Решение № 714 от 04.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 296/2024
- Вид
- Решение № 714
- Подписан
- 04.02.2025
- В сила
- 04.02.2025
- Състав
- Анелия Маркова, Пепа Маринова-Тонева, Василена Дранчовска
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 714 гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100500296 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 14926 от 12.09.2023 г. по гр.д. № 7965/2022 г. Софийски районен съд, 45 състав отхвърлил предявения от В. Г. К., ЕГН **********, срещу „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 175133827, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 390.11 лева, частично от обща сума в размер на 590.11 лева, като престирана на ответника при начална липса на основание и представляваща стойност на електрическа енергия по фактури, издадени от ответника, за обект с адрес с. Громшин, ул. ****, с клиентски № ****, за периода от 15.10.2021 г. до 14.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.02.2022 г., до окончателно изплащане на вземането. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 950 лева – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца В. Г. К., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд неправилно приел, че по делото 1 е доказано между страните да съществува облигационна връзка. Не било доказано ищецът да е собственик или носител на вещно право върху имота на ул. ****, къщата, която ищецът притежавал била на ул. ****, и тя била единствената с поставена на покрива фотоволтаична система за производство на ел. енергия. Не било доказано и ищецът да е сключил нарочен договор за покупка на ел. енергия за имота на № 7. В случай че по делото било доказано, че имотът на № 2 съвпада с този на № 7, то по делото се установило, че в този имот има монтирана фотоволтаична система (ФВС) за собствени битови нужди, както и че процесният електромер фабр. № 2210396 не е пригоден за двупосочно измерване на ел. енергия от и към мрежата. Установило се също, че при режим на работа на ФВС и наличните електроуреди за процесния период не е възможно да бъде изразходвано количеството ел. енергия, посочено в процесните фактури. Съдът не взел предвид, че в тази част заключението на СТЕ не било оспорено от ответника, както и че не били оспорени съответните изходни справки и данните в тях относно наличните електроуреди в имота в процесния период. Същевременно вещото лице от СТЕ посочило, че поставянето на СТИ, за което не е предвидено в техническия му паспорт да има преграден механизъм за произведената от ФВС ел. енергия, измерва същата. Мрежовият оператор бил длъжен още преди исковия период да монтира електромер, който по технически данни е снабден с механизъм за спиране на връщането на фотоволтаична енергия в мрежата, т.е. да се гарантира нейното непреминаване към уличната мрежа и нейното отчитане като преминала през електромера, което водело и до нейното фактуриране като дължима от ответника. Предявеният като частичен иск бил основателен, след като се установило, че е налице производство на ел. енергия от собствен на ищеца източник, както и че собствените на ищеца енергийни възможности са по-малки от начислените във фактурите. След като ответникът не оспорвал съществуването на работещ фотоволтаик за собствени нужди от 2019 г., неправилно съдът не съобразил, че задълженията на мрежовия оператор включвали и поставянето на смарт-метъра. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди 2 първоинстанционното решение като правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго (т. 1 на ППВС № 1/1979 г.).
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на сумата, а ответникът - да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото.
В случая по делото не е било спорно, че сумата по процесните три фактури на обща стойност 590.11 лв. - фактура № 0326273300/19.11.2021 г. на стойност 127.40 лева, фактура № 0327977922/20.12.2021 г. на стойност 176.05 лева и фактура № 0329372166/20.01.2022 г. на стойност от 286 лева, са заплатени. Сумите по фактурите са начислени за доставка на ел. енергия до обект, находящ се в с. Громшин, ул. ****, с посочен като клиент В. Г. К., клиентски номер ****, за периода от 15.10.2021 г. до 14.01.2022 г.
И ответникът обаче е доказал основание за получаване на сумата – неформален договор между страните за доставка на ел. енергия на посочения 3 адрес, сключен при общи условия, като в процесния период е извършван реален отчет на количеството консумирана ел. енергия, измервана с годно СТИ, преминавало през изискваните метрологични проверки. Същевременно ищецът не е доказал репликата си, че отчетените количества от електромера включвали изцяло или частично и произведената от собствената му фотоволтаична система ел. енергия.
За неоснователни съдът намира доводите в жалбата по делото да не било доказано наличие на облигационна връзка между страните за процесния обект.
Законът за енергетиката регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от КЕВР и публично известни общи условия.
Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ свързва качеството длъжник на цената с качеството на собственик или носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електрическа енергия за битови нужди да е и друг правен субект - този, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. на титуляра на вещното право на ползване, и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот.
В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва единствен и безпротиворечив извод, че ищецът е клиент на ел. енергия за битови нужди именно за посочения във фактурите обект на потребление на ул. ****. Приетото и неоспорено заявление от 10.01.2022 г. съставлява извънсъдебно признание на ищеца за този неизгоден за него факт, а признание на същия факт представлява и представената в първата инстанция изходяща от ищеца справка за електроуреди именно в имота на ул. ****.
От приетите писмени доказателства и заключението от 11.01.2021 на СТЕ се установява, че в процесния период е извършван реален отчет на електромера на процесния адрес с фабр. № 2210396, електромерът е преминавал през изискваните метрологични проверки и е годно СТИ, а отчетеното количество ел. енергия съответства на посоченото в трите процесни фактури.
4
Противно на поддържаното в жалбата, по делото не е доказано твърдението, въведено от ищеца в първото открито съдебно заседание в първата инстанция, че в отчетеното количество била включена и преминавала през електромера ел. енергия от собствената му ФВС. По делото не е приеман за безспорен фактът, че в имота има ФВС от 2019 г., нито този факт е установен по делото, вкл. с представяне на акт за проведени 72-часови проби, какъвто документ задължително се съставя според обясненията на вещото лице Б. при изслушване на заключението от 22.05.2023 г. на СТЕ. И съгласно това заключение в електроразпределителното дружество няма регистрация на фотоволтаик. По делото няма доказателства ищецът изобщо да е уведомил електроразпределителното дружество преди 02.10.2023 г. (съгласно приетото във въззивното производство ново доказателство), че в имота има фотоволтаична система и следва да се монтира смарт метър, респ. да се подмени електромера, ако е невъзможно монтирането му на поставения.
Заключението от 22.05.2023 г. на СТЕ в частта му по т. 5 е основано изцяло на данни на ищеца - представената справка за налични в имота ел. уреди и време на ползването им, поради което от него по никакъв начин не може да се направи извод, че отчетеното количество ел. енергия не е ползвано в имота.
Всъщност това, което със сигурност се установява по делото - от приетия и неоспорен констативен протокол от 17.09.2021 г. и справките за отчетеното количество ел. енергия на процесния адрес е, че консумираните количества са нараснали от момента на подмяната на стария електромер с нов на 17.09.2021 г. (предвид установената манипулация, при която СТИ е измервал с грешка от минус 77.50 %), а не от монтиране на ФВС през 2020 г. – както твърди свидетелката А. К.а, майка на ищеца, чиито показания, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, правилно не са кредитирани от районния съд.
По изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният като частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 5 съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14926 от 12.09.2023 г., постановено по гр.д. № 7965/2022 г. на Софийски районен съд, 45 състав.
ОСЪЖДА В. Г. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза, на основание чл. 78 ГПК сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6