Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 117 от 03.02.2020, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 3421/2019
Вид
Решение № 117
Подписан
03.02.2020
Състав
ЕВЕЛИНА ИВАНОВА ПОПОВА, КРАСИМИР РУСЕВ КИПРОВ, МАРИЯНА ПЕНЧЕВА БАХЧЕВАН

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№……../……..2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд, Варна, ШЕСТИ

КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА

МАРИЯНА БАХЧЕВАН

При участието на секретаря ГАЛИНА

ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 3421 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.П.Т. срещу решение № 1924/28.10.2019 г. по н.а.х.д. № 3327/2019 г. на Районен съд Варна, ІІ състав, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 19-0819-002763/07.06.2019 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 2 ЗДвП и за нарушение на чл. 190 ал. 3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв., на основание чл. 185 ЗДвП. При оспорване извършването на двете нарушения, а оттук и на правилността на въззивното решение, с което е потвърдено наказателното постановление в частта на наложените за тях глоби, се иска решението да бъде отменено в оспорената част като наместо него се постанови ново от касационната инстанция по съществото на спора, с което наказателното постановление да се отмени и в потвърдената му от ВРС част.

В с. з. на 23.01.2020 г. касаторът И.П.Т., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната по касация страна ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, редовно призована, също не се представлява. От пълномощника й юрисконсулт К.Л. –А. са постъпили писмени бележки с. д. № 1055/22.01.2020 г., с които се заявява искане въззивното решение да се остави в сила в обжалваната част предвид неоснователността на наведените в касационната жалба доводи за неправилността му. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл.

210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 06.11.2019 г. /л. 26 от н.а.х.д. № 3327/2019 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения печат на съда е предявена на 19.11.2019 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

В потвърдената му от районния съд част наказателното постановление е издадено за това, че на 08.03.2019 г. в гр. Варна касаторът е управлявал лек автомобил „Нисан Алмера“ рег. № В****РМ с наложено с влязло в законна сила на 22.06.2017 г. наказателно постановление № 16-0819-004430/05.10.2016 г. административно наказание „глоба“, незаплатена в срока за доброволно плащане, като при извършената му документална проверка от контролните органи на „Пътна полиция“ е установено, че не носи и контролния си талон от СУМПС. Така описаните в АУАН и в НП факти безсъмнено сочат на нарушения на чл. 190 ал. 3 ЗДвП и на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП, поради което АНО е ангажирал и отговорността на водача за тях по чл. 185 ЗДвП и по чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 2 ЗДвП.

За да потвърди в тази част наказателното постановление, районният съд е изследвал релевантните за двете нарушения факти и съобразявайки тяхната доказаност със събраните по преписката и в хода на съдебното производство доказателства /справка рег. № 819р-12547/06.06.2019 г., изготвена от комисия към сектор „Пътна полиция“, назначена със заповед № 819з-36/09.02.2016 г.; справка-извлечение от АИС относно водача И.П.Т. и показанията на разпитания в с. з. на 01.10.2019 г. свидетел Г. Г.

Иванов/, както и редовността на съставените АУАН и НП от гледна точка на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН; материалната компетентност на актосъставителя и на АНО и отсъствието на допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения, е приел за законосъобразно наказателното постановление, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за тях.

Решението е правилно.

Освен посоченото в мотивите на районния съд, към които съгласно чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН препраща и касационната инстанция, следва да се вземе под внимание и оборимата обвързваща доказателствена сила на редовно съставения АУАН серия АА № 185364/08.03.2019 г., призната му по силата на чл. 189 ал. 2 ЗДвП. Това означава, че фактическите констатации в акта относно двете нарушения се считат за верни до доказване на противното. А в случая с касационната жалба жалбоподателят ги оспорва напълно голословно като при това в производството пред районния съд, макар с въззивната жалба да е заявил, че обжалва изцяло наказателното постановление, не е изложил абсолютно никакви твърдения конкретно досежно тях, а единствено досежно нарушението по 137а ал. 1 ЗДвП, глобата за което е отменена от районния съд.

В съвкупността си изложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба, поради което въззивното решение следва да се остави в сила в обжалваната част.

Воден от изложеното, съдът

Р

Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1924/28.10.2019 г. по н.а.х.д. № 3327/2019 г. на Районен съд Варна, ІІ състав, в обжалваната част, с която е потвърдено наказателно постановление №

19-0819-002763/07.06.2019 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на И.П.Т. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лв., на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 2 ЗДвП и за нарушение на чл. 190 ал. 3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/