Решение № 68 от 29.06.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. гр. Добрич, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас М. Каменски

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря С. Б. в присъствието на прокурора Т. Д. Т. като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263200600005 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда рег.№ 52 от 31.10.2025г., постановена по н.о.х.д. № 371 по описа за 2024г., Районен съд – град Добрич признал подсъдимия Г. А. И. за виновен в това, че на 20.07.***г., в град Д., противозаконно повредил чужди движими вещи - предно панорамно стъкло, предна дясна колонка и преден десен калник на лек автомобил марка „BMW“, модел „***“, с peг. № ***, собственост на Р. А. И. от град Д., като причинената с деянието имуществена вреда е в размер на 1 369.83 /хиляда триста шестдесет и девет, и осемдесет и три/ лева. В тази връзка на основание чл.216, ал.1 от НК и чл.55, ал.1 от НК му е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки:

«задължителна регистрация по настоящ адрес» три пъти седмично за срок от 1 година, «задължителни срещи с пробационен служител» за срок от 1 година и 160 часа годишно «безвъзмезден труд в полза на обществото» за срок от 1 година. Със същия съдебен акт първоинстанционният съд е осъдил Г. А. И. да заплати на пострадалата Р. А. И. сумата от 1 369.83 лева като обезщетение за причинени от процесното деяние имуществени вреди ведно със законната 1 лихва, считано от датата на увреждането, както и сторените по делото разноски и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Настоящото производство е образувано по жалба на подсъдимия срещу постановената присъда с искане за отмяна на съдебния акт по въззивен ред и постановяване на нова присъда с оправдаването на осъдения поради неправилно приложение на материалния закон, обусловено от неправилна оценка на доказателствата по делото. Жалбата е аргументирана с това, че подсъдимият е действал при „страхова, шокова ситуация“, изключваща пряк умисъл за извършването на деянието. Според защитника по делото е неоснователен и уважения граждански иск по предявената гражданскоправна претенция за причинени от престъплението имуществени щети.

Липсва депозиран протест от Районна прокуратура – Добрич, както и частен протест и въззивнна жалба от страна на частния обвинител и граждански ищец срещу така постановения акт.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата с наведените в нея съображения в подкрепа на искането си за отмяна на поднадзорния първоинстанционен съдебен акт.

Представителят на Добричка окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата се явява неоснователна, а присъдата като законосъобразна, правилна и обоснована, следва да бъде потвърдена изцяло.

Гражданският ищец и частен обвинител се солидаризира със становището на прокурора и пледира въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

При предоставена последна дума подсъдимият прави следното изявление: „***“.

След като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата и доводите на страните, съдът извърши цялостна проверка на поднадзорната присъда, като прие за установено следното:

На 19.07.***г., около *** часа свидетелят Г. И. Г. отишъл с лек автомобил марка „BMW“, модел „***“, с peг. № ***, собственост на неговата баба - свидетелката Р. А. И. до заведение „Б.“, находящо се в град Д. Там се видял със свои приятели - свидетелите Ц. П. и Д. И.. След полунощ, на 20.07.***г. тримата мъже решили да се прибират, като свидетелят Г. предложил да ги закара до домовете им. Отпред, на пасажерското място, се 2 качил свидетелят Д. И., а свидетелят Ц. П. седнал на задната седалка. След като потеглил с посоченото по-горе транспортно средство, свидетелят Г. се отправил по ул.„О. П.“ в посока ***. На кръстовището между ул.„О. П.“ и ул.

„С.“ същият забелязал спрял в дясната част на пътното платно лек автомобил (неустановен по делото), който бил с включени аварийни светлини и затова подал ляв пътепоказател, за да го заобиколи. В момента, в който се изравнил с него, от дясната страна на автомобила, по посока на движението му, на пътя изскочил подсъдимия Г. А. И.. Преди това, последният заедно с жената, с която живеел на съпружески начала – свидетелката М. М. били излезли да разхождат кучето си - порода ***, което се изплъзнало от металния повод във вид на синджир и вече било пресякло пътното платно и преминало на отсрещния тротоар. При разминаването между лекия автомобил „BMW“, модел „***“, с peг. № ***и подсъдимия И., последният замахнал с металния синджир и нанесъл удар в предната дясна част по колата, управлявана от свидетеля Г.. В резултат на действията му били причинени следните повреди: пукнатина по предното панорамно стъкло с дупка с диаметър около 2 см, 2 броя подбитости по дясната колонка и един брой подбитост на десния калник.

Непосредствено след това свидетелят Г. обърнал автомобила си и заедно с приятелите си се върнал при подсъдимия И., за да му потърсят сметка защо е причинил процесните увреждания Имало пререкание между четиримата мъже, като към тях се присъединили и други познати на водача на автомобила, преминаващи през пътния участък. След като се установило, че няма да се разберат помежду си, двамата - и свидетелят Г., и подсъдимият И. подали сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнали свидетелите Е. П. и И. И. полицейски служители при Първо РУ на МВР - Д. В рамките на проведената беседа присъстващите лица установили, че инцидентът е възникнал между подсъдимия И., който бил употребил алкохол преди това /според показанията на свидетелката М. той е бил консумирал 300 мл ракия - л.70/ и свидетеля Г. за това, че първият е ударил автомобила на втория. Впоследствие И. бил отведен в сградата на Първо РУ на МВР - Д. за изясняване на случая. На място пристигнал екип от дежурно-оперативна група от Първо РУ на МВР - Д., която в условията на неотложност извършила оглед на процесния автомобил, при който причинените имуществени вреди били фиксирани.

От назначена автотехническа експертиза по образуваното ДП № 522/2022г. по описа на Първо РУ - град Д. се установява, че към датата на 3 деянието 20.07.***г. нанесените материални щети възлизат на 1369.83 лева.

В хода на разследването били изискани записите от обажданията на ЕЕН 112, като е била назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от експертното заключение е, че подсъдимият Г. А. И. при обаждането си на спешния телефон е съобщил на диспечера, че „нарочно“ е счупил предното панорамно стъкло на лекия автомобил „BMW“, модел „***“, с peг. № ***, допълвайки по-късно в разговора „със синджира си“ .

Назначена е била и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, като от заключението на вещите лице се установява по категоричен начин, че подсъдимият не страда от ***, но личностовата му структура е ***, в регистрите на ***. Независимо, че е бил в състояние на алкохолно опИ.е, психичното му състояние е позволявало да предвиди последствията от своите действия. Според експертното становище, към датата на деянието 20.07***г., подсъдимият е бил в състояние на стрес, породен от възникналата ситуация, но действията му са били целенасочени и последователни. По време на фазата на съпротива рационално е приемал ситуацията на числено превъзходство на останалите младежи. Степента на стреса не е променила яснотата на съзнанието му, като през цялото време е имал възприятия и рационално е възприемал, преценявал и разсъждавал. В тази връзка експертите са приели, че той не се е намирал в състояние на физиологичен афект, като е бил със запазени психични годности да разбира свойството и значението на извършеното от него, както и да ръководи постъпките си. В допълнение се посочва, че същият с лекота изменя действителните факти с цел да оправдае поведението си и да омаловажи деянието, като е склонен да се подава на внушение и да преувеличава конкретни факти и обстоятелства от значение за делото.

В хода на съдебното следствие, по искане на прокурора, предвид защитната теза на подсъдимия, че хвърленият по колата повод на кучето не представлявал метален синджир, а текстилен такъв с метална карабина, била назначена трасологическа експертиза, от която е видно, че установеното увреждане по предно панорамно стъкло на лекия автомобил марка „БМВ“ с peг. № *** е възможно да е било причинено от въздействие с карабинера на представения като веществено доказателство кучешки повод.

Тези фактически положения, изложени от въззивния състав, по 4 същество са идентични с приетите за установени от първостепенния съд, който е събрал доказателства в рамките на пълния им възможен обем, като е направил преценка на тези доказателства, спазвайки всички правила, визирани в нормите на НПК. Настоящият съдебен състав приема фактическите констатации, направени от РС – Добрич, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства, с детайлен анализ на всеки от доказателствените източници, които позволяват да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. С основание първоинстанционният съд е приел, че по делото е безспорно доказано инкриминираното деяние и авторството му.

Правилно и обосновано районният съд е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите Г. Г., Ц. П. и Д. И. вместо обясненията на подсъдимия. Съдът е кредитирал първата група гласни доказателства като достоверни не само поради факта, че очевидно са еднопосочни, взаимнодопълващи се и вътрешно непротиворечиви по същество, но и с оглед обстоятелството, че същите съответстват на показанията на полицейските служители, пристигнали на местопроизшествието, на заключението на ВЛ по СТЕ, базирана на записите от ЕЕН 112, както и на обективните находки /повредите/ по автомобила. За разлика от горепосочените гласни доказателства, обясненията на подсъдимия, съдът намира за непоследователни, в каквато насока е и заключението на експертите по КСППЕ, че е склонен да изменя действителните факти от значение за делото. В подкрепа на извода, че изявленията му са вариращи, са именно първоначалните му твърдения, обективирани при обаждането на ЕЕН 112, където сам е посочил, че нарочно е счупил стъклото на процесния автомобил със синджира си, а впоследствие е изменил обясненията си, че поводът е бил текстилен. В заключение, при предоставената му възможност за последна дума, тепърва е изнесъл превратни данни, които са с изолиран характер, че кучето не е било пуснато, а напротив, след като е било хванато на другия тротоар, при връщането му на мястото, където се правели „гонки“, е станал процесният инцидент. Обясненията му не са подкрепени от другите доказателства по делото и дори са в противовес на твърдяното от свидетелката М., която на въпрос кога подсъдимият е хвърлил повода на кучето по колата, е отговорила: „Когато колата беше почти в краката му. …В средата на платното, пресичаше за кучето“/л.67/. От изложеното, следва да се приеме, че тезите му 5 са проява на обичайна защитна линия и са дадени с цел избягване на реализирането на отговорността му.

По отношение на изготвената в хода на съдебното следствие трасологическа експертиза - съдът намира, че не следва върху нея да се базират направените крайни фактически изводи, от една страна, защото е безспорно установено по делото, че уврежданията по автомобила са били причинени от кучешки повод, представляващ метален синджир, а не текстилен такъв с карабина и от друга – защото заключението не корелира на останалите причинени повреди по автомобила - подбитостите по дясната колонка и десния калник. В тази насока са не само горепосочените гласни и писмени доказателства, но и включително показанията на полицейския служител П., който предвид изтеклия некратък период от време (от инцидента на 20.07.2022г. до даването на показания пред съда на 14.10.2024г.) относно средството, използвано при посегателството, е отговорил следното: „Мисля, че беше синджир“ /л.72/.

Въз основа на събраните доказателства, Окръжният съд приема направените от първата инстанция фактически изводи за правилни.