Определение № 1198 от 18.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1198 гр. София, 18.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601477 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 440 от НПК.

С определение №5741 от 05.12.2023г., постановено по чнд №6718/2023г., СГС, НО, 19-ти състав, е оставил без уважение молбата на осъдения И. Г. Ф. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, определено по нохд №786/2023г. по описа на РС Монтана.

Срещу определението е постъпила жалба от осъдения Ф., чрез защитника адв.Ц., в която се сочи, че актът е неправилен, тъй като са налице всички изискуеми доказателства за уважаване на искането на осъденото лице.

Осъденият е изтърпял повече от половината от срока на наказанието си, с което е налице първата изискуема предпоставка за условно предсрочно освобождаване, има и данни, че е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Те са установени от оценката по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и всички други източници на информация за поведението на осъдения. Становището на затворническата администрация се разминава с посоченото в доклада, в който се съдържат само положителни данни, оценката на риска от рецидив е ниска, ниски са стойностите на рисковете за вреди, са самонараняване и суицид, както и за бягство. Няма установени зависимости към алкохол и ПАВ, има съхранени връзки със семейството и изградени трудови навици. Изразено е критично 1 отношение към извършеното, а декларативно посочените в доклада проблемни зони не могат да обосноват отрицателното становище. Налице е трайна и положителна линия в поведението, видно от данните в затворническото досие, съпоставени с целите и задачите в допускане на условно предсрочно освобождаване с налагане на пробационна мярка в рамките на определения от съда изпитателен срок.

Жалбата беше приета за допустима, като депозирана от легитимирано за това лице и в законоустановения 7-дневен срок, не се налага разглеждането й в открито съдебно заседание, а разгледана по същество, е неоснователна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди по същество доводите в жалбата и в съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С определение

№7541 от 05.12.2023г., постановено по чнд

№6718/2023г., СГС, НО, 19-ти състав, е оставил без уважение молбата на осъдения И. Г. Ф. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, определено по нохд №786/2023г. по описа на РС Монтана. От наказанието фактически са изтърпени 4 месеца и 16 дни и остатъкът за изтърпяване към датата на произнасяне на първоинстанционния съд е бил 1 месец и 14 дни. Мотивите за това се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като са изведени чрез внимателния анализ на писмените доказателства по делото. Правилно е било прието, че е налице положителна тенденция в поведението на осъдения, който има запазена семейна свързаност, бил е трудово ангажиран преди да постъпи в затвора, спазва режимните изисквания, отнася се с уважение към администрацията и останалите лишени от свобода, няма рискове, които да застрашават него или околните, изразил е съжаление за извършеното.

Въпреки положителните данни, съдът е съобразил наложеното дисциплинарно наказание, което препятства допускането на условно предсрочно освобождаване, тъй като макар да има позитивна промяна, тя не може да се приеме за трайна, при положение, че не са били съобразени изцяло изискванията за пребиваване в местата за лишаване от свобода, още повече, че се касае за повторно пребиваване на осъдения там. Становището на 2 защитата, че са налице противоречия в становището на администрацията с оглед изготвения доклад по повод молбата за УПО, правилно е било прието за неоснователно. В доклада са отчетени позитивните нагласи в поведението на Ф., но и допуснатото нарушение, което е довело до налагане на наказание.

Именно неустойчивото поведение на осъдения по отношение на поведението му да не спазва изцяло правилата в местата за лишаване от свобода, обективирано в проява, довела до налагане на дисциплинарно наказание, е мотивирало съда да откаже постановяване на условно предсрочно освобождаване, тъй като това поведение изключва възможността да се формира извод за окончателно изпълнение на целите на наказанието.

Настоящият състав споделя този извод, тъй като действително поведението на осъденият е повлияно позитивно по време на изпълнение на наказанието, част от целите на наказанието, набелязани в плана за изпълнение, са постигнати, видно от доклада на ИСДВР, но тази позитивна промяна все още не е трайна и постоянна, предвид констатираната проблемна проява. При наличието на наложено наказание не може да се приеме, че корекционната дейност по отношение на осъдения е приключила до степен, той да се е поправил трайно. Към момента не е осъществен принципът на прогресивната система при изпълнение на наказанието, целите по чл.36 все още не са постигнати, рискът от вреди за обществото е среден, още повече, че правонарушението е свързано с употреба на алкохол. Предвид тази част от съдържанието на доклада, доводите на защитника в жалбата, че той не е бил съобразен от съда, са неоснователни, а отрицателното становище на администрацията на затвора не е бланкетно, напротив, подкрепено е от писмените доказателства в затворническото досие, които са били съобразени изцяло от първата инстанция. Независимо, че Ф. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 от НК , с това е изпълнена единствено обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване. По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, с оглед гореизложеното, законосъобразно е било прието от първостепенния съд, че тази предпоставка за предсрочно освобождаване все още не е изпълнена.

При така изложеното от фактическа и правна страна, въззивният състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че към момента действително не е установена трайна положителна промяна при 3 осъдения, с оглед посоченото по-горе, за да се приеме, че той е имал добро поведение до степен, мотивираща да се уважи молбата му за предсрочно освобождаване. При своята преценка съдът се е съобразил с изискванията на разпоредбата на чл. 439а, ал.3 от НПК, като е изследвал цялостното поведение на осъденото лице, размерът на неизтърпяната част от наказанието, поведението му и изготвените по отношение на него доклад и заповед.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК във вр. с чл. 345, ал.3 във вр. с ал.2 от НПК‚ САС, НО, 5-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №7541 от 05.12.2023г., постановено по чнд №6718/2023г., СГС, НО, 19-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения И. Г. Ф. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието, определено по нохд №786/2023г. по описа на РС Монтана.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4