Решение № 71 от 19.10.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Бургас, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20262001000069 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 73 от 10.03.2026 г. по гр.д. № 160/2023 г. на Окръжен съд – Сливен Бургас е отхвърлен искът на М. С. М. против Народно читалище “Пробуда 1907”, с. Биково, общ. Сливен, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на членствено правоотношение между ищеца и ответното читалище поради нищожност на решенията по т. 2 и т. 3 по протокола за проведено на 17.12.2022 г. общо събрание на читалището.

Присъдени са разноски в полза на ответника.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М. С. М..

Въззивникът поддържа, че решението е необосновано, неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

Въззивникът изразява несъгласие с извода на съда, че въпреки установената нищожност на решението по т. 2 от дневния ред на общото събрание и установената липса на решение по т. 3, искът е неосноватален, тъй като към 17.12.2022 г. не са съществували членствени правоотношения между ищеца и ответника поради отпадането им от 08.02.2022 г. Съществуването на членствено правоотношения към 06.02.2022 г. било установено със СПН с решение по гр.д. № 189/2020 г. по описа на Окръжен съд – Сливен. Членството не било прекратено надлежно до 17.12.2022 г., поради което ищецът към тази дата е член на читалището. Съдът се произнесъл по непредявен иск, като е обсъждал законосъобразността на решението за отпадане на членството му.

1

Съдът се произнесъл по въпроси, за които не е сезиран и по които не е компетентен. В жалбата се излагат подробно поддържаните в хода на цялото производство съображения на ищеца за съществуване и липса на надлежно прекратяване на членственото му правоотношение, респ. за основателност на иска. Поддържа се, че отпадането на членствено правоотношение по смисъла на ЗЮЛНЦ не следва да се прилага по отношение на читалищата, за които се прилага ЗНЧ, както и че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки: неплащане на членски внос и системно неучастие в дейността.

Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника НЧ “Пробуда 1907” с. Биково. Според ответника обжалваното решение е правилно, а жалбата срещу него е неоснователна. Излагат се доводи против оплакванията на въззивника. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е прието, че е допустима и следва да се разгледа по същество.

Пред Окръжен съд – Сливен е бил поставен за решаване спор по исковата молба на М. С. М. против НЧ “Пробуда 1907” с. Биково, община Сливен. Ищецът е поискал установяване в отношенията между страните, че съществува членствено правоотношение между него и ответното читалище.

Производството по останалите искания на ищеца, отправени с исковата молба, е било прекратено с влязъл в сила акт.

Ответникът оспорил иска. Възразил, че членството на ищеца е прекратено на осн. чл. 13, ал. 11, т. 2 от устава на читалището поради неплащане на членски внос за 2021 г.

С обжалваното решение искът е отхвърлен.

В хода на въззивното производство въззивникът-ищец М. М. е направил множество възражения и е отправил искания – за отвод на съдебния състав, против начина на формиране на съдебния състав, против образуването на делото като търговско, за поправка на протокола от съдебното заседание от 02.07.2026 г. и за поправка на протокола от съдебното заседание от 01.10.2026 г.

Исканията за отвод на състава са неоснователни. С нарочно определение от 29.06.2026 г. са изложени съображения за това, че не са налице основания по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на съдиите Павел Ханджиев, Илияна Балтова и Янко Новаков. След включване в състава на съдия Радостина Калиманова на 2 мястото на съдия Илияна Балтова с протоколно определение от съдебното заседание, проведено на 01.10.2026 г., е оставено без уважение искането за отвод и на съдия Радостина Калиманова. Отвод на състава е поискан отново с молба от 13.10.2026 г., подадена след като делото е обявено за решаване. Този път отводът е мотивиран с изразено недоверие към съдебния състав и възможността за безпристрастно правораздаване. Настоящият съдебен състав за пореден път приема, че не са налице основания по чл. 22, ал. 1 ГПК за отвод. Недоволството от или недоверието на страната в съдебния състав не са основания за отвод. Да се приеме обратното би означавало да се признае право на всяка страна чрез искане за отвод да си избира съдебен състав.

Неоснователни са оплакванията на въззивника против начина, по който е формиран съдебният състав. Търговското отделение на Апелативен съд – Бургас включва четирима съдии, поради които в него не са обособени постоянни състави. Съдията-докладчик, определен автоматично чрез ЕИСС, на осн. чл. 35, ал. 4 от Правилата за случайно разпределение на делата и натовареността на съдиите в Апелативен съд – Бургас включва в съдебния състав за произнасяне в закрито съдебно заседание съдии от съответното отделение, а при невъзможност – съдии от други отделения. В случая така е определен съставът (Ханджиев, Калиманова, Новаков), който в закрито заседание е постановил определение № 85 от 29.05.2026 г. на осн. чл. 267 ГПК. По същия ред е образуван съставът (Ханджиев, Балтова, Новаков), постановил следващото определение в закрито заседание от 29.06.2026 г., като е заменена съдия Калиманова със съдия Балтова. Съставът за проведеното на 03.07.2026 г. открито съдебно заседание (Ханджиев, Балтова, Новаков) е определен с графика за откритите съдебни заседания, който се утвърждава ежемесечно от административния ръководител на съда – чл. 34 от посочените по-горе Правила. По същия ред е определен съдебният състав, който след отмяна на приключване на събирането на доказателства по делото е разгледал молбата за поправка на протокола и за втори път след нов ход на устните състезания е обявил делото за решаване на 01.10.2026 г.

Неоснователно е оплакването против образуването на въззивно търговско дело по въззивната жалба на ищеца. Обстоятелството дали делото е гражданско или търговско във въззивната инстанция не се отразява по никакъв начин на процесуалните възможности за защита, с които страните разполагат.

По това възражение съдът се е произнесъл с определението си от 29.06.2026 г.

С молба от 09.10.2026 г. въззивникът-ищец е поискал поправка и допълване на съдебния протокол от проведеното на 01.10.2026 г. съдебно заседание. В проведеното на 01.10.2026 г. първо е даден ход на молбата на въззивника за поправка и допълване на съдебния протокол от проведеното на 02.07.2026 г. След изслушване на съдебния секретар, протоколирал заседанието на 02.07.2026 г., съдът се е произнесъл с определение и е оставил без уважение искането за поправка на протокола. След това съдът е дал ход на делото по същество и го е обявил за решаване. С молбата си от 09.10.2026 г. въззивникът-ищец отправя искане за поправка и допълване само на тази част 3 от протокола от съдебното заседание от 01.10.2026 г., която отразява процесуалните действия по производството по чл. 151 ГПК. Иска се, следователно, “поправка на протокола за поправка”, което настоящият състав намира за недопустимо.

При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК съдът констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Възражението на въззивника относно процесуалната представителна власт на адв. М. Б. е неоснователно. Адв. Б. е упълномощена да представлява читалището от М. Михайлова, която е вписана в РЮЛНЦ като секретар, а съгласно чл. 23, ал. 1, т. 4 от устава секретарят представлява читалището.

По същество:

Фактическата обстановка е установена от първоинстанционния съд правилно и в тази част настоящият състав препраща на осн. чл. 272 ГПК към мотивите на обжалваното решение, които споделя и не е необходимо да повтаря.

Спорът между страните се свежда до това, дали след като с влязлото в сила решение № 38 от 16.06.2021 г. по гр.д. № 189/2020 г. по описа на СлОС е установено възникнало, считано от 06.02.2019 г., членствено правоотношение между ищеца М., като действителен член, и ответното читалище, това членствено правоотношение впоследствие е било прекратено поради обстоятелството, че ищецът не е платил членски внос за 2021 г.

Съгласно чл. 13, ал. 11, т. 2 от устава на читалището членството в него се прекратява, когато не е платен членският внос в рамките на предходната календарна година. Това обстоятелство (неплащане на членския внос) съгласно чл. 13, ал. 12 от устава се установява въз основа на писмени доказателства, като първо се изготвя протокол за това от секретаря на читалището, а след това този протокол и неговите констатации следва да се потвърдят от читалищното настоятелство с мнозинство от две трети от присъстващите.

Съгласно чл. 13, ал. 16 от устава това решение на читалищното настоятелство може да се обжалва пред общото събрание. В чл. 13, ал. 19 от устава се предвижда, че за разглеждане на жалба по предходните алинеи от общото събрание заинтересованата страна трябва да е внесла дължимият годишен членски внос в определения размер, за което следва да представи доказателства с жалбата.

В случая няма спор по следните фактически обстоятелства: ищецът М. не е внесъл членски внос за 2021 г.; това е удостоверено от председателя и секретаря в протокол от 08.02.2022 г.; с протокол № 1 от 08.02.2022 г. читалищното настоятелство единодушно е приело, че членството на ищеца М. е отпаднало (прекратено) на осн. чл.

13, ал. 11, т. 2 от устава поради неплащане на членския внос; ищецът е бил уведомен за това решение на читалищното настоятелство и 4 е подал жалба срещу него в срок; разглеждането на жалбата му е било включено като т. 3 в дневния ред на общото събрание на читалището, свикано на 17.12.2022 г.; жалбата не е разгледана по същество, тъй като, видно от протокола от същата дата, общото събрание е приело, че на разглеждане подлежат само жалби на изключени членове, а този случай не е такъв.

При тези фактически констатации настоящият състав приема, че не са настъпили предвидените в устава на читалището предпоставки и условия за прекратяване на членството на ищеца М. поради неплащане на членски внос.

Липсва надлежно установяване на неплащането на членски внос чрез стабилизирано решение на читалищното настоятелство, както предвижда уставът. Решението на читалищното настоятелство по чл. 13, ал. 12 от устава по волята на учредителите подлежи на обжалване пред общото събрание. Това следва ясно и категорично от разпоредбите на чл. 13, ал. 15 (“Решенията на ЧН влизат в сила от постановяването им, ако не бъдат обжалвани пред Общото събрание”) и чл. 13, ал. 19. Виждането на общото събрание, обективирано в протокола от 17.12.2022 г., че на обжалване подлежат само решения на ЧН за изключване на членове, влиза в пряко противоречие с разпоредбите на устава.

В същото време съдът приема, че в настоящата хипотеза – когато се обжалва решение, с което се установява от читалищното настоятелство неплащане на членски внос и прекратяване на членство – не следва да се прилага разпоредбата на чл. 13, ал. 19 от устава, която предвижда като условие за разглеждане на жалбата от общото събрание да е внесен членския внос от жалбоподателя. В тази частна хипотеза това условие превръща същинския предмет на жалбата (внесен ли е членският внос и дължим ли е той) в предварителен въпрос по допустимостта на жалбата. Иначе казано: за да получи отговор на оплакването си, че членството му не е прекратено поради неплащане на членски внос, жалбоподателят трябва да плати членски внос.