Решение № 1260 от 25.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. Варна, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20243100501693 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. № 50533/05.07.2024г. от „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

„Дианабад”, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 срещу решение №1695/14.05.2024г., постановено по гр.дело № 20233110108679/2023г. на Варненския районен съд, в частта, с която e осъден въззивникът да заплати на Е. П. В., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата 4500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, негативни психически преживявания и емоционален стрес, настъпили в резултат на реализирано на 10.03.2023 г. ПТП в гр. Варна, пред училище „Добри Чинтулов”, на пешеходна пътека, причинено по вина на водача на лек автомобил „Тойота Корола”, с рег. № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, по застрахователна полица със срок на действие 09.11.2022 г. – 08.11.2023 г., вследствие на което ПТП ищцата е получила увреждания, изразяващи се в контузия на левите раменна и 1 лакътна стави, кръвонасядания /контузия/ по дясното стъпало, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 10.03.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са съображения, че е завишен размера на неимуществените вреди, който не е съобразен с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Посочва се, че при определяне на обезщетението съдът не е отчел обстоятелството, че общото здравословно състояние на ищцата към момента на приключване на делото е стабилно.

Травмите са били леки и са отшумели, без усложнения, като по – дългият възстановителен период се дължи на дегенеративните заболявания на ищцата.

Тези доводи се черпят от съдебно медицинската експертиза и от свидетелските показания на св. Т..

На следващо място се направени оплаквания досежно приетата от първоинстанционния съд липса на принос на ищцата към крайния вредоносен резултат. Счита се за установен такъв от заключението по автотехническата експертиза. Според него пешеходката е имала възможност да предотврати ПТП, като предприеме пресичане след като се огледа и се съобрази с движещия се на заден ход автомобил, пропускайки го първо да премине и после да продължи.

За неправилно опредЕ. въззивникът смята и началната дата на забавата.

От ищцата след получаване на уведомлението вх.№1904/10.04.2023г. са поискани допълнителни документи за определяне на застрахователното и посочване на банкова сметка. До настоящия момент такива не са представени на застрахователя, поради което законната лихва следва да се дължи от датата на подаване на исковата молба, евентуално от 20.06.2022г. /след изтичане на срока по чл.497, ал.1 от КЗ/.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск, в евентуалност да се намали размера на обезщетението.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Е. П. В., в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Изложени са съображения, че установени по делото са 2 противоправното поведение на водача А. Т., вредите и причинната връзка.

Ищцата Е. В. се е движила по пешеходна пътека, водачката на автомобила е имала техническата възможност да предотврати ПТП, съгласно заключението по автотехническата експертиза. Наблегнато е, че при изготвяне на експертизата вещото лице не е взело предвид разпоредбите на чл.40, ал.1, чл.116 и чл.119 от ЗДв.п.

Оспорва се наличието на принос от страна на ищцата във връзка с настъпването на ПТП. Като за справедлив размер на претърпените неимуществени вреди въззиваемата счита този, който е заявен с исковата молба – 7200.00лв., като се застъпва дължимостта на законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане.

По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение в тази му част.

Подадена е насрещна въззивна жалба вх. № 58337/17.07.2024г. от Е. П.

В., ЕГН **********, с адрес: ****** срещу решение №1695/14.05.2024г., постановено по гр.дело № 20233110108679/2023г. на Варненския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ срещу „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад”, бул. „Г. М.

Димитров“ № 1да бъде осъден ответникът сумата за разликата над 4500 лв. до пълния предявен размер от 7200.00лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, негативни психически преживявания и емоционален стрес, настъпили в резултат на реализирано на 10.03.2023 г. ПТП в гр. Варна, пред училище „Добри Чинтулов”, на пешеходна пътека, причинено по вина на водача на лек автомобил „Тойота Корола”, с рег. № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, по застрахователна полица със срок на действие 09.11.2022 г. – 08.11.2023 г., вследствие на което ПТП ищцата е получила увреждания, изразяващи се в контузия на левите раменна и лакътна стави, кръвонасядания /контузия/ по дясното стъпало, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 10.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

Направени са подробни доводи обосноваващи справедливият размер от 7200.00лв. за обезщетението и началният момент на забавата, които са 3 идентични с отговора на въззивната жалба.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба, в който отново са изложени доводите от въззивната жалба досежно справедливия размер на обезщетението и началният момент на забавата.

В съдебно заседание въззивниците редовно призовани поддържат подадените жалби и отговори към тях. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е бил сезиран с предявен Е. П. В. срещу „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът да заплати сумата 7200.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, негативни психически преживявания и емоционален стрес, настъпили в резултат на реализирано на 10.03.2023 г. ПТП в гр. Варна, пред училище „Добри Чинтулов”, на пешеходна пътека, причинено по вина на водача на лек автомобил „Тойота Корола”, с рег. № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, по застрахователна полица със срок на действие 09.11.2022 г. – 08.11.2023 г., вследствие на което ПТП ищцата е получила увреждания, изразяващи се в контузия на левите раменна и лакътна стави, кръвонасядания /контузия/ по дясното стъпало, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 10.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 10.03.2023г. около 16.00ч. в гр. Варна, пред училище „Добри Чинтулов“ е настъпило ПТП, прие което водачът А. И.

Т. на лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. №****** при движение на заден ход блъска пешеходката Е. П. В..

В следствие на ПТП на ищцата са й били причинени травматични увреждания, изразяващи се в контузия на левите раменна и лакътна става, кръвонасядания по дясното стъпало.

Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Т. е имало 4 сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна застрахователна полица със срок на действие 09.11.2022 г. – 08.11.2023 г. с ответника.

По време на оздравителния период ищцата изпитвала силни болки, лявата ръка й била обездвижена за около два месеца, поради което се нуждаела от помощта на близки за физиологичните си нужди. Болките продължили повече от няколко месеца, случва се още да се усещат и при смяна на климата. След инцидента ищцата започнала да изпада в паника, когато по край нея преминава кола.

Поради наличие на причинната връзка между поведението на застрахования водач и настъпилите неимуществени вреди, ищцата моли съдът да постанови решение за осъждане на ответника за репариране на същите в поисканите размери.

Ответникът „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве” АД в подадения отговор е оспорил предявения иск по основание и размер. Не се оспорват фактите досежно наличие на договор за застраховка и настъпилото ПТП. Ответникът счита, че водачът Т. не носи изключителна вина за настъпването на ПТП, нейните действия са били съобразени с пътната обстановка и всички пътни знаци и маркировки. Налице е случайно деяние.

Ответникът е въвел и възражение за съпричиняване на вредите от самата пострадала, тъй като е нарушила чл.113, ал.1 и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДв.П. Не е пресичала на обособените за това места, пешеходна пътека или на място, което представлява мислено продължение на тротоара. Ищцата е предприела рисково поведение, като се поставила сама в опасна ситуация, а именно пресякла е пътното платно по диагонал и не на обозначеното за това място и внезапно без да се огледа. Удължила е ненужно пътя и времето за пресичане, както и е спряла без необходимост на пътното платно.

Оспорват се вида и характера на уврежданията и причинно следствената връзка. Въвежда се още едно основание за съпричиняване, а именно, че ищцата не е посетила своевременно друг лекар след прегледа си в спешното отделение, който да осигури наблюдение върху здравословното й състояние.

Ответника счита за недоказани и изживените страхови и стресови емоции от ищцата.

5

Счита се, че размерът на претендираните вреди е силно завишен.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.

При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, а насрещната въззивна жалба частично основателна при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

По фактите няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че на 10.03.2023г. около 16.00ч. в гр. Варна, пред училище „Добри Чинтулов“ е настъпило ПТП, при което водачът А. И. Т. на лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. №****** при движение на заден ход блъска пешеходката Е. П.

В.. Установено е, че към датата на ПТП водачът Т. е имала сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица със срок на действие 09.11.2022 г. – 08.11.2023 г. с ответника

В следствие на ПТП на ищцата са й били причинени травматични увреждания, изразяващи се в контузия на левите раменна и лакътна става, кръвонасядания по дясното стъпало. Няма оплаквания във въззивната жалба досежно така установените травми.

Предвид горното съдът пристъпва към разглеждане на спорните въпроси поставени с въззивната жалба, касаещи размера на обезщетението, както досежно възражението за съпричиняване.

В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съд съобрази, че на ищцата са й били причинени три леки телесни повреди, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.