Определение № 1152 от 02.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1152 гр. Велико Търново, 02.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Димо Колев като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20234100500774 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. К. С. от гр. Лясковец, подадена чрез пълномощника й адв. Пл. Г-А от ВТАК против определение № 260057/07.07.2023г. по гр.д. № 2074/2018г. на ГОРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за изменение по реда на чл. 248 ГПК на определение от 01.06.2023г., в частта на присъдените в полза на другата страна по спора разноски в размер на 1100 лв.

В частната жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като искането по чл. 349 ал. 6 ГПК не представлява самостоятелна искова претенция, а води до продължение на делбеното производство във фазата на извършването му, при което действат специални правила относно отговорността за разноски. Допълва се, че след като районният съд е развил процедурата по чл. 349 ал. 6 ГПК и е отхвърлил искането на жалбоподателката е следвало да приложи правилата за разноските в съдебна делба, според които, всеки съделител понася тези от тях, които е сторил. В жалбата се развиват съображения, че молбата по чл. 349 ал. 6 ГПК не е следвало да се внася за разглеждане в открито съдебно заседание и че направено с нея искане има охранителен характер, а в такива производства разноските остават за страните така, както са ги направили. Отделно от това се сочи, че направено с молбата искане не е отделено в друго производство, не е развита процедура по размяна на книжа и не е разгледано по правилата на исковия процес. В тази връзка се възразява, че другата страна няма право на разноски, след като не е образувано ново производство по искането, нито е прекратено делото за делба.

Излагат се оплаквания и срещу възможността насрещната страна по жалбата да заплати 1 уговорения с пълномощника й хонорар, предвид липсата на средства у нея за това.

Допълва се, че тази страна вече е имало ангажиран по делото процесуален представител и няма право на разноски при упълномощаването на втори адвокат. С тези доводи се моли обжалвания акт да бъде отменен, тъй като ответната страна няма право на разноски.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна по спора, чрез пълномощника й адв. Р. Владовска от ВТАК, с които се взема становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че подадена от него молба е с правно основание чл. 349 ал. 6 ГПК, доколкото делбеното производство е приключило със съдебна спогодба, а не с възлагателно решение. Изтъкват се съображения за недопустимост на тази молба предвид конститутивния ефект на одобрената от съда спогодба по чл. 234 ГПК.

Въпреки това се сочи, че за насрещната страна по спора е налице основание да получи правна помощ респ. има право на разноски, доколкото с молбата се оспорва правото й на собственост. По тези съображения се иска от ВТОС да потвърди обжалвания пред него съдебен акт.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира следното от фактическа страна:

Предмет на гр.д. № 2074/2018г. по описа на ГОРС е иск за съдебна делба на сънаследствени имоти, като първата фаза на делбеното производство е завършила с влязло в сила решение, с което същите са допуснати до делба между съделителите при съответните им права в съсобствеността. Във втората фаза на делбата последните са постигнали съдебна спогодба за начина на извършването й, като за уравнение на дела на жалбоподателката насрещата страна по жалба е следвало в срок до 05.09.2022г. да й заплати сумата от 8006 лв. С молба от 26.09.2022г. жалбоподателката е поискала издаване на изпълнителен лист в нейна полза за горната сума, поради липсата на изпълнение в срок. С молба от 19.04.2023г., поради неуспешно проведено принудително изпълнение, въз основа на издадения й изпълнителен лист от 30.09.2022г., същата е поискала от делбения съд на основание чл. 349 ал. 6 ГПК да обезсили възлагането на един от делбените имоти в полза на насрещната страна по жалбата и изнасянето му на публична продан.

Съдът е насрочил разглеждането на молбата в открито съдебно заседание, като е връчил препис от нея на другата съделителка. Същата, чрез процесуалния си представител адв. Р. Владовска, е депозирала становище за недопустимост на молбата по чл. 349 ал. 6 ГПК, с оглед постиганата между страните съдебна спогода и е поискала присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие от 22.05.2023г., съгласно който съделителката е платила на пълномощника си сумата от 1100 лв. за оказаната й правна помощ по 2 делбеното дело. С допълнително становище преди откритото съдебно заседание частната жалбоподателка е заявила, че поддържа искането си за изнасяне на спорния имот на публична продан, а евентуално е поискала разваляне на съдебната спогодба по отношение на него, поради неизпълнението й. В проведеното на 01.06.2023г. съдебно заседание районният съд е оставил без уважение молбата на частната жалбоподателка за обезсилване възлагането на процесния имот извършено с постиганата между страните съдебна спогодба и изнасянето му на публична продан, като е присъдил в полза на насрещата страна по жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. В срока за обжалване на този съдебен акт частната жалбоподателка е депозирала молба с правно основание чл. 248 ал. 1 ГПК с искане за изменението му в частта за присъдените разноски, като се отмени осъдителния диспозитив, с който те са й възложени в тежест. С отговора си по чл. 248 ал. 2 ГПК ответната страна по молбата е оспорила същата с идентични съображения, като изложените в отговора на частната жалба. С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е приел, че разноските са дължими, тъй като са сторени извън производството по съдебна делба.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която има интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Отговорността за разноски в гражданското съдопроизводство е специфичен вид безвиновна отговорност, с деликтен характер, която се подчинява единствено на правилата на ГПК. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция. В тази връзка съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По аргумент на противното следва, че в производство, което няма самостоятелен характер и в което не се решава по същество материалноправен или процесуалноправен въпрос, разноски не се присъждат.

В случая определението от 01.06.2023г. на районния съд няма характеристиката на краен акт, с което да завършва дадено производство пред него, за да е налице основание за присъждане на разноски в полза на някоя от страните, с оглед резултата от произнасянето. Молбата на частния жалбоподател за обезсилване на съдебната спогодба относно възлагането на един от делбените имоти и изнасянето му на публична продан е подадена и разгледана в делото за делба. В тази връзка изтъкнатото от районния съд съображение, че произнасянето по нея не е в делбеното производство 3 има само декларативен характер. Същият я е разгледал в качеството си на делбен съд и е изследвал наличието респ. липсата на предпоставките на чл. 349 ал. 6 ГПК.

Обстоятелството, че съдебната делба е приключила с одобрена от съда спогодба идва да покаже, че с определението от 01.06.2023г. не е решен окончателно за съответната инстанция материалноправен или процедурен въпрос в това производство, за да възниква необходимост от разпределяне отговорността за разноските сторени от страните във връзка с произнасянето по молбата. Развилата се процедура по молба на жалбоподателка няма самостоятелен характер и е съпътстваща предмета на делбеното дело, поради което в нея страните нямат право на разноски.

Нещо повече по своята правна същност съдебната спогодба представлява двустранен договор, които има за последица ликвидиране на спорната съсобственост между съделителите с одобряването й от съда. Обезсилването на й реда на чл. 349 ал. 6 ГПК е недопустимо, тъй като този ред е приложим само при приключване на делбата с възлагателно решение по чл. 349 ал. 1 и ал. 2 ГПК. Следователно подадената от частната жалбоподателка молба за обезсилване на извършеното със съдебната спогодба възлагане на един от делбените имоти и изнасянето му на публична продан, поради неизпълнение на задължението за уравнение на дела й, е недопустима. Тази молба е следвало да се остави без разглеждане от районния съд по изложените от него съображения в определението му от 01.06.2023г., а не да се разглежда по същество.

Същият е трябвало да процедира по този начин и да не я внася в открито съдебно заседание, с призоваване на другата страна, тъй като производството по недопустимостта на молбата е едностранно. С оглед на този му характер ангажирането на адвокатска защита от насрещната страна не е във връзка с конкретен въпрос по съществото на делото и разноските за адвокатско възнаграждение следва да останат в нейна тежест.

Отделно от това, следвайки собствените си аргументи, че произнасянето по процесната молба представлява производството, което не е част от съдебна делба респ. сторените от ответника разноски не са във връзка с нея, районният съд е следвало да отдели произнасянето по нея в друго производство. Изложените от частната жалбоподателка обстоятелства в молбата й по чл. 349 ал. 6 ГПК и уточненията направени от нея в становището й преди откритото съдебно заседание, включително отправеното до съда искане за разваляне на съдебната спогодба по отношение на възлагането на процесния имот, поради неизпълнението на задължението за парично уравнение, очевидно съставляват нова самостоятелна искова претенция, различна от делбения иск, която следва да се разгледа в отделно исково производство. В него е следвало да се реши въпроса за нейната допустимост и основателност, с оглед наличието на предпоставките за разваляне на съдебната спогодба по реда на чл. 87 ал 3 ЗЗД, включително и въпроса за сторените от страните разноски, предвид изхода на спора. В тази връзка произнасянето на районния съд с определението от 01.06.2023г., 4 че молбата на частния жалбоподател не касае делбеното производство и че следва да се остави без уважение представлява отказ същата да се разгледа в него. С този акт на съда обаче не се разрешава по същество поставения с молбата спор дали е налице неизпълнение на съдебната спогодба респ. настъпили ли са предпоставките за нейното разваляне. Следователно с определението от 01.06.2023г. районният съд не се е произнесъл с акт, който е приключил този спор пред съответната инстанция, за да възникне задължението му по чл. 81 ГПК да присъди и претендираните от другата страна съдебни разноски. Ето защо произнасянето му от 01.06.2023г. за тяхното възлагане на частния жалбоподател е неправилно, тъй като последният по изложените съображения не дължи такива. Неправилно в тази връзка се явява и обжалваното определение по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата за изменение на определението на районния съд от 01.06.2023г. в частта му за присъдените разноски.

Мотивиран от горното, настоящият състав на ВТОС намира, че обжалваното определение по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено като неправилно, като се измени протоколното определение по делото от 01.06.2023г. в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на насрещната страна по жалбата разноски за адвокатско възнагражение в размер на 1100 лв. и същото се отмени в тази му част.