Решение № 4542 от 20.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 20.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 16765 по описа за

2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от В.И.Б. против З. „Л.И.“ АД *** обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 70 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.11.2015г. до изплащането, и за сумата 587.83лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 22.11.2015г. в гр.София на кръстовището между бул.Шипченски проход и ул.Коста Лулчев пътно-транспортно произшествие, при което И.Г., като водач на л.а. Опел Астра с ДК № *******при извършване маневра ляв завой и в нарушение на чл.119, ал.1 ЗДв.П и чл.119, ал.4 ЗДв.П не пропуснал пресичащата на пешеходна пътека ищца и я блъснал. Като последица получила травматични увреждания-счупване на 4-та и 5-та ходилни кости на ляво стъпало, загуба на съзнание и множество охлузвания по цялото тяло, лицето, слепоочиието и челюстта. Твърди непосредствено след ПТП да е настанена в болнично заведение, където извършена операция на стъпалото с кръвно наместване и вътрешна фиксация на фрактурите с три Киршнерови игли и последваща гипсова имобилизация до коляното за срок от 45 дни. В болницата изпитвала силни болки, била на легло и в пълна невъзможност да се движи, а поради болките и силното отичане и посиняване на крака гипса бил сменен. След изписването продължила лечението си в домашни условия с контролни прегледи и непрекъснати посещения в болницата за смяна на превръзки, промивки, дезинфекзция и др., съпроводени през цялото време с болки и прием на лекарства. От произшествието изживяла силен стрес, дълго време след операцията считала, че няма да проходи отново, ползвала патерици и много трудно се придвижвала, поради което била обгрижвана от своите близки, развила страх при пресичане сама, от шума на приближаващи коли, когато ходи по улиците е напрегната. След свалянето на гипса претърпяла нова операция по изваждане на иглите от крака, но останал подут, болезнен и известно време след това се покрил с червени петна, което наложило ново лечение. Провела и процедури по физиотерапия и раздвижване в продължение на 20 дни., но впоследствие се оказало, че зарастването на метатарзалните кости не е съвсем сполучливо. Твърди кракът й да е трайно увреден- не може да ходи добре, чувства болки при по-продължително ходене, включително и в кръста, ограничени са движенията в ляво и дясно в областта на глезена, изпитва болки в стъпалото, като разстоянието между 4-тия и 5-тия пръст до глезена е видимо скъсено, губи устойчивост, ако трябва да стъпи с левия крак нависоко. Предвид това твърди да е претърпяла неимуществени вреди, които оценява на сумата 70 000лв. и претендира заплащането им от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Твърди също, че във връзка с лечението и закупуване на медикаменти направила разходи от 587.83лв., които съставляват имуществени вреди и чието обезщетяване претендира от ответника. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер с възражения за липса на осъществен от водача на автомобила деликт по чл.45 ЗЗД. Счита претендираното обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно спрямо действително претърпените такива. Поддържа, че произшествието настъпило при условията на ограничена видимост на водача на автомобила, който не е могъл и не е бил длъжен да предвиди възникналата опасност-да забележи движещата се по пътното платно ищца и в този смисъл е налице случайно деяние по чл.15 НК. Твърди още, че с поведението си ищцата допринесла за вредните последици, тъй като се движила по пътното платно в нарушение на чл.113, ал.1, т.2 и чл.114, ал.1, т.2 ЗДв.П, конкретно движила се при ограничена видимост и не се съобразила с разстоянията до приближаващите превозни средства и скоростта им на движение. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Не предмет на спор ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.Опел Астра с ДК № *******с който за срока на застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Договорът е сключен, както и събитието настъпило през 2015г. при действието на Кодекса за застраховането /отм./, поради което приложими към спорното материално правоотношение са разпоредбите на този кодекс, а искът намира своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ /отм./.

По делото не се спори относно факта на настъпване на ПТП на 22.11.2015г. в гр.София, в района на кръстовище образувано между бул.Шипченски проход и ул.Коста Лулчев, при което застрахования при ответника И.Г., като водач на л.а.Опел Астра блъснал ищцата, в този момент пресичаща платното за движение.

С одобрено споразумение от 31.10.2017г. по НОХД № 14154/2017г. по описа на СРС, 19 състав, И.Г. бил признат за виновен в това, че на посочената дата и място, при управление на посочения автомобил извършил маневра ляв завой, при която нарушил правилата за движение по пътищата: чл.119, ал.1 ЗДв.П-при приближаване към пешеходна пътека водачът на нереслово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и чл.119, ал.4 ЗДв.П-водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците, като не пропуснал пресичащата на пешеходна пътека с посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка В.И.Б. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, съставляващо престъпление оп чл.343, ал.3, пр.последно, б.“А“, пр.2, вр. ал.1, б.“Б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК с наложено наказание.

На основание чл.383, ал.1 НПК одобреното споразумение в наказателното производство има значението на влязла в сила присъда, поради което следва да бъде зачетена от съда разглеждащ гражданските последици от деянието в пределите определени в чл.300 ГПК-относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Последната е елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, която на основание чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага. Възражението на ответника произшествието да е резултат от случайно деяние по чл.15 НК, с което цели да обори законовата презумпция, не може да бъде изследвано в настоящото производство. Наличието на случайно деяние изключва вината, но в случая тя е призната от делинквента със споразумението по наказателното дело. Предвид това и съобразно обвързващата сила на одобреното споразумение съдът приема за установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД, осъществен от застрахования водач.

Наведеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване е неоснователно. От съдържанието на самото споразумение е видно, че автомобилът блъснал ищцата, когато започнала пресичане на пешеходната пътека и вече се намирала на нея.

Според разрешенията дадени с т.6 от ТР № 2/22.12.2016г. по тълк.д.№ 2/2016г., ОСНК на ВКС, правото на пешеходеца на преминаване на пътното платно на пешеходна пътека е абсолютно, когато е стъпил или преминава по нея. В този случай законодателят е въвел за водача задължение да му осигури предимство, като в изпълнение на чл.119, ал.2 ЗДв.П следва да го пропусне, което не било изпълнено. Твърдението за нарушение от ищцата на чл.113, ал.1, т.2 ЗДв.П, предвиждаща при пресичането пешеходецът да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за движение, както и на чл.114, т.1 и 2 ЗДв.П забраняващи на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение и да го пресичат при ограничена видимост не е подкрепено с доказателства.

На основание чл.267, ал.1 КЗ

/отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

Във връзка с претърпените вреди по делото са събрани писмени доказателства, показанията на св.Е.Д., заключението на изслушаната по делото СМЕ. От същите се установява, че като последица от произшествието ищцата получила „многофрагментни разместени фрактури на 4-та и 5-та метатарзални /предходилни/ кости на лявото стъпало; охлузвания и рана на лицето, слепоочието и челюстта. По своя медико-биологичен характер увредите в костите на лявото ходило са довели до трайно затруднение движенията на левия крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а охлузванията и раните в лицевата част съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Непосредствено след произшествието била приета за лечение в болница и оперирано лявото ходило чрез закрито наместване на счупените кости с поставяне на 3бр.Киршнерови игли. След изписването на 26.11.2015г. продължила лечението домашно-амбулаторно с провеждане на контролни прегледи. Около месец след първата операция била направена втора по изваждане на иглите и насочена за провеждане на рехабилитация. В този период се придвижвала в инвалидна количка и с помощта на патерици, включително и с чужда помощ, в който е търпяла болки и страдания интензивни в първите два месеца непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици по време на рехабилитацията, а впоследствие спорадични болки при обща преумора и рязка смяна на времето, когато е налагало ползването на обезболяващи средства. В периода на рехабилитация поради появил се „тромбофлебит“ на лявата подбедрица, съставляващо съдово усложнение, поради което бил поставен ластичен чорап и предписани антикоагуланти. Вещото лице сочи, че наред с търпените болки в първите 2 месеца ищцата е имала затруднения в придвижването, затрудняващо обслужването й в ежедневието. Към момента счупените кости са зарастнали окончателно с малка остатъчна деформация от натрупания костен калус, напречният свод на ходилото е леко спаднал /посттравматично плоскостъпие/, което при обща преумора поражда периодични болки; движенията на лявото ходило са възстановени при липса на данни за клинични изяви за други усложнения или негативни последици. Вещото лице сочи, че спадането на ходилото, което затруднява придвижването, може да бъде оперативно коригирано, но поради възрастта на ищцата носи рискове.

Свидетелката Д. сочи, че след катастрофата ищцата била в тежко състояние-кракът бил гипсиран до коляното, лицето от лявата страна синьо, мораво и червено с рана с поставена превръзка поради сцепване на слепоочието до окото, а самото око полузатворено и синьо. Не можела да говори добре, защото от удара частичните протези се набили в устата й; изпитвала болки в главата, в оперирания крак. Била обездвижена, на легло и напълно в невъзможност да се движи и обслужва до 45 ден след катастрофата. Три пъти кракът й бил прегипсиран поради подуването му. Болките в главата преминали след около 3 седмици, но болките в крака били постоянни. След втората операция по изваждане на иглите започнала рехабилитация в продължение на около 20 дни, в който период също била в невъзможност да се придвижва сама. Сочи, че кракът й постоянно се подувал и във връзка с получения тромбофлебит трябвало да пие лекарства за разреждане на кръвта. Свидетелства, че преди инцидента била физически активна и енергична, без проблеми в ставите и костите, което се променило след това, тъй като не можела да ходи както преди, на почивки и с клатушкаща походка поради щаденето на левия крак. Произшествието се отразило негативно и на психичното й състояние-изпитала силен стрес, трудно преживяла случката, дълго време била в депресия, загубила надежда, че отново ще може да ходи, изпитвала отчаяние; развила страх при пресичане дори и на светофар, не искала да пресича сама и непрекъснато гледала да има други хора.

Разпечатката съдържа 22 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46b225f8-5d69-4574-a4da-bf8e48160295