Определение № 10 от 04.01.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Перник, 04.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500822 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Образувано е по частна жалба от М. Н. В., чрез адвокат В. Н., срещу определение № 3884 от 23. 11. 2023г., постановено по гр. д. № 2196 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд, с което е оставена без уважение молба от същите с вх. № 21611 / 19.10.2023г. за изменение на Решение № 903 / 28.09.2023г. в частта му за разноските. С нея се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като на М. Н. В. й бъдат присъдени направените от нея разноски в производството пред Пернишкия районен съд, както и тези направени в производството пред Пернишкия окръжен съд. В частната жалба се позовава на съдебна практика на ВКС.

Насрещната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адвокат П. В., е депозирала писмен отговор. С него оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Също се позовава на съдебна практика на ВКС.

Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна.

Същата е подадена в срок от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт, който подлежи на обжалване. Следователно същата е процесуално допустима и подлежи на 1 разглеждане по същество.

За да остави без уважение молбата на М. Н. В., чрез адвокат В. Н., да бъде изменено решение № 2196 от 19. 10. 2023г., постановено по делото, в частта му за разноските, като на молителката /ищца/ й бъдат присъдени да бъде присъдени разноските в първоинстанционното производство, Пернишкият районен съд е приел, че действително искът на ищцата М. Н.

В., е уважен, но в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК, тъй като ответникът е признал искът и с поведението си не е дал повод за завеждането на иска. Съдът е посочил, че по въпроса е налице противоречива съдебна практика на ВКС, като не е възприел съдебната практика на ВКС – Определение № 3252 / 27. 10. 2023г. по ч. гр. д. № 3618 / 2023г. и др., с които е даден положителен отговор на въпроса за дължимостта на разноските.

Пернишкият районен съд се е позовал на противоположната съдебна практика - Определение № 365 от 23. 09. 2022г. на ВКС по ч. гр. д. № 3019/2022г., III г.о., Определение № 744 от 18. 04. 2023г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 1170 /2023г., Определение № 66 от 12. 02. 2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770 /2017г., III г.о., Определение № 75 / 21. 04. 2017г. по ч. гр. д. № 1371/2019г. на ВКС, ГК, I г.о., Определение № 95 от 22. 02. 2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 510 /2018г., IV г.о., Определение № 318 от 25. 07. 2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 42828 /2018г., III г.о. и др.

Въз основа на нея е приел, че правото на принудително изпълнение на взискателя е погасено, въпреки наличието на изпълнителен лист, тъй като за период от 9 години не са предприети изпълнителни действия по изпълнителното дело, поради което това право се е транформирало в естествено /без да се ползва от държавна принуда/ и длъжникът може да извърши единствено доброволно изпълнение. Отбелязал е, че решението, с което е уважен предявения иск по чл. 124, ал.1 от ГПК формира именно сила на пресъдено нещо, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение, но това не рефлектира върху предпоставките по чл. 78, ал.2 ГПК. механично се приложи разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, то в подобра позиция биха се поставили недобросъвестните длъжници, които са се възползвали от възможностите за забавяне на принудителното събиране на дълговете им и умишлено са увредили кредитора си, от колкото правата на добросъвестните и изрядни длъжници, а длъжникът не може да черпи права 2 от собственото си неправомерно поведение, което е основанието за образуване на изпълнителното производство.

Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение, не е нищожно и не е недопустимо.

По отношение правилността е законосъобразността на същото, намира следното :

Изпълнителният лист въз основа на който е образувано изпълнителното дело е издаден на 27. 08. 2012г., въз основа на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, в полза на „Райфайзенбанк /България“ ЕАД.

С влязлото в сила решение на Пернишкия районен съд, по иска по чл.

124, ал.1 от ГПК, е установено, че перемпцията по изпълнителното дело е настъпила през 2016г., а изтичането на погасителната давност на правото на принудително изпълнение на вземането, е станало през 2020г.

По делото не се спори, че през 2016г. „Райфайзенбанк /България“ ЕАД е цедирало вземането си на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, което изкупува задължения и след това предприема действия /изпращане на писма, срещи, телефонни разговори и т.н./ за доброволно постигане на споразумение за изплащане на задължението, като това обстоятелство се установява от приложеното по делото писмо до ищцата /л.9 от първоинстанционното производство/, както и от твърденията в исковата молба, признати от ответника.

„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за период от 9 години не е предприемало никакви действия по съществуващото и перемирано по силата на закона изпълнително дело, с които да застраши интересите на длъжницата. Това обаче означава, че самото вземане съществува и то би могло да се изпълни доброволно, каквато очевидно е политиката на дружеството.

Обстоятелството, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД не може да заличи това свое вземане и това намира отражение в Централния кредитен регистър, както и че не е предало изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, които не са обсъдени от страна на Пернишкия районен съд, с нищо не влияе на основателността/неоснователността на предявения отрицателен иск, който е с предмет - признаване на установено по предявения иск от ищцата срещу ответното дружество, че не съществува 3 изпълняемо право /право на принудително изпълнение/ и който иск е уважен след направено признание от страна на ответното дружество.

Следователно кредиторът - взискател с нищо не е застрашил интересите на ищцата по изпълнителното дело, поради което не е дал повод за образуване на гр. д. № 03996 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд, а след предявяване на иска по чл. 439 от ГПК е направил признание за неговата основателност. При това положение е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК и ответникът не дължи разноски на ищеца, а напротив – ищецът дължи разноски на ответника.

Правният интерес на ищцата да предяви иска си е единствено възможността в някакъв бъдещ момент взискателят да поиска извършването на принудителни изпълнителни действия, което и е постигнато чрез формирането на сила на пресъдено нещо, с постановеното по делото решение.

Това обаче не означава, че на ищцата й се дължат разноски. В тази насока Пернишкият окръжен съд изцяло възприема аргументираните и обстойни мотиви на Пернишкия районен съд, както и цитираната от него съдебна практика на ВКС, като не възприема доводите в частната жалба.

Освен това ако механично се приложи разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, то в по-добра позиция биха се поставили недобросъвестните длъжници, които са се възползвали от възможностите за забавяне на принудителното събиране на дълговете им и умишлено са увредили кредитора си, от колкото правата на добросъвестните и изрядни длъжници, а длъжникът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е основанието за образуване на изпълнителното производство, като в тази насока са Решение № 4 от 20. 04. 2021г. на КС по к.д. № 1/2021г. и Решение № 1/2008г. на КС по к.д. № 10/2007г.

С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

Потвърждава определение № 3884 от 23. 11. 2023г., постановено по гр. д. № 2196 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, при предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 7 дневен срок от връчването му на страните, чрез техните процесуални представители.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5