Решение № 35 от 28.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. София, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002105001 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Света София“ ЕООД срещу решение № 1004 от 19.07.2023 г. по в. гр. д. № 3600/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което болницата е осъдена да заплати на Р. М. С. суми за обезщетение на неимуществени вреди от усложнения след извършен на 09.01.2018 г. аборт по желание.

Жалбоподателят счита, че решението е процесуално недопустимо, тъй като едва във втората инстанция съдът служебно приел, че са предявени четири иска за неимуществени вреди, докато СГС се произнесъл само по един иск. Вместо да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция, въззивният съд постановил решение, като лишил страните от триинстанционно разглеждане на спора. Решението било и неправилно. Съдът неоснователно игнорирал неоспорените експертизи, тълкувал ги едностранчиво, необективно и в отделни техни части, направил свои медицински изводи, без да има специални знания. Решаващият извод на съда противоречал на доказателствата по делото. В жалбата са изложени и множество доводи за неправилност на въззивното решение.

Ответницата в производството Р. М. С. /К./ оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна, като излага подробни доводи в подадения отговор и в писмена защита.

Третото лице-помагач на страната на ответника ЗК „Уника“ АД не взема становище по жалбата.

С определение № 3219/25.06.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване 1 на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е съдът да игнорира заключения на вещи лица по съдебномедицински експертизи, като направи свои фактически изводи, противоречащи на експертните, при липса на специални знания в съответната област, и на база на тях да стигне до решаващите изводи, без наличието на експертиза за възприетите от съда факти.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

Съгласно чл.195 ГПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, а съгласно чл.202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.

В ППВС № 5/79 от 13.02.1980 г. е дадено задължително разяснение, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице против своето убеждение, но когато го отхвърля, той е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточни или ненаучни изходни позиции, като прецени всестранно и други доказателства. Тези разяснения се прилагат в практиката на ВКС по чл.290 ГПК и при действащата нормативна уредба, която е аналогична на чл.157 ГПК /отм./, например в решение № 24 от 23.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 437/2019 г. и посочената в него практика – решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, І г. о., решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр. д.

№ 378/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 57 от 06.07.2016 г. по гр. д. № 5932/2015 г. на ВКС, ГК, ІI г. о и други. Приема се, че заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице /дори и когато страната не е направила възражение срещу него/ и на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи, той трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване.

В решение № 163 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 123/2020 г., III г. о., се приема, че когато спорът по делото касае деликт при изпълнението на медицинска дейност, при формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на неправомерно поведение и връзката му с конкретно сочените вреди, съдът дължи произнасяне кои от установените факти, респ. връзките между тях, свързани с дадените от експертизата отговори, са предмет на специални медицински знания и по отношение на кои факти следва да се изгради извод за причинно-следствена връзка въз основа на опитните правила и логиката. Изводът дали е допуснато състояние на медицински риск в противоправна степен и причинени ли са от това вреди съдът следва да направи след анализ на установените по делото факти, преценявайки предприетото или непредприетото от страна на лекаря и необходимо дължимото поведение в конкретната ситуация.

2

В същото решение е прието, че заключението на вещото лице трябва да бъде обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства по делото, а не изолирано; че съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано - без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото.

В решение № 106 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1897/2019 г., IV г. о. също се приема, че недостатъците на вече прието по делото заключение на вещо лице могат да бъдат преодоляни и при съвкупната му преценка с останалите събрани доказателства, при извършването на която преценка в мотивите към решението си въззивният съд може и да не възприеме заключението. В тези случаи обаче съдът следва да изложи убедителни мотиви защо приема за установени или неустановени съответните спорни обстоятелства по делото, за които са били необходими специалните знания на вещото лице, респ. след като не е възприел експертното заключение съдът следва да изложи ясни и обосновани съображения, основани на съвкупната преценка на всички останали доказателства по делото, в които разбираемо и логически издържано да обясни как е достигнал до съответния извод или констатация, при положение, че за тях са били необходими специални знания, а съдът не разполага с тях. Във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано – без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, или без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, включително медицинската, изкуството, занаятите и др., изискваща специални знания, с които съдът не разполага.

Посочената практика на ВКС следва да намери приложение и по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение № 1004 от 19.07.2023 г. по в. гр. д. № 3600/2022 г. на Софийския апелативен съд, след частична отмяна на решение № 266854/07.12.2021 г. по гр. д. № 13504/2018 г. на Софийски градски съд, ответникът МБАЛ „Света София“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата Р. М. С. още 210 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 09.01.2018 г. – претърпени болки и страдания от безвъзвратно изгубен орган и загубена детеродна способност, заедно със законната лихва от датата на увреждането, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв.; още 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди при следоперативния период след аборта и перфорацията на матката, заедно със законната лихва от датата на увреждането, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв.; още 7000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпилия възпалителен процес след перфорация на матката и развитието на инфекция „пелвеоперитонит“, ведно със законната лихва, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и още 860 лв. над присъдените 2150 лв. – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5900 лв. Отхвърлен е искът по чл.49 ЗЗД за сумата от 44 100 лв., представляваща неимуществени вреди - болки и страдания поради необходимостта от оперативно 3 отстраняване на апендицит чрез апендектомия. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част.

Прието е, че според уточнението пред въззивната инстанция ищцата е предявява четири иска за неимуществени вреди от настъпили усложнения след извършения в ответната болница на 09.01.2018 г. аборт по желание и един иск за имуществени вреди от същото непозволено увреждане.

От фактическа страна е прието следното:

На 09.01.2018 г. ищцата е постъпила в ответното болнично заведение за доброволно прекъсване на бременността, като се е намирала в 13 гестационна седмица. Абортът е бил извършен в същия ден. В оперативния протокол липсват констатирани отклонения в поведението на пациентката и оплаквания след провеждането на манипулацията, които да насочат към перфорация на матката, но хипотетично такава е била допусната, тъй като според вещото лице макар перфорация на матката да не е била доловена, поради болков синдром са проведени редица диагностични и лечебни мероприятия, които по принцип се провеждат и при перфорация на матката с малък инструмент. За да приеме наличие на перфорация съдът е отчел и това, че в ранния следоперативен период – 16 ч. на 09.01.2018 г., пациентката е била с оплаквания за дифузна болка в корема, при нормална перисталтика, микция и дефекация, които са наложили провеждане на допълнителни изследвания и консултация. Било е установено, че е нарушена моториката на червата с натрупан газ и течност в отделни чревни гънки: чревна адинамична непроходимост, поради което са назначени вливания и спазмолитици, антибиотик, лед на корема, нивалин и клизми. Въпреки това обективно състояние на наличие на оплаквания не е проведена лапароскопия. Това лекарско решение би могло да бъде оправдано от медицинска гледна точка при проследяване на добро повлияване от проведеното лечение и при липса на индикации и признаци на шок и тежко общо състояние, които категорично биха насочили към перфорация на матката. Недостигането до остро състояние, обаче, не е освобождавало служителите на ответника от задължението да предприемат всички мерки и да проведат всички възможни изследвания, които биха могли да доведат до точно, ясно и еднозначно диагностициране на проявилите се здравословни проблеми. Ищцата е била изписана от ответното болнично заведение на 15.01.2018 г. като „афебрилна“ и „клинично здрава“, в каквото състояние според свидетелите И. и К. тя обективно не се е намирала, но и самият факт, че изписването е станало шест дни след операцията сочи, че служителите на ответника не може да не са установили настъпилите усложнения, каквито лаконично са споменати и в самата епикриза. Обстоятелството, че при изписването не са констатирани перфорацията на матката и оставените плодни части в нея, не означава, че тези факти не са настъпили, нито че са се осъществили по-късно или другаде, още повече при установените по-горе несъответствия между писмените констатации и действителното състояние на нещата. В същата епикриза е посочено още, че „състоянието е напълно овладяно с помощта на консервативна терапия“, т. е. медикаментозно, без нова хирургична намеса. Това обстоятелство има съществено значение досежно противопоставеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради нередовен прием на изписани антибиотици, 4 доколкото непосредствено след операцията в продължение на шест дни ищцата е била под лекарско наблюдение на служителите на ответника, които са се грижели за приема на три антибиотика: доксициклин, метронидазол и цефазолин, което лечение и според вещите лица е било адекватно.

На 21.01.2018 г., в 20: 40 ч., ищцата е постъпила в СБАЛАГ „Майчин дом“ със съмнение за задържани плодни части: residua post interruptionem, при нормална параклиника. На 24.01.2018 г. ищцата е изписана служебно от болничното заведение поради това, че на 23.01.2018 г. е напуснала самоволно клиниката, без да е диагностично уточнено нейното състояние и без да е довършено назначеното й антибиотично лечение чрез венозни вливания.