Решение № 40 от 10.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000501336 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №265857/02.02.2022 г., подадена от ищците Д. К. Т. и Е. Г. Т., чрез процесуалните им представители адв. Е. Й. и адв. Е. П., срещу Решение №260091/07.01.2022 г. по гр.д.

№2000/2021 г. на СГС - I - 30 състав, с което са отхвърлени предявените от Д. К. Т. и Е.

Г. Т. обективно съединени искове, а именно:

- положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.79 от ЗС, предявен срещу ответниците М. С. Т. и Д. К. Т., с който ищците искат да бъде установено по отношение на ответниците, правото им на собственост, възникнало на оригинерно основание - въз основа да осъществено от ищците давностно владение в периода от 01.01.2007 г. до 03.04.2019 г. върху недвижим имот апартамент№12 в сграда 3, разположена в ПИ с идентификатор №8134.206.181, находящ се в гр. ***, ж.к."***", кв."***, бл.***, вх.***, ет.***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №8134.206.181.3.12 с площ по документи 87,76 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение №12 с площ от 6 кв.м., заедно с 1,148% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;

- осъдителен иск с правно основание чл.109 от ЗС, с който ищците искат осъждане на ответниците М. С. Т. и Д. К. Т., да преустановят действията си по прекъсване на електрозахранването на имота, които пречат на упражняване на правото на собственост на ищците;

- предявен при условията на евентуалност /при отхвърляне на първия иск/, само срещу ответника Д. К. Т., осъдителен иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС, за сумата 25 523 лв., представляваща стойността на направени от ищците подобрения в 1 същия имот в периода от м. септември 2015 г. до края на 2016 г., подробно описани по видове, количество и стойност в таблица към исковата молба, като е заявено искане по чл.72, ал.3 от ЗС да бъде признато на ищците право на задържане на процесния имот, до заплащане на подобренията.

Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение - съдът неправилно е приел установените действия на ищците като търпими действия, като същите са по естеството си осъществявани от тях владелчески и собственически действия, с които се обективира намерението на ищците да владеят имота като собственици. Изложени са подробни съображения по същество на спора. Неправилно е и решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният евентуален иск за заплащане на извършените от ищците подобрения в имота. Не са изложени мотиви дали съдът приема ищците като добросъвестни или недобросъвестни държатели, както и дали извършените от ищците СМР са довели до увеличаване на стойността на имота или не.

Настоява се за отмяна на решението изцяло, и постановяване на ново решение по същество, с което да бъде уважен предявеният установителен иск, като се признаят ищците са собственици на имота въз основа на давностно владение, продължило необезпокоявано повече от 10 години и да бъдат осъдени ответниците да преустановят действията по прекъсване на електроснабдяването в процесния имот. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№277786/29.03.2022 г., подаден от М. С. Т. и Д. К. Т., двете чрез адв. Е. Л.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищците - не е спорно, че ищците обитават имота от 2007 г. и до сега, но не се установява да е налице както осъществявано от тях владение, така и държане. Фактическата власт върху имота е осъществявана от ищците със съгласието на собствениците, основано на житейските отношения между родители и деца, поради което съдът правилно е приел, че ищците осъществяват търпими действия. Неоснователно жалбоподателите поддържат, че извършените в имота ремонти и участие в общите разходи на етажната собственост манифестират своене на имота - по делото не са налице данни ищците да са променили намерението, с което са започнали да осъществяват ползването на имота, като обективиране на намерение за своене на имота има едва след отказа им през 2019 г. да освободят имота. Извършените ремонти и заплащането на разходите е свързано с обитаването на имота, и по правило са в тяхна тежест. Своенето на имота следва да е обективирано пред собственика му, каквото обективиране не се установява да е осъществено. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В производството е присъединена за разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Частна жалба вх.№277785/29.03.2022 г., подадена от М. С. Т. и Д. К. Т., чрез адв. С.

Г., срещу Определение №261374/25.02.2022 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК по гр.д.№2000/2021 г. на СГС - I - 30 състав, в частта му, с която съдът не е уважил молбата на ответниците за изменение на решението в частта за разноските, с което е постановил намаляване на адвокатското възнаграждение под нормативно определения минимум. Оплакването е за неправилност на обжалваното определение, 2 като не е съобразена разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г., съгласно която минималното възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, като не е съобразена и установената съдебна практика на ВКС в този смисъл. В конкретния случай, възложителите са двама, а претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са изчислени като при един възложител, поради което претендирания размер на разноските за адвокатско възнаграждение е под минимума, определен в Наредбата. Ето защо, неправилно претендираните разноски са редуцирани със сумата от 635,15 лв. Настоява се за отмяна на определението в обжалваната част, и допускане на исканото изменение на решението в частта за разноските, като на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищците бъдат осъдени да заплатят на ответниците претендираните разноски за адвокатска защита, в общ размер от 5119,68 лв. с вкл. ДДС.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.62, ал.3 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна.

Препис от частната жалба е връчен на насрещните страни, и в срок е постъпил Отговор на частната жалба вх.№280486/12.04.2022 г., подаден от ищците Д. К. Т. и Е.

Г. Т., чрез адв. Е. Й. и адв. Е. П., в който се застъпва становище за неоснователност на частната жалба и се настоява за потвърждаването му.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания. Пред въззивната инстанция служебно е допусната и приета СТЕ със задача, формулирана от съда, във връзка с изясняването от фактическа страна на релЕ.нтното за спора по предявения евентуален осъдителен иск за присъждане на стойността към настоящия момент на направени от ищците подобрения в процесния имот, подробно описани по видове и количество в таблица към исковата молба.

По въззивната жалба вх. №265857/02.02.2022 г., подадена от ищците:

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустими обективно съединени искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:

С исковата молба, предявена на 20.07.2020 г. ищците /съпрузи/ претендират да са придобили в СИО собствеността върху процесния недвижим имот, на оригинерно правно основание – осъществявано от тях по време на брака им давностно владение върху имота за периода от 01.01.2007 г. до 03.04.2019 г. Това давностно владение твърдят да са осъществявали срещу родителите на ищеца Д. К. Т. - М. С. Т. и К. Д. Т.

(починал на *** г.), които са били титуляри на правото на собственост през този период, съгласно притежаван от тях документ за собственост. На 03.04.2019 г. М. С. Т. и съпругът й К. Д. Т., с нотариален акт №85, том XLV, дело №14080/2019 г., вх.рег.

№18989/03.04.2019 г. на СВп – София, сключили договор за прехвърляне на собствеността върху процесния недвижимия имот на своята дъщеря – втората ответница Д. К. Т. /сестра на ищеца/, срещу поето от нея задължение да ги издръжа и гледа до края на живота им, като се твърди, че със същия договор прехвърлителите си запазили вещното право на ползване върху целия имот, заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно. С получена от ищците на 28.11.2019 г. нотариална покана от 3

25.11.2019 г. прехвърлителите М. С. Т. и съпругът й К. Д. Т., в качеството на ползватели, поканили ищците да освободят процесния имот, като ги уведомили за сключения договор, с което за пръв път смутили осъществяваното от ищците давностно владение върху имота. Впоследствие, през месец юни, 2020 г., по искане на ответниците било преустановено и снабдяването на имота с електричество, което съществено смутило възможността на ищците за нормално ползване на имота по предназначението му. Междувременно, в периода на осъществяване на владението върху имота, ищците твърдят да са извършили два основни ремонта на процесния имот – първият през периода 2007 г. – 2008 г., а вторият през периода 2015 г. – 2016 г., изразяващи се в подробно посочени в исковата молба СМР, в които ремонти твърдят да са инвестирали парични средства в общ размер на 25 523 лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците оспорват всички предявени искове. По предявения установителен иск за придобиване на правото на собственост по давност, се релевира възражение, че ищците първоначално са осъществявали действията по ползването на имота на основание договор за заем за послужване, с който собствениците на имота М. С. Т. и съпругът й К. Д. Т. през 2000 г. са предоставили жилището си на своя син и неговото семейство за временно и безвъзмездно ползване.

Даденото от собствениците съгласие ищците да си служат с имота, било оттеглено от собствениците на имота К. и М. Т., през месец май, 2016 г., когато собственикът К. Т. узнал, че зета на ищците, е осъждан за разпространение на наркотици. Дотогава ищците и дъщеря им укривали този факт от К. и М. Т., и при научаването му собствениците на имота преживяли силен стрес и разочарование, което станало повод за едностранно прекратяване на договора от страна на заемодателите. Въпреки това, ищците продължили без основание, и въпреки несъгласието на собствениците, да ползват имота, като отказали да го напуснат. По предявеният негаторен иск по чл.109 от ЗС се поддържа недопустимост на предявения иск, поради липса на легитимация на ищците като собственици на имота. Релевира се възражение, че действията на ответницата Д. Т. по пререгистрация на потребител, са законосъобразни – в изпълнение на задължението й да заяви в електроразпределителното дружество настъпилата промяна в собствеността в резултат на сключения от нея договор на 03.04.2019 г. с нотариален акт №85, том XLV, дело №14080/2019 г., вх.рег.

№18989/03.04.2019 г. на СВп – София. Законосъобразни са и действията й по прекъсване на електрозахранването на имота, който е нейна собственост, но не се ползва от нея. Исканата от съда намеса в стопанските правоотношения между дружеството-доставчик на ел. енергия и съответния потребител, е недопустима. По иска за заплащане на сумата от 25 523 лв. за подобрения, се поддържа, че същият е недопустим. Ако се приеме за допустим, се поддържа да е неоснователен, тъй като предпоставка за уважаването му е връщането на вещта, което не е настъпило. Оспорва се времето на осъществяване на подобренията, обема, вида и стойността им, знанието на собствениците за извършваните в имота ремонти. Твърди се изрично изразено несъгласие на собствениците да бъдат извършвани ремонти или преустройства в имота.