приложения по ч.гр.д. № 8070/2020 г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с., оригинален документ, че „Сапфир Трейд“ ЕООД, ЕИК 115842973, представлявано от у. Г. Ч. К., е издало на 27.12.2017 г., в полза на „Зара Фуражи“ АД, ЕИК 123028159, запис на заповед, с уговорка без протест и без разноски, с който безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на поемателя или на негова заповед, сумата от 30 000 лева, по записа на заповед, с падеж 30.06.2018 г., с място на плащане: гр. С.З ****, с начин на плащане: по конкретно посочена в записа на заповед банкова сметка. Записът на заповед е авалиран с поръчителството на Г. Ч. К., при условията, при които е приет.

Ето защо съдът приема, че в полза на „Зара Фуражи“ АД, е издаден на 27.12.2017 г. от „Сапфир Трейд“ ЕООД, авалиран с поръчителството на Г. Ч. К., запис на заповед, с уговорка без протест и без разноски, за сумата от 30 000 лева, с падеж 30.06.2018 г.

Макар и ответникът да не прави абсолютни менителнични възражения, свързани с действителността на ценната книга, следва да се отбележи, че приетият по делото запис на заповед, от който ищецът извлича вземането си, отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е валиден. Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на издателя. По своята правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено в законоустановена писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. Процесният документ е наименован „запис на заповед“ и съдържа това словосъчетание в текста си, издателят е поел безусловно задължение да плати сумата 30 000 лева, от които ищецът претендира частична претенция в размер на 5 000 лева, на посоченото в документа лице, посочени са дата и място на издаване, както и място и начин на плащане. Падежът е уговорен на определен ден – 30.06.2018 г. По несъмнен начин са индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга.

Съгласно разпоредбата на чл. 484, ал. 1 ТЗ, поръчителството се дава върху менителницата или върху алонжа. То се изразява в думите „като поръчител“ или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише от поръчителя. Подписът на лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако е на платеца или на издателя. В конкретния случай, процесният запис на заповед е авалиран от Г. Ч. КЬ., с изписване на трите му имена и положен от същия собственоръчен подпис върху лицевата част на записа на заповед, като е посочено, че същият поръчителства за изпълнението на цялото задължение по записа на заповед, включително и за всички произтичащи последици от неизпълнението, в лично качество, доколкото същият се е подписал отделно и като представляващ издателя „Сапфир Трейд“ ЕООД.

Ето защо, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 535 ТЗ, както и задължителните 3 указания на ТР № 1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004г., ОСТК , констатира, че приложеният по делото запис на заповед отговаря на формалните изисквания за действителност. Същият е редовен от външна страна документ, удостоверяващ съответното парично вземане, инкорпорирано в него. От същия се установява, че между страните е възникнало валидно менителнично правоотношение, с което издателят „Сапфир Трейд“ ЕООД се е задължил безусловно да плати на „Зара Фуражи“ АД на посочения в записа падеж, който е настъпил преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 30.06.2018 г., сумата 30 000 лева, авалиран с поръчителството на Г. Ч. КЬ.. Последният не е оспорил качеството си на авалист, нито положения подпис в записа, а не е налице и недостатък във формата на документа, който да рефлектира върху действителността на авала по аргумент от разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ.

Макар от страна на ответника да не са направени абсолютни менителнични възражения, ответникът Г. Ч. КЬ. оспорва вземането по менителничния ефект по основание и по размер, противопоставяйки относителни менителнични възражения.

В конкретния случай, самият издател не е направил изрични относителни менителнични възражения по ефекта, тъй като не е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба.

Що се отнася до относителните менителнични възражения, такива своевременно са направени единствено от авалиста Г. Ч. К. . Нито в срока за подаване на отговор на исковата молба, нито в срока на 146, ал. 3 ГПК, ответникът „Сапфир Трейд“ ЕООД е заявил конкретни относителни менителнични възражения против процесния запис на заповед, нито пък е посочил доказателства в подкрепа на такива. Затова съдът следва да обсъди допустимостта и евентуално основателността на направените от авалиста относителни менителни възражения – наличие на каузално правоотношение между ищеца „Зара Фуражи“ АД и ответното дружество „Сапфир Трейд“ ЕООД и връзката им с издадения от последното, запис на заповед.

Относно допустимостта на относителните възражения на авалиста, съдът намира следното:

За разлика от издателя, менителничният поръчител (авалист), поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението му, произтичащо от записа на заповед, не може да противопоставя на приносителя на ефекта, възражения, които би могъл да му противопостави самият авалат – както абсолютните възражения за недействителност (с изключение на възражение относно формата – чл. 485, ал. 2 ТЗ), така и субективни възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. В конкретния случай, доколкото ответникът Г. Ч. К. има качеството само на авалист по записа на заповед, не е допустимо авалистът да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС – Решение № 17/21.04.2011 г. по т.д. № 213/2010 г. ВКС, ІІ т.о. Последните са допустими единствено в случаите, ако авалистът е съдлъжник или ако при издаването на записа на заповед приносителят действа недобросъвестно или е извършил злоупотреба с право.