Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1328 от 15.11.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1472/2023
Вид
Решение № 1328
Подписан
15.11.2023
В сила
14.04.2025
Състав
Константин Димитров Иванов, Станислав Мирославов Ангелов, МАЯ НЕДКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 26 · Закон за пътищата
  • чл. 57, ал. 4, т. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 15 · Наредба за специално ползване на пътищата
  • чл. 15, ал. 1, т. 4 · Наредба за специално ползване на пътищата
  • чл. 15, ал. 2, т. 8 · Наредба за специално ползване на пътищата
  • Чл. 17б · Наредба за специално ползване на пътищата
  • чл.6,ал.1, т.5 · Наредба за специално ползване на пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. Варна, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично засеД.е на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100501472 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от М. Д. Й., ЕГН: **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на децата Д. Й. Й., ЕГН:**********, Д. Й. Й., ЕГН:********** и Н. Й. Й., ЕГН: **********, чрез процесуалния им представител адв. Д. Д. от АК-Варна срещу решение № 1290/19.04.2023 год., постановено по гр.д. № 9256/2022 год. по описа на Районен съд-Варна, 25-ти състав, с което Районен съд – Варна e отхвърлил предявените от М. Д. Й., лично и в качеството й на майка и законен представител на децата Д. Й. Й., Д. Й. Й. и Н. Й. Й. срещу Агенция "Пътна инфраструктура" искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 5100 лева на всеки от тях, представляваща частичен иск от 250 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 16.06.2021г., при което е настъпила смъртта на наследодателя им Й.Н. Й., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.06.2021г. до окончателното изплащане и е отхвърлил предявените от Д. Й. Й., Д. Й. Й., Н. Й. Й. и тримата, представлявани от тяхната майка и законен представител М. Д. Й. срещу Агенция " Пътна инфраструктура" искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 5050 лева на всеки от тях, представляваща частичен иск от 206 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 16.06.2021г., при което е настъпила смъртта на наследодателя им Й.Н. Й., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.06.2021г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат доводи, че решението на РС-Варна е неправилно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано.

Въззивникът счита, че е допуснато незаконосъобразно бездействие от органите и 1 длъжностни лица при АПИ. Следвало е процесният билборд да бъде премахнат преди настъпване на ПТП. Билбордът не е отговарял на изискванията на Наредбата за специално ползване на пътищата, тъй като центъра на вертикалната му носеща колона отстои на 4,92 м. от пътното платно /асфалтовия ръб/, липсва становище от органите на Министерството на вътрешните работи, дали е осигурена безопасността на автомобилното движение съгласно изискванията на Закона за движението по пътищата и профила на носещата колона на рекламното съоръжение е различен от кръг. Също така липсва плащане на таксите от страна на собственика, на основание чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона пътищата.

Твърди се, че бездействието на АПИ е било незаконно, доколкото е налице законово задължение, което не е изпълнено от съответните служители.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени.

В открито съдебно засеД.е въззивниците се представляват от процесуални представители адв. Д. Д. и адв. Й. Й.., като двамата поддържат въззивната жалба.

Претендират се разноски, включително такива, направени от адв. Д. Д. по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 263 от ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение.

В открито съдебно засеД.е въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. От същата е постъпило становище вх. № 262/06.10.2023 г. с което оспорва въззивната жалба. Претендират се разноски.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от М. Д. Й. лично и в качеството й на майка и законен представител на децата Д. Й. Й., Д. Й. Й. и Н. Й. Й. срещу Агенция пътна инфраструктура обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от по 5100 лева на всеки от тях, представляваща частичен иск от сумата от 250 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 16.06.2021г., при което е настъпила смъртта на наследодателя им Й.Н.

Й., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.06.2021г. до окончателното изплащане; и за осъждане на ответника да заплати на Д. Й. Й. сумата от 5050 лева, представляваща частичен иск от сумата от 168 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 16.06.2021г., при което е настъпила смъртта на наследодателя Й.Н. Й., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.06.2021г. до окончателното изплащане; за осъждане на ответника да заплати на Д. Й. Й. сумата от 5050 лева, представляващ частичен иск от сумата от 206 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 16.06.2021г., при което е настъпила смъртта на наследодателя Й.Н. Й., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.06.2021г. до окончателното изплащане; за осъждане на ответника да заплати на Н. Й. Й. сумата от 5050 лева, представляващ частичен иск от сумата от 206 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 16.06.2021г., при което е настъпила смъртта на наследодателя Й.Н. Й., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.06.2021г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 16.06.2021г. около 15.25 ч. Й. Й. пътувал в посока от гр.София за гр.Варна с личния си автомобил Хонда Сивик с рег. № СТ 2718 ВР, при което загубил управлението над автомобила и се ударил в метален билборд, находящ се на автомагистрала Хемус при 384.800 км, обл. Варна с поставен надпис „www PEPE CLUB” и под него снимка на пакет с надпис „ слънчогледов тахан“, „лимецова вафла“,“ 100% натурален продукт“, „SUNFLOWE TAHINI WAFER,“PEPE BE HEALTY“ и“ Детство мое“. В следствие на причинените травми от ПТП Й. Й. починал. Във връзка с ПТП било 2 образувано досъдебно производство № 162/2021г. по описа на РУ-Провадия. Сочи се, че ищцата М. Й. е съпруга на починалия, а другите трима ищци са негови синове. Твърди се, че от настъпилата смърт на Й. Й. ищците са понесли неимуществени вреди. Излага се, че те са живели заедно и неразделно в едно домакинство в гр.София. Към момента на настъпване на ПТП Й. Й. бил командирован в гр. Варна, поради което цялото семейство било временно там за периода на командироването му. Животът им бил хармоничен и белязан с много любов, взаимна подкрепа и силна емоционална привързаност. Й. Й. бил стожер на семейството и осигурявал неговата издръжка. Внезапната му смърт ги лишила завинаги от неговата любов и подкрепа.

Твърди се, че от настъпилата смърт на Й. Й. синовете му търпят имуществени вреди, представляващи пропусната полза от неполучаването на издръжка, която приживе те получавали от баща си. Сочи се, че Й. Й. имал доходи от близо 7 000 лева на месец, поради което той издържал семейството и поемал всички разходи, свързани с децата.

Твърди се, че противоправното поведение на ответника се изразява в недопустимо бездействие и неизпълнение на определените по закон задължения във връзка с организиране и осъществяване на защитата на принадлежностите на пътя и осигуряване на безопасно и удобно движение през цялата година. Твърди се, че АПИ със своето бездействие е допуснала наличието на рекламно съоръжение, без разрешение за изграждане и експлоатация на път А2 при км 384+800, посока гр.Варна. И съоръжението е станало причина за настъпилото ПТП, при което е починал Й. Й..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не се оспорва, че процесният пътен участък представлява част от републиканската пътна мрежа, чието поддържане към датата на ПТП се е осъществявало от Агенция Пътна инфраструктура чрез ОПУ Варна, като специализирано звено на агенцията. Твърди се, че на посочения в исковата молба км 384+800 км няма изградено рекламно съоръжение. Излага се, че не е ясно кои от дейностите §1, т.14 от ДР на ЗП не са извършени от служителите на АПИ. Излага се, че изграждането и експлоатацията на рекламните съоръжения в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия на републиканските пътища представляват специално ползване на пътищата и се подчинява на разрешителен режим, съгласно чл. 26 ,ал.2, т.1, б.“б“ и б.“в“ от Закона за пътищата и Наредбата за специално ползване на пътищата. В качеството си на администрация, управляваща пътя, АПИ издавала разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения и следяла за изпълнение на всички права и задължения, породени от издадените административни актове. Оспорва се твърдението АПИ със своето бездействие да е допуснала наличието на рекламно съоръжение без разрешение за изграждане и експлоатация на път А2 при км 384+800, посока гр.Варна. На това километрично положение не съществувало рекламно съоръжение.

Сочи се, че произшествието, при което загинал наследодателят на ищците е реализирано на км 380+300. В близост до това място при км 380+510, посока гр.Варна било изградено и се експлоатирало рекламно съоръжение, собственост на „Пепе 8“ ООД, за което било издадено разрешение за експлоатация № РСПП-158/18.06.2021г. Конструкцията му била изградена съгласно Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения №181/26.02.2004г., издадено на Консорциум „ДЗИ-Росексимбанк Image”, а впоследствие разрешение за специално използване на пътищата чрез експлоатация на РС №659/11.06.2004г. на Финансова група „ДЗИ-Росексимбанк Image”. Километричното положение на пътните знаци по АМ Хемус било увеличено с 2 000 м след извършено километриране съгласно Решение №666 от 06.08.2012г. на МС за утвърждаване на списъка на републиканските пътища и указания за километриране на пътищата в България от 2003г.

Поради тази причина в първите два документа, които касаели рекламното съоръжение бил посочен км 381+500, посока гр.Варна, а в последните км 383+510, посока гр.Варна.

Последната редакция на разпоредбата от 2016г. предвиждала, че преиздаденото разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение се счита, издадено при условията на разрешението на първоначалния собственик и към него се прилага режима, приложим за първоначалното 3 разрешение за експлоатация. Администрацията, управляваща пътя нямала право да поставя допълнителни изисквания към вече изграденото рекламно съоръжение и да въвежда допълнителни задължения за собственика му, освен тези разписани с първоначалното разрешение. Цитираната разпоредба от ищеца на чл.6,ал.1, т.5 НСПП била в сила от 04.01.2013г. и била неприложима към разрешителния режим на процесното рекламно съоръжение. Сочи се, че състоянието на път А2 в процесния участък било в добро експлоатационно състояние – нямало неравности, пукнатини, дупки. Предвид изложеното се твърди, че АПИ не е отговорна за реализирането на ПТП и последвалия го трагичен резултат. Отправя се възражение за съпричиняване от страна на починалия, като се твърди, че същият се е движил с несъобразена с пътните условия скорост /мокър асфалт/и поради тази причини загубил управлението над автомобила, излязъл вдясно от пътното платно и се ударил в рекламно съоръжение тип „билборд“, така както било отразено в протокола за ПТП. Не било установено наличието на никакъв спирачен път. Не бил направен никакъв опит автомобилът да бъде спрян. Твърди се, че неправомерното поведение на ищеца е довело до настъпването на ПТП, което било в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Твърди се, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП.