Решение № 125 от 22.04.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Перник, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231700500177 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. Г. Т., ЕГН ********** от *** против Решение № 260030/17.06.2022 г. по гражданско дело № 396/2020 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което са отхвърлени предявените срещу Т. С. Н., ЕГН ********** от *** евентуално съедини искове по чл. 55 от СК за отмяна на дарението на недвижим имот, оформено в нотариален акт за дарение на недвижим имот, със запазено право на пожизнено ползване и обитаване № ***, том ***, рег. № ***, дело № 408/2007 г. на нотариус М.Д. с район на действие Районен съд – Радомир, поради отпаднало основание – прекратяване на брака и по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на същото дарение, поради недаване на издръжка.

Въззивната жалбоподателката е конституирана като страна по делото в хода на първоинстанционното производство, с протоколно определение от 01.06.2021 г. на основание чл. 277 от ГПК на мястото на първоначалния ищец – С.П.С., починал на *** Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и поради необоснованост. Излага се, че районният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е разяснил правата на въззивната жалбоподателка и не е изяснил делото от 1 фактическа страна. Искането към въззивния съд е да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК – насрещната страна Т. Н. е подала отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна и е изложила подробни съображения за правилност на обжалваното решение.

В съдебно заседание въззивния жалбоподател – лично и чрез пълномощника си адв.

К. са заявили, че поддържат жалбата по изложените в нея съображения и по подробно посочени такива в писмени бележки, представени в указания им срок. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.

В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си адвокат А. Г. оспорва въззивната жалба, поддържа отговора. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на разноски.

Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

По отношение на главния иск, съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което, в тази част - е допустимо. По отношение на евентуално съединения иск решението е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, като мотивите за този извод ще бъдат изложени по-долу.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР № 1/2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР № 1/2020 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

Решението по главния иск е неправилно.

Първоинстанционният съд не е допуснал твърдените във въззивната жалба процесуални нарушения. Уважил е своевременно направените допустими и относими доказателствени искания и въз основа на приобщените доказателства е изяснил релевантните за спора факти. Доводът на въззивния жалбоподател, че не са събрани достатъчно доказателства за правилното решаване на правния спор е бланкетен и не съответства на извършените от първия съд процесуални действия. Противоречиво поддържаното в хода на въззивното производство оплакване, че въззивникът не е изслушан от районния съд като свидетел или като страна, не представлява нарушение на процесуалните правила. М. Г. е конституирана като ищец в производството по реда на чл.

227 от ГПК, поради което е налице пречка да даде показания като свидетел. В хода на цялото производство тя е представлявана от упълномощен от нея адвокат, който е бил редовно призоваван, респективно уведомяван, за всички проведени открити съдебни 2 заседания, участвал е активно в производството и му е осигурявана възможност да навежда твърдения и да прави искания и възражения, както и да изразява становище по направените такива от другата страна. Няма данни по делото да е отказана възможност на въззивната жалбоподателката да участва в производството лично.

Неоснователни са и оплакванията за непълнота на извършения доклад по делото.

Съобразно възприетата от районния съд правна квалификация на заявената претенция, той ясно е посочил относимите към спора факти и е разпределил доказателствената тежест за установяването им. Мнозинството от настоящия съдебен състав е приело, че спорът по делото се субсимира от правна норма, различна от тази, която е приложил районния съд. За да обезпечи изпълнението на правомощието си да квалифицира спорното право и в съответствие с разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, с протоколно определение от 19.03.2024 г. е дал допълнителни указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства, като им е дал възможност да изразят становище и да предприемат процесуални действия.

С оглед изложеното, неоснователни се явяват всички оплаквания на въззивния жалбоподател за допуснати процесуални нарушения в производството пред районния съд.

Настоящият състав споделя изцяло възприетите от Районен съд - Радомир фактически констатации.

Въззивната жалбоподателка е единствен наследник по закон на С.П.С., починал в хода на производството – на ***/удостоверение за наследници изх. № ***/ От приетото Решение № 1551/*** по гр. д. № 3332/2019 г. по описа на Районен съд – Перник се установява, че С.П.С. и ответницата Т. С. Н. са сключили граждански брак на *** в ***, който е прекратен с развод на ***, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на двамата съпрузи.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 408/2007 г., сключен между двамата на 20.06.2007 г., С.С. е дарил на Т. Н. собствения си недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, с площ от 600 кв. м., находящ се в *** дол, общ. ***, обл. ***, за който съгласно регулационния план на селото, одобрен със заповед № III-430/1963 г. е отреден парцел ***, кв. ***, при граници: улица с ОК ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***, всички в кв. *** по плана на селото, ведно с построената в поземления имот двуетажна масивна вилна сграда, със застроена площ от 28 кв. м., построена по одобрен Архитектурен проект, като дарителят е запазил правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на дарявания имот, като дарената няма право да продава, дарява, заменя или ипотекира имота без изричното писмено съгласие на дарителя.

С нотариална покана, връчена на 21.05.2019 г. от нотариус с рег. № ***на НК дарителят е поканил дарената да му заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., тъй като е болен, трудно подвижен и няма достатъчно доходи за закупуване на необходимите му храна, консумативи и лекарства.

С договор за дарение, вписан на 13.03.2020 г. Т. Н. е дарила на Х. Т. свой недвижим имот, представляващ жилище с площ от 55.450 кв. м., находящ се в ***, като е запазила правото си на ползване върху него.

С нотариална покана рег. № *** по описа на ЧСИ, с рег. № *** на КЧСИ , връчена на 18.06.2020 г. дарителят отново е поканил дарената да му предоставя издръжка в размер на 300 лв. месечно, тъй като е с влошено здравословно състояние и не разполага с достатъчно средства да посреща разходите си.

3

С протоколно определение от 11.02.2021 г. съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че С.П.С. е с влошено здравословно състояние.

От представения договор № *** се установява, че същият е настанен в ***.

От представена рецептурна книжка № *** и разпореждане № 16/прот. № ***от *** на ТП на НОИ – Перник се установява, че ответницата страда от хронично заболяване с МКБ ***, за което са и предписани медикаменти, както и че месечната пенсия за осигурителен стаж и възраст, получавана от нея е в размер на 259.67 лв.

Приети са основна и допълнителна съдебно-икономическа експертизи, изготвени от вещото лице В.П.. От тях се установява, че средният разход за лице за месец, за четвърто тримесечие на 2019 г. е бил 453.69 лв., а за четвъртото тримесечие на 2020 г. – 456.81 лв.

Вещото лице е констатирало, че месечният разход на С.С. за лекарства е бил 109.70 лв.

Посочило е, че с оглед намалената му работоспособност в резултат на влошеното му здравословно състояние, за гледането му е било възможно да се наеме асистент - през 2019 г. срещу възнаграждение за 8 часа – 560 лв. и за 4 часа – 280 лв. и за 2020 г. – съответно за 610 лв. и за 305 лв.

Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели, доведени от двете страни – М.

М. И., В. И. М., С.Д. и Е.В. Т.. Съдът кредитира показанията им, тъй като относно релевантните за спора факти, те са ясни, конкретни и непротиворечиви. От тях се установява, че дарителят и дарената са преустановили съвместното си съжителство преди прекратяване на брака – в края на ***г. С.С. е отишъл да живее в спорния недвижим имот в ***, а Т. Н. е останала в жилището си в ***.

След раздялата съпругата не е полагала грижи за дарителя си. Той е бил с влошено здравословно състояние и трудно подвижен. Имал е нужда от непосредствени грижи за посещение на медицински специалисти и за ежедневно обслужване. Те са полагани от негови роднини – лицата, разпитани като свидетели, а по-късно е бил настанен в дом за възрастни хора.

При горната фактическа обстановка, предмет на разглеждане от въззивния съд са две евентуално заявени искания – за отмяна на дарението, поради прекратяване на брака между страните по договора, и евентуално, в случай на отхвърлянето му – за отмяна на дарението, поради отказ на дарената да дава издръжка на дарителя, от която той се е нуждаел.

Първоинстанционният съд е квалифицирал главния иск по чл. 55 от СК /Обн., ДВ, бр.

47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./, а евентуалния - по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.

Мнозинството от настоящия съдебен състав приема, че към спора, въведен с главния иск, е приложима нормата чл. 105 от СК / Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./, а не сега действащата разпоредба на чл.

55 от СК. Този извод се основава на един от основните принципи на материалното гражданско право, че фактът се регулира от закона по време на проявлението му /Tempuc regit factum/. Новият закон не се прилага за миналите факти и отношения и не засяга нормата, която ги е уредила. Той не намира приложение спрямо фактите и отношенията, които заварва, защото те се уреждат и развиват съобразно отменения закон, действал при възникването им. Обратното действие на материалния закон е изключение от правилото за действието му в бъдеще, затова то трябва да бъде изрично установено в преходните и заключителни разпоредби на новия закон. Именно като въвеждащи изключение от 4 правилото, нормите, предвиждащи действие на материалния закон към заварени отношения, следва да се тълкуват стриктно. В на § 4, ал. 1 от ПЗР на СК в сила от 01.10.2009 г. е предвидено приложение на новия закон към имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Разпоредбата не обхваща отношенията, които представляват последица от прекратяването на брака, каквато е отмяната на дарението между съпрузи. Затова тези отношения се уреждат от закона действащ към момента на възникването им въз основа на сключения договор за дарение.