Решение № 132 от 01.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. София, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000502065 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

С решение № 261379 от 20.04.2022 г. по гр.д.№ 7829/2019 г. по описа на СГС, ГК, І-23 състав, Прокуратурата на Република България /ПРБ/ е осъдена да заплати на Д. Г. Д. с ЕГН:

********** сумата 20 000лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди във връзка със сл.д. № 49/2004 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 2460/2004 г. по описа на СГП, заедно със законната лихва върху тази сума от 04.09.2017 г.. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 20 000 лв.(двадесет хиляди лева) до пълния предявен размер от 50 000лв. (петдесет хиляди лева). Със същото решение, ПРБ е осъдена да заплати на Д. Д. и сумата 10 000 лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди във връзка НОХД № 1662/2007 г. по описа на СГС, 10 състав, заедно със законната лихва върху тази сума от 22.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 10 000 лв.(десет хиляди лева) до пълния предявен размер от 30 000лв.(три десет хиляди лева). Освен двете обезщетения за неимуществени вреди, ПРБ е осъдена още да заплати на ищеца и сумата 100лв./сто лева/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди , ведно със законната лихва от 22.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодни разноски за първата инстанция в размер на 226.70лв.

(двеста двадесет и шест лева и седемдесет стотинки).

1

Решението е обжалвано и от двете страни, като никой не е депозирал писмен отговор по чл.

263, ал. 1 ГПК относно жалбата на насрещната страна.

Ищецът Д. Г. Д. /чрез процесуален представител/ намира, че решението е незаконосъобразно само в частта, с която са отхвърлени исковете му за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди - за разликата над двете посочени по-горе суми до пълните претендирани размери, като моли то да бъде отменено в посочените части и претенциите да бъдат уважени изцяло с присъждане на законни лихви и разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България обжалва решението изцяло с доводи за незаконосъобразността му. Сочат се следните доводи – неспазване на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД относно определяне размерите на обезщетенията за претърпени болки и страдания, що се отнася до обезщетението за имуществени вреди и присъдени разноски, то първоинстанционният акт се обжалва изцяло голословно, без да се сочат никакви конкретни доводи. Изразява съмнение в правилността на разрешението да се присъдят две отделни обезщетения за неимуществени вреди, като счита, че следва да е само едно и така се била нарушавала практиката на ВКС. От САС иска да се отхвърлят исковете, а в условия на алтернативност – да се намалят обезщетенията за неимуществени вреди, при прилагане правилото на чл. 52 ЗЗД.

Въззивните жалби са подадени в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, поради което са процесуално допустими. Същите са насочени срещу обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ.

Ищецът Д. Г. Д. с ЕГН: ********** твърди, че с постановление от 01.03.2004 г. на следовател при Националната следствена служба е образувано следствено дело № 49/2004 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 2460/2004 по описа на Софийската градска прокуратура. На 31.01.2007 г. му е предявено обвинение за това, че в качеството на длъжностно лице (митнически служител) е извършил тежко умишлено престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и б. „д“ вр. чл. 20, ал. 4 НК. С постановление от 12.02.2007 г. на прокурор при Софийската градска прокуратура материалите по сл.д. № 49/04 г. на НСлС са разделени, като по отделените материали е образувано ново досъдебно производство срещу него и други лица за извършени престъпления по чл. 242 НК. На 19.02.2007 г. материалите от новообразуваното дело - ДП № 24/2007 г. по описа на ГДБОП - МВР, пр.пр. № 1956/07 г. по описа на Софийската градска прокуратура, в това число и предявените през месец януари обвинения, били предявени на него и упълномощения му защитник. На 09.05.2007 г.

Софийската градска прокуратура внесла в деловодството на Софийския градски съд обвинителен акт срещу него и други лица, по който е образувано НОХД № 1662/2007 г. по описа на 10 състав. Първото по делото открито съдебно заседание е проведено през месец 2 декември на 2008 г., като е отложено за събиране на доказателства. Делото се развило в над 10 съдебни заседания, като голяма част от тях се отлагали по различни причини. На 08.11.2011 г. е постановена присъда, с която всички подсъдими са оправдани. Срещу присъдата е внесен протест от прокурор при Софийската градска прокуратура, по който е образувано в.н.о.х.д. № 155/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, 2 състав. С нова присъда от 04.06.2013 г. Апелативният съд отменя частично първоинстанционната присъда, като признава за виновни част от подсъдимите. По отношение на предявеното на ищеца обвинение присъдата е потвърдена. По жалби на осъдените подсъдими и протест на прокуратурата срещу въззивното решение е образувано наказателно дело № 1810/2013 г. по описа на III наказателно отделение на Върховния касационен съд. С Решение № 451/20.02.2014 г. ВКС отменя новата присъда на САС в отделни части, касаещи другите подсъдими и връща делото за ново разглеждане от фазата на въззивното производство.

Образувано е в.н.о.х.д. № 170/2014 г. по описа на САС, 3 състав, по което с Присъда № 23/09.05.2014 г. Софийският апелативен съд отменя първоинстанционната присъда по отношение на някои от другите подсъдими, признава ги за виновни и им налага наказания, а по отношение на ищеца оправдателната присъда е потвърдена. По протест на прокуратурата и по жалби на осъдените подсъдими е образувано наказателно дело № 266/2015 г. по описа на ВКС, I наказателно отделение. На 13.05.2015 г. ВКС постановява решение, с което изцяло отменя новата присъда на САС и връща делото за ново разглеждане от фазата на въззивното производство. Пред пети състав на Софийския апелативен съд е образувано в.н.о.х.д. № 433/2015 г., по което с Решение № 500/02.12.2016 г. съдът отменя първоинстанционната присъда по отношение на един от подсъдимите, прекратява производството спрямо него и потвърждава първоинстанционната присъда в останалата и част. По касационен протест срещу въззивното решение е образувано наказателно дело № 302/2017 по описа на ВКС, II наказателно отделение. С Решение № 176/22.08.2017 г. ВКС потвърждава въззивното решение изцяло, с което производството по това дело окончателно приключва. Ищецът излага, че паралелно с описаното наказателно производство, срещу него се е водило и друго наказателно производство срещу него и други лица - сл.д. № 49/2004 г. по описа на НСлС. По него бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление във връзка със службата му по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и б. „д“ вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК. Материалите по делото му били предявени и участвал в различни процесуалноследствени действия. През 2008 година, по внесен в Софийски градски съд обвинителен акт, било образувано н.о.х.д. № 1567/2008 г. по описа на 2 състав. С определение, постановено в открито съдебно заседание от 01.10.2008 г., съдът констатира допуснати нарушения на досъдебното производство и прекратява съдебното производство като връща делото на прокуратурата. През 2009 г. Прокуратурата внася нов обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 269/2009 г. по описа на Софийския градски съд, 2 състав. След провеждането на повече от 30 открити съдебни заседания с присъда от 12.06.2013 г. съдът признава ищеца, а и останалите подсъдими за невиновни по повдигнатите обвинения. По протест на Прокуратурата срещу оправдателната присъда е образувано в.н.о.х.д., № 358/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, който с решение № 282/17.07.2014 г.

3

САС потвърждава присъдата. По касационен протест на прокуратурата е образувано к.н.о.х.д. № 1710/2014 г. по описа на ВКС, като с Решение № 90/04.03.2015 г. съдът отменя решението на САС и връща делото за ново разглеждане от фазата на въззивното производство. След връщането е образувано в.н.о.х.д. № 199/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, който с Решение № 210/25.06.2015 г. отменя първоинстанционната присъда и връща делото на Софийската градска прокуратура за доразследване. След проведеното допълнително разследване с постановление датирано от същата дата, на която е постановено и окончателното решение на Върховния касационен съд по другото дело, но с изходящ номер от 04.09.2017 г., Прокуратурата прекратява воденото срещу ищеца и още 17 души наказателно производство като приема, че престъпленията, за които е повдигнато обвинение не съществуват. Ищецът излага, че в периода от 31.01.2007 г. до 04.09.2017 г. срещу него са водени неоснователно две отделни наказателни производства. Това довело до накърняване на името и авторитета му в обществото и то за един продължителен период като всичко по делата ставало публично известно, тъй като се следели от медиите. Повдигането на тези обвинения накърнило и личната му чест и достойнство. Бил принуден постоянно да обяснява на близки, приятели и познати, че не е извършвал никакви престъпления. Всички го гледали с подозрение, някой от познатите му си обръщали главите на другата страна като се срещнели случайно и дори минавали на другия тротоар само за да избегнат контакт с него. Мнозина приятели и познати се отчуждили от него. В началото изпитвал дискомфорт от това, че е разпитван като свидетел, но след повдигането на обвиненията изживял стрес, станал раздразнителен и напрегнат, разсеян и замислен.

Колкото повече ставали обвиненията, толкова повече нараствало и напрежението в него. Опитвал да страни от хората, тъй като се чувствал зле, но все пак се налагало от време на време да има социални контакти. В тези случай неминуемо се стигало до положението, в което се намира и се налагало да обяснява, че не е престъпник и че съвестно е вършил служебните си задължения. Освен всичко това се налагало да отдели и много време във връзка с провежданите наказателни производства – да участва в съдебни заседания и в процесуалноследствени действия, да се среща с адвокат, да организира защитата си. С оглед изложеното намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове и моли съдът да ги уважи в цялост. Претендира разноски за производството.

Ответникът ПРБ оспорва исковете по основание и размер. Оспорва на ищеца да са причинени всички твърдени с исковата молба вреди, както и наличието на причинноследствена. Намира предявения размер на обезщетенията за прекомерен. Заявява възражение за погасяване по давност на претенцията в размер на 30 000 лв. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Софийският градски съд е постановил обжалваното пред настоящата инстанция решение след събиране на множество писмени доказателства и изслушване на гласни такива.

Преди всичко следва да се посочи, че по установените от първата инстанция факти, страните не спорят. Въпреки, че ПРБ обжалва решението на първостепенния съд изцяло, то писмените доказателства са в подкрепа на тезата на ищеца Д. касателно увреждащите го 4 деяния от страна на прокурори, работещи при ответника и описани подробно в исковата молба. Налице е фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и не е нужно да се повтарят изводите на СГС в тази връзка, тъй като САС ги споделя изцяло.

При валидно и допустимо съдебно решение, съобразно чл. 269, изр.второ ГПК, настоящата инстанция следва да се произнесе само по оплакванията в двете въззивни жалби.