Решение № 16604 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16604 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110151285 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД против „ЕВРОИНС“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата в размер на 2285,40 евро ( 4469,86 лева), представляваща непогасена част от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение във връзка с пътнотранспортно произшествие възникнало на 10.05.2025 г. в гр.

София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Майор Горталов“ между камион „Мерцедес Актрос“ с рег. № ***, водачът на който имал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество и лек автомобил „Хюндай“ с рег.

№***, който бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско+“, ведно със законна лихва за период от подаване на исковата молба на 07.11.2025 г. до изплащане на вземането. Направено е искане сторените в производството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че н а 10.05.2025 г. в гр. София, ж.к.

„Бъкстон“, ул. „Майор Горталов“ между камион „Мерцедес Актрос“ с рег. № *** и лек автомобил „Хюндай“ с рег. № *** настъпило пътнотранспортно произшествие, за което е съставен двустранен констативен протокол от участвалите в инцидента водачи.

Процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа, че пътният инцидент е възникнал вследствие на виновното поведение на водача на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, който при предприета маневра завой наляво не е съобразил габаритите на управляваното от него превозно средство и е реализирал удар с паркирания отдясно на ул.

„Майор Горталов“ лек автомобил „Хюндай“. В резултат на пътния инцидент по лекият автомобил настъпили значителни увреждания. В исковата молба са изложени твърдения, че към момента на реализиране на пътния инцидент ищцовото дружество и собственикът на увреденото моторно превозно средство били обвързани от валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключен Договор за застраховка „Каско+“, в изпълнение на което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 8939,72 лева и сторил ликвидационни разходи в размер на 15 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че с плащане на застрахователното обезщетение ищцовото дружество е встъпило в правата на 1 увреденото лице срещу ответника, който към датата на реализиране на процесното произшествие е бил във валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключен Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа се, че по предявената извънсъдебно регресна претенция ответното дружество е заплатило единствено сумата в размер на 4484,86 лева, поради което остатъкът в размер на 4469,86 лева е останал непогасен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва исковата претенция по основание и размер. С исковата молба са оспорени поддържаните от ищеца твърдения касателно механизма на описаното пътнотранспортно произшествие. Представителят на страната поддържа, че с изплащане на сумата в размер на 4484,86 лева ответникът е изпълнил изцяло задължението си по регресната претенция, като при определяне на дължимия размер е отчетено виновното поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил допринесло за настъпване на пътния инцидент. В отговора са изложени твърдения, че водачът на лек автомобил „Хюндай“ е извършил нарушение на правилата по ЗДвП, като е паркирал на непозволено за паркиране място – в зоната около кръстовище, създавайки пречки за движението на други превозни средства, извършващи маневра завой. С отговора е оспорено наличието на прякапричинно следствена връзка между процесния инцидент и щетите по застрахования при ищеца автомобил, като е оспорена и стойността на претендираното вземане. По изложените доводи е направено искане предявения иск да бъде отхвърлен, като сторените от ответника разноски бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лице, причинило увреждане на имущество, застраховано при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си на застраховател по имуществената застраховка, поради което е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило повреда на застрахованата вещ, или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

Видно от законовата разпоредба, предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите факти е в тежест на ищеца.

Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за 2 безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към момента на настъпване на процесния пътен инцидент между ищеца и собственика на лек автомобил „Хюндай“ с рег. № *** е съществувало валидно правоотношение по Договор за застраховка „Каско“, а между ответното дружество и водача на камион „Мерцедес Актрос“ с рег. № ***е бил сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по процесното пътнотранспортно произшествие в размер на 8939,72 лева и е направило ликвидационни разноски в размер на 15 лева, както и че ответникът е заплатил извънсъдебно в полза на ищеца сумата в размер на 4484,86 лева.

Спорните по делото въпроси се поставят върху механизма на възникване на процесното пътнотранспортно произшествие, наличието на пряка причинно-следствена връзка между инцидента и уврежданията по лек автомобил „Хюндай“, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил и каква е стойността на твърдените материални щети по моторното превозно средство.

За установяване на механизма, по който е реализиран пътният инцидент, като писмено доказателство по делото е приет двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 10.05.2025 г., съставен от участвалите в събитието водачи. Съгласно обективираната в документа скица и отразяванията в т. 12 „Обстоятелства“ лек автомобил „Хюндай“ с рег. № СВ 3473 НЕ се е намирал в паркирано/спряло състояние, а товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № *** е реализирал удара при завиване наляво, като зоната на първоначалното съприкосновение е отбелязана в дясната странична част на товарния автомобил. В графа 11 от документа са описани видимите щети по лек автомобил „Хюндай И20“ – преден ляв панел, предна лява джанта и гума, предна лява врата, предна броня, ляво огледало, преден капак, спойлер и предна дясна джанта.

От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Т.

А. А. (собственик и водач на лек автомобил „Хюндай“) се установява, че автомобилът е бил паркиран на ул. „Майор Горталов“, срещу магазин „Кауфланд“, навътре в улицата, а не на самото кръстовище, като свидетелят не е присъствал на мястото към момента на удара.

Същият разкрива, че е бил уведомен по телефона от съсед, възприел удара, и е пристигнал на място след около 15-20 минути, при което е установил, че лявата страна на автомобила е увредена изцяло – предна броня в ляво, преден калник, джанта, спукана гума, врата и преден капак. Свидетелят сочи, че водачът на другото превозно средство е бил на място и е признал за произшествието, като двамата са съставили двустранен констативен протокол, а подписът в графата за автомобил „Б“ е негов. От показанията се установява още, че към датата на инцидента автомобилът е бил нов и след ремонта му в оторизирания сервиз е бил върнат изцяло отремонтиран.

От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И.

Б. С. (водач на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“) се установява, че произшествието е реализирано през 2025 г. при управление на служебен товарен автомобил, с който свидетелят е предприел навлизане в улицата, на която се намира обектът на работодателя му, идвайки от кръстовището с бул. „Цар Борис III“. Свидетелят разкрива, че е навлязъл в улицата на около 5 метра след началото на кръстовището, че срещу него и зад него е имало други автомобили и не е разполагал с възможност за разминаване, поради което, движейки се със скорост под 10 км/ч, е предприел отклонение надясно, при което не е възприел, че паркираният отдясно лек автомобил се намира в непосредствена близост до гумите на камиона, и при завъртане на волана го е засегнал. Свидетелят сочи, че вследствие на притискането е изместил лекия автомобил леко надясно и го е подпрял на бордюра, като повредите по него са били по лявата му страна – калник, странично огледало, врата и праг. От показанията се установява, че на място е подаден сигнал на тел. 112, че скицата в двустранния констативен протокол е изготвена от свидетеля, че подписът за превозно средство „А“ е негов и че между водачите не е имало спор относно обстоятелствата по произшествието.

От приетото по делото заключение по допусната автотехническа експертиза, което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че пътното платно на ул. „Майор Горталов“ в района на настъпване на процесното пътнотранспортно 3 произшествие е съставено от две пътни ленти за движение, по една в посока, без хоризонтална маркировка, а вертикалната пътна маркировка е съставена от Пътен знак Б27 „Забранени са престоят и паркирането“. Съгласно експертизата пътният инцидент е бил предотвратим от страна на водача на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, ако при преминаването покрай паркирания отдясно лек автомобил „Хюндай“ е бил оставил достатъчна безопасна дистанция до него, докато водачът на лекия автомобил не е имал възможност да предотврати настъпването на инцидента, тъй като превозното средство се е намирало в паркирано/спряло състояние. Вещото лице сочи, че уврежданията по лек автомобил „Хюндай“, отразени в описа на застрахователя, съответстват на така установения механизъм и се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие. От приетото заключение се установява, че към датата на застрахователното събитие процесният автомобил е бил в експлоатация 10 месеца и 9 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация – 01.07.2024 г., поради което същият се е намирал в гаранционен период и влагането на алтернативни части е недопустимо, тъй като ремонтът следва да бъде извършен единствено с оригинални части. По отношение на размера на вредите вещото лице установява, че стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база представените по делото разходни документи за извършения ремонт в официален сервиз, възлиза на 8939,72 лева с ДДС,