Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3484 от 05.08.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 5450/2023
Вид
Решение № 3484
Подписан
05.08.2024
В сила
23.08.2024
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 128 · Наказателен кодекс
  • чл. 129 · Наказателен кодекс
  • чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл.78А, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3484 гр. Пловдив, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330105450 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Н. З., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ул. ** против П. Б. Й., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ул. „*****************, с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените на Е. Н. З. неимуществени вреди вследствие на нанесения му удар с глава в областта на н., както и сумата в размер на 7575, 02 лева, представляваща обезщетение за забава върху претендираната сума за главница, считано от ** г. до датата на депозиране на искова молба в съда – 20.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба – 20.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът излага, че на ** г. около 13:30 ч. в с. Г. И., обл. П. в магазин за с.м., собственост и стопанисван от р. му, ответникът П. Б. Й. му нанесъл побой, като го ударил с глава в областта на н.. Това свое действие ответникът по делото извършил без каквото и да е причина и по хулигански подбуди, докато ищецът го обслужвал в магазина. Ответникът Й. бил във видимо нетрезво състояние и миришел на алкохол, като от самото начало бил агресивен спрямо ищеца Е. З..

Сочи се, че вследствие на удара с глава в областта на н., ответникът Й. причинил на ищеца З. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на 1 носните кости, кръвонасядане на лицето, разкъсно-контузна рана на н., кръвоизлив в стъкловидното тяло и лекостепенно закриване на лява носна преграда, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от ПК - престъпление по чл. 131. ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК.

За гореописаното деяние ответникът П. Й. бил осъден с Решение от 11.11.2020 г. на Районен съд — гр. Пловдив по АНД № 912/ 2020 г. за престъпление по чл. 131, ал. 1. т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от ПК, като на основание чл. 78а. ал. 1 от НК бил освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

Впоследствие потвърдено от Окръжен съд - гр. Пловдив с Решение от 25.02.2021 г. по BI1АД № 126/ 2021 г. по описа на Окръжен съд — гр.

Пловдив.

Ищецът твърди, че от удара в областта на н., първоначално изгубил съзнание, изгубил ориентация и получил обилно кървене от н.. Имал е силни болки в н., главоболие, виене на свят и болки в горната част на гърба. По гърба па н. в средна трета се е установил оток на целия външен нос и наличие на рана с неравни, охлузени и кръвонаседнати ръбове и заоблени ъгли с дължина 0.7 см., обработена хиругически и залепена с тъканно лепило. По долния клепач на дясното око е било налице кръвонасядане със синьовиолетов цвят, жълт—зеленикава периферия и размер 5/3 см. По долния клепач на лявото око. във вътрешната му половина се установило кръвонасядане с характеристика на предходното и размери 3/2 см. с оформени „травматични очила“, всичко констатирано в Съдебномедицинско удостоверение № ** г. ог д-р М.К.Б.. Ищецът получил и кръвоизлив в стъкловидно тяло, констатирано в Допълнение към Съдебномедицинско удостоверение № ** г. от д-р М.Б. от **г.

Непосредствено след удара ищецът бил прегледан в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - Пловдив и му бил издаден лист за преглед па пациент от ** г. и му е препоръчано домашно лечение. От удара ищецът изпитвал силни болки по време на цялото денонощие на ** г. срещу ** г., като не е успял да спи.

Първите пет дни след инцидента бил на силни болкоуспокояващи, поради силните болки които е изпитвал. Имал затруднено дишане около месец след инцидента, вследствие на което се е будил по време на съня си. В момента също имал проблеми с дишането и му била предписана хирургическа намеса за отстраняване на проблема.

Болките в н. на ищеца останали дълго след удара, н. му останал силно подут, запушен, като изпитвал болка при допир и оток. Дълго време след случилото се не е могъл да спи спокойно, поради наличието на главоболие.

Било е налице хиперемия и оток на меките тъкани, болезненост, белег от разкъсно-контузна рана на гърба на н., разместване на носни кости и уплътнение по хода на сутурата.

Твърди се, че вследствие на инцидента ищецът преживял внезапна стресова ситуация - без никакъв повод бил нападнат на обществено място.

Станал напрегнат, тревожен, сънят му се нарушил, поради честите пробуждания заради болките в н. и трудно повторно заспиване. Имал 2 кошмарни сънища. Станал подтиснат, нямал желание за нищо. При контакт с хора се е чувствал неуверен и се притеснявал да не бъде наранен отново.

Станал избухлив, загубил интересите си, бил неуверен и напрегнат. Започнал да приема лекарства.

Поради уплаха и страха, който получил в следствие на инцидента ищецът посещавал и психолог в гр. П. Проведена му е наложителна психотерапия, състояща се от две срещи седмично по 60 мин. в началото в продължение на две седмици (общо 4 срещи) и балансираща терапия четири срещи след това по една на седмица. В началото на терапията, доверителят ми е бил с разбалансирана психомоторика, забавени, уморени движения с висока и постоянна фонова тревожност. Налице е била липса на концентрация у него и невъзможност да извършва всекидневните си задължения в пълен капацитет е намалена жизнена активност като цяло. В съзнанието му е било налице постоянно връщаща се като флаш-бек на инцидента, съпроводена със силно физиологична симптоматика, наподобяваща панически атаки - сърцебиене, усещане че се задушава. Мисловните му процеси са били емоционално доминирани от страха: ниска концентрация, понякога невъзможност за концентрация на мисълта от неконтролируемо обсебващите го страхове.

Заради случилото се в магазина, ищецът спрял да работи за около два месеца в него, поради срама, който изпитвал от факта, че е му е бил нанесен побой в него. След завръщането му клиентите на магазина гледали на ищеца с присмех и неувереност в неговите физически качества. В с. Г.И. били разбрали за случката и му се подигравали как му счупили н.. Самият ответник се хвалел, че му е счупил н.. В следствие на инцидента и счупения му нос, ищецът спрял да ходи на ф.м., на които е ф.с.. Вследствие на извършеното от ответника ищецът претърпял неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, в резултат от удара с глава в областта на н. му, както и унижение и засягане на честта и достойнството му. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника П. Й., чрез назначения му особен представител, с който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Сочи се, че действително съобразно проведеното наказателно производство и постановления по него влязал в сила съдебен акт, който има задължителна сила за гражданския съд по отношение на извършеното деяние и неговата противоправност, извършителя и неговата вина следва да се приема за установено, че вредоносното събитие е настъпило. Твърди се обаче, че с оглед вида на настъпилите увреждания претендираният размер на обезщетението е прекалено висок и не е налице основание за неговото присъждане. Същите не водят до трайно затрудняване действието на засегнатите органи. Периодът на възстановяване не е продължителен и не е свързан с търпене на силни и със значителен интензитет болки и страдания.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в отправяне на провокативни реплики от страна на ищеца 3 спрямо ответника, които са предизвикали агресивния му отговор. Оспорвам здравословните проблеми да са единствената причина на промяна на обичайните ежедневни навици на ищеца и осъществяване на трудовите му функции и други обществени занимания. Моли за отхвърляне на предявените искове, алтернативно присъждане на обезщетение в по-нисък размер от претендирания. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са в условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

Нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД въвежда общата забрана да не се вреди другиму. Осъществи ли се фактическият състав на непозволеното увреждане /деяние, противоправност на същото, вина, която се предполага, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредата/ възниква и задължението за обезвреда.По наличието на елементите от фактическия състав съдът приема следното.

С Решение от 25.02.2021г. по в.н.а.д № 126/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено Решение от 11.11.2020 г. по н.а.х.д. № 912/ 2020 г. на PC Пловдив, с което ответникът П. Й. е признат за виновен за това, че на **г. в с. *****************, по хулигански подбуди е причинил другиму - на ищеца Е. З. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, кръвонасядане на лицето и разкъсно-контузна рана на н., довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.130, ал. 1 от НК, като на основание чл.78А, ал. 1 от НК ищецът бил освободен от наказателна отговорност, като му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

Следва да се посочи, че с влязлото в сила Р ешение по чл. 78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд. С решението по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Разликата се състои само във вида на отговорността – освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда. Ето защо, настоящият съдебен състав е обвързан от влязлото в сила решение, съгласно чл. 300 ГПК /виж Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, поради което приема, че ответникът е извършил виновно вмененото му противоправно деяние спрямо ищеца З..

По делото е депозирано заключение на вещото лице д-р Б. П. по допуснатата от съда СМЕ, което се кредитира от настоящия състав като обективно и компетентно изготвено. Същото не е и оспорено от страните.

4

От заключението по СМЕ се установява, че при възникналия инцидент на **г. на ищеца Е. З. са причинени следните травматични увреждания от ответника П. Й.: счупване на носните кости; разкъсно-контузна рана по гърба на н.; кръвонасядане по долните клепачи на двете очи; хифема (кръвоизлив в предната камера на окото) - кръвоизлив в стъкловидното тяло, лекостепенно закривяване на лява носната преграда. Тези травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при въпросния инцидент при нанесен един удар с глава от нападателя в лицето (н.) на пострадалия, когато и двамата са били прави и обърнати лице с лице един към друг.

Вещото лице установява, че счупването на носните кости с лекостепенно закривяване на лява носната преграда са причинили на пострадалия З. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, за около 13-16 дни от датата на травмата.

Разкъсно-контузната рана по гърба на н. е причинила на пострадалия З. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.