Решение № 823 от 24.06.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 823

Монтана, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ПЕТЯ ВИДОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА административно дело № 20267140700170 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на "МИР 8" АД - в несъстоятелност, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от С. Д. С., с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 1 против Решение за оставяне на жалба без разглеждане № 41/02.04.2026 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново.

В жалбата се твърди, че Решението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че данъчният орган неправилно приема, че депозираното искане е за отписване на процесните задължения от масата на несъстоятелността, а не от партидата на дружеството в данъчната администрация. С искането до ТД на НАП – Монтана, ясно и недвусмислено е заявена волята към данъчния орган и тя е да приложи императивната разпоредба на чл. 173, ал. 2 от ДОПК и да отпише вземанията посочени в Справка на НАП - ТД Монтана, за общите задълженията на дружеството, издадена на 15.12.2025 г., както и тези в Писмо, с изх.№ 37-30-623/25#1 от 26.01.2026 г., поради изтичане на регламентираният в чл. 171, ал. 2 от ДОПК десетгодишен давностен срок. Отписването на задълженията от масата на несъстоятелността е последваща правна последица от отписването им в НАП, след приложение разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК. Счита за неправилно интерпретиране на фактите, че искането е за отписване на процесиите задължения от масата на несъстоятелността, тъй като същото е отправено към данъчната администрация - ТД на НАП - Монтана и Публичния изпълнител, с изричното посочване на правното основание, а именно чл. 173, ал.2, във вр. с чл.171, ал.2 от ДОПК, а не към съда по несъстоятелност. Обстоятелството, че вземанията са били предявени в производството по несъстоятелност, не делегира върху съда компетентността на данъчната администрация или на публичния изпълнител да се произнесе по това искане, тъй като същото е основано на императивна разпоредба на ДОПК. От представените по административната преписка доказателства, а именно: 1/Писмо от Директора на Дирекция „Държавни вземания" на НАП, с изх.№ ЕВ-40-30-2007#1/ 11.12.2025 г. ЦУ на НАП; 2/Справка на НАП - ТД Монтана, за общите задълженията на дружеството, издадена на 15.12.2025г. и Таблица трета на същата справка, графа „Погасени по давност/отписани задължения", в която са посочени данъчни задължения, възникнали в периода 01.05.2002 г. - 29.02.2008 г., предявени и приети в производството по несъстоятелност, в размер общо на 5 333 636,16 лв., включващи главница и лихви, изчислени към 15.12.2025 г., е видно че всички тези задължения са отразени като погасени по давност в съответните графи, като също така са посочени и датите на погасяване на давността, най - крайните от които са 01.01.2019 г. С оглед на гореизложеното се установява, че извън вземането на НАП. произтичащото от задължения за местни данъци и такси към Община Монтана, в общ размер на 100 696,61 лв., прието с Определение на съда по несъстоятелност от 30 11 2011 г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 01.12.2012 г., дружеството няма други изискуеми задължения към НАП. Разпоредбата на чл. 171, ал. 2, т. 2 от ДОПК, регламентираща като изключение правилото, че предявеното в производство по несъстоятелност вземане не се погасява с изтичането на [възраст] давностен срок е неприложима в настоящия случай, тъй като същата влиза в сила от 01.01.2021 г., а вземанията, формиращи горепосочения общ размер, са погасени по давност до 01.01.2019 г. Тази разпоредба, като материалноправна норма действа единствено занапред и не може да се прилага към заварени случаи, какъвто е настоящият, тъй като съгласно чл.14, ал. 1 от ЗНА: „Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, каквото хипотеза в случая не е налице. В този смисъл счита, че е непротиворечивата практика на ВКС, изразена в Определение № 381 от 3.06.2020 г. на ВКС по т. д. Ns2363/2019 г. и Определение № 50470 от 4.07.2023 г. на ВКС по т.д. № 1551/2022 г. Алтернативно, в случай че съдът не възприеме аргументите за наличието на мълчалив отказ, поради липса на предпоставки за издаване на индивидуален административен акт, моли с оглед разпоредбата на чл. 128, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, да се приеме, че искането е защита срещу неоснователно бездействие на администрацията и защита срещу незаконно принудително изпълнение, тъй като с посочването на погасените по давност задължения в издадените от данъчната администрация справки и писма, на практика същите се претендират като дължими в производството по несъстоятелност, въпреки изтичане на давността. Счита, че административният орган е длъжен да отпише служебно тези вземания, дори без да е необходимо изрично искане, каквото е направено в настоящия случай. Моли да се отмени обжалваното решение, съответно мълчаливият отказ на ТД на НАП - Монтана, по Искане с вх.№ 55-12-214/10.02.2026 г., като се укаже на данъчният орган, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт с поисканото съдържание, а именно за отписване на публичните задължения, посочени в Справка на НАП - ТД Монтана, за общите задълженията на дружеството, издадена на 15.12.2025 г. и Писмо с изх.№37-30-623/25#1 от 26.01.2026 г. В писмено становище адв. Ш. излага подробни аргументи в подкрепа на твърденията в жалбата.

Ответната страна, чрез ст. юрк М., оспорва жалбата. В писмено становище счита Решение № 41/02.04.2026 г. за правилно. По искане с вх. № 55-12-214/10.02.2026г. по описа на ТД НАП Велико Търново публичният изпълнител не се е произнесъл по отписване на публични задължения от масата на несъстоятелността, поради липса на компетентност, тъй като в случая публичните задължения, за които е поискано отписване, са предявени и приети в производството по несъстоятелност. С предявяване на публичните вземания, публичния изпълнител е лишен от възможността да осъществява правомощията си по принудителното им събиране, аргумент за което е нормата на чл. 638, ал. 1 от ТЗ. С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Изключение в тази насока е единствено нормата на чл. 193, ал. 1 от ДОПК, която дава възможност на публичния изпълнител да реализира имущество, върху което са били наложени обезпечителни мерки. Това правомощие, обаче е ограничено във времето - до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност. След изтичането на този срок, съгласно чл. 193, ал. 4 от ДОПК, ако това имущество на длъжника не бъде реализирано, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелността. Компетентен орган по събиране на публичните вземания по смисъла на, ал. 3 от чл. 163 от ДОПК са публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго. Предявяването и събирането на публични вземания по друг ред и от друг орган има своето нормативно основание в разпоредбата на чл. 164 от ДОПК, с която са разписани особени случаи при несъстоятелност, а именно: публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. Именно такъв е и настоящия случай. Погасителната давност е вид юридически факт от категорията на юридическите събития и представлява период от време /срок/, с изтичането на който се погасява публичното субективно право на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право. Давностният срок като период от време се определя с начален и краен момент. Давностният срок спира да тече и се прекъсва при настъпване на изчерпателно изброени в закона обстоятелства. В конкретния случай тези обстоятелства, са уредени в Търговския закон, а не в ДОПК. Чл. 685а от ТЗ регламентира, че давността се прекъсва с предявяването на вземането и спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Тази норма е специална, спрямо общите правила за давността на публичните вземания, уредена в ДОПК (чл. 171 и сл.), тъй като както се посочи, публичния изпълнител не разполага с правомощия да извършва действия по принудително събиране на вземането, прието в производството по несъстоятелност, които да обосноват спиране или прекъсване на давността. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, въвеждаща абсолютната 10-годишна давност за публични вземания, представлява санкция за бездействието в този срок на органите по приходите и публичните изпълнители, на които е възложено обезпечаването и събирането на публичните вземания. В този смисъл, с оглед изложеното по-горе, не може да се обоснове извод, че в конкретния случай е налице подобно бездействие. Да се приеме противното, би означавало поради продължителния характер на производство по несъстоятелност или поради бездействието на органите по несъстоятелността, какъвто е и синдика, да бъде санкциониран публичния взискател. Съгласно разпоредбата на чл. 685а, ал. 1, изр. първо от ТЗ, с предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва, а в изр. второ е посочено, че давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Тази разпоредба е обща, приложима спрямо всички вземания, включени в масата на несъстоятелността, като при липса на специална такава в ДОПК или ТЗ, касаеща само вземанията за публични задължения в производство по несъстоятелност, тя е приложима на общо основание и спрямо публичните вземания. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недопустима, както и да им се присъдят разноски, съгласно приложен по делото списък с разноски. В случай, че жалбата бъде уважена и се присъди адвокатско възнаграждение, моли същото да бъде редуцирано до минимален размер, с оглед на това, че спорът не е с материален интерес и делото не е с фактическа и правна сложност.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Искане за отписване на публични задължения до ТД на НАП Монтана и копие до публичен изпълнител, дружество "МИР 8" АД /в несъстоятелност/ е поискало при условията на чл. 173, ал. 2 от ДОПК да се отпишат вземанията, посочени в Справка на НАП - ТД Монтана, за общите задълженията на дружеството, издадена на 15.12.2025г. и Писмо, с изх.№37-30-623/25#1 от 26.01.2026г., поради изтичане на регламентирания в чл. 171, ал. 2 от ДОПК десетгодишен давностен срок.

С Разпореждания /л. 65-76/ на старши публичен изпълнител и публичен изпълнител е постановено частично прекратяване на производството, поради погасяването по давност при условията на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, на всички изброени вземания.

Съгласно справка на НАП - ТД Монтана, за общите задълженията на дружеството, издадена и актуална към дата 15.12.2025 г., посочените там задължения в размер на 2727011.87 евро са погасени по давност, изцяло с две дати на погасяване 01 01 2018 г., съответно 01 01 2019 г.

В писмо изх. № 37-30-623/25#1 от 26 01 2026 г. на Директор Дирекция Държавни вземания на ЦУ на НАП е посочен актуален размер на предявени публични задължения на дружесьтвото, възникнали преди и след датата на откриване на производство по несъстоятелност, възлизащ на 3610434.27 евро, в това число главница и лихви към 14 01 2026 г. Допълнително се посочват задължения на Община Монтана в размер на 86167.28 евро главница и лихви към 14 01 2026 г., както и непредявени все още в масата по несъстоятелността публични вземания на Община Монтана. В общ размер от 80 730.84 евро – главница и лихви.

С жалба до Директора на ТД на НАП Велико Търново, чрез ТД на НАП Монтана е обжалван мълчалив отказ на ТД на НАП Монтана.

С оспореното Решение Директор на ТД на НАП Велико Търново, при условията на чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК оставя без разглеждане жалбата на дружеството и прекратява производството по нея. Като основание за взетото решение, данъчният орган посочва, че жалбата е подадена срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител по подадено искане за отписване на публични задължения, поради изтекла погасителна давност. След отстраняване на констатирана нередовност по процесуалното представителство и представяне на надлежно потвърждение от синдика, представляващ дружеството, съгласно чл. 658, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ТЗ, решаващият орган приема, че е сезирана с жалба против мълчалив отказ на публичен изпълнител, по подадено искане за отписване на публични задължения, поради изтекла погасителна давност, с вх. № 55-12-214/10.02.2026 г. Приема също така, че искането е за отписване на задължения от масата на несъстоятелността. Посочено е, че е служебно известно, че същите са погасени по давност и не са обект на принудително изпълнение, видно от издадените разпореждания за прекратяване /частично и изцяло/ на производството по принудително изпълнение, съгласно чл. 225 от ДОПК. Същите са надлежно връчени. Като правна последица от действието на нормите за давността, с изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане. Самото публично вземане не се погасява - то остава дължимо. Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, като те остават дължими и могат, както да бъдат платени доброволно чл. 174 от ДОПК, така и да бъдат прихванати чл. 128. ал. 1 от ДОПК. Публичните задължения, за които е поискано отписване от масата на несъстоятелността, са предявени в производството по несъстоятелност на дружеството, видно от данните по преписката и публичният изпълнител не осъществява правомощия по принудително събиране на публични задължения, съгласно чл. 638, ал. 1 от ТЗ. След като „МИР 8" АД е в несъстоятелност и публичните задължения са предявени в това производство, компетентен да се произнесе по искането за отписване на публични задължения от масата на несъстоятелността, е съдът по несъстоятелността. Поради, което счита, че това искане следва да се отправи пред Окръжен съд Монтана, който да прецени неговата допустимост и основателност и правилно публичният изпълнител не се е произнесъл, поради липса на компетентност.