Решение № 63 от 03.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Ловеч, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500179 по описа за 2025 година Постъпила е частна жалба от М. Б. М., ЕГН ********** длъжник по изпълнително дело № 2025879040021 на ЧСИ В. П., peг. № 879 чрез адвокат Д. П. – АК Плевен, съдебен адрес **** срещу запори по делото, с правно основание чл.435 ал.2 т. 2 от ГПК във вр с чл.446 от ГПК.

Изтъква, че на 30.01.2025 г. му е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 21 / 2025г. на ЧСИ В. П. peг. № 879 . Сочи, че в предвидения от закона срок обжалва принудителните действия - запор върху трудовото възнаграждение , запор върху ППС МПС -Мерцедес неуказан с per.

№ *********, марка АУДИ, модела А4 peг. ******* * , марка Рено модел Клио per. № *********, и марка Форд модел Мондео , per. ********* , запор върху банкова сметка в ЦКБ , разноските на взискателя/ 400 лв неолхивяема сума по молба на взискателя / ,сумата от 308 лв включваща съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси по изп. дело и такса по чл.26 от ТТР към ЗСЧИ .

Моли настоящата инстанция да ги отмени със законните последици и му се присъдят направените по делото разноски съгласно списък.

Излага, че преди срока за доброволно изпълнение по изпълнителното дело е платил на двете деца издръжка в общ размер 545 лв .или по 270 лв. на дете определена на 06.12.2024 по гр. д. № 742 / 2024 г. на PC - Луковит . Сочи, че това се установява от разписка №02000245137705119 от 23.01. 2025 г, на Изи пей ,която прилага. Освен това изтъква, че след като е получил покана за доброволно изпълнение на 30.01. 2025г. е привел на 31.01. 2025г. сумата 1088 лв за двете деца . Сочи, че по гр. д. № 742 / 2024г. на |РС - Луковит, по който е издаден изпълнителния лист няма влязло в сила решение и е насрочено за 11.03. 2025г. Счита, че ЧСИ В. П. в нарушение на закона е запорирал трудовото му възнаграждение в „ЕДЕЛВАЙС „ЕООД в размер 467 лв ,което е 1 несеквестируемо, тъй като неговия размер е под минималната работна заплата за страната от 01.01.2025г., съгласно разпоредбата на чл. 446 и следващите.

Изтъква ,че неправилно по делото са запорирани и МПС -Мерцедес неуказан с peг *********, марка АУДИ, модела А4 peг ******* * , марка Рено модел Клио peг № **********, и марка Форд модел Мондео , peг *********, тъй като е платил всички издръжки на двете деца, както преди образуване на изпълнителното дело дело , така и след образуването му в срока за доброволно изпълнение . Сочи, че е налице и липсата на индивидуализация на движимите вещи, което обуславя извод за пълна процесуална незаконосъобразност на действия на съдебния изпълнител, респективно невъзможност за проверка на материалната им незаконосъобразност. Изтъква ,че съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си да провери собствеността на вещите, по отношение на които предприема принудително изпълнение, налични ли са и в чие владение са. С оглед на това счита, че изцяло незаконосъобразно е да понася имуществената отговорност. Излага, че в нарушение на закона е запорирана и банковата сметка в ЦКБ и неправилно са определени и разноските които дължа по изпълнителното дело - 400 лв за адвокат при условие че за образуване на изп. дело е 200лв по наредбата № 1 / 2004 г. и 309 лв за ЧСИ. В тази връзка счита действията на съдебния изпълнител за незаконосъобразни и неправилни. В тази насока излага съображения и сочи съдебна практика- решения по в. гр. д. № 174/2014 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, в.гр.дело № 343 /2017 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. Моли при постановяване на своя съдебен акт, съдът да вземе под внимание и чл. 73 ал. 4 от ГПК,, чл.73 а от ГПК , чл. 78 ал.

8 от ГПК, чл. 79 от ГПК ,чл.439 ал.2 от ГПК и TP № 2 / 26.06. 2015 на ВКС по т. д. № 2 / 2013г. на ОСГТК и определение № 555 / 21.03. 2014 г по ч. гр . д.

309 / 2014 г. на Пловдивския апелативен съд. Към жалбата прилага доказателства.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от В. И. П., с ЕГН:********** с адрес: **** чрез пълномощника й адв. С. М. съдебен адрес: ****.

Сочи ,че с протоколно определение от

05.12.2024г. по гр.дело

№742/2024 г .по описа на РС-Луковит, съдът е определил привременни мерки, касаещи издръжката за двете деца на длъжника като същият е осъден да заплаща на всяко едно от децата си ежемесечна издръжка в размер на 270лв., дължима до 10-то число на съответния месец, считано от 14.11.2024г. до приключване на съдебното производство. Изтъква ,че въз основа на този изпълнителен лист и след като длъжникът е отказал категорично доброволно да заплаща определените издръжки на 08.01.2025г. е образувано изп.дело №21/2025г. по описа на ЧСИ В. П., с рег.№879, район на действие Ловешки окръжен съд. Сочи, че задължението, което длъжникът има съгласно така издадения изпълнителен лист до момента на образуване на делото е в размер на 1350лв. Счита жалбата за неоснователна, като сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или 2 отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението.

Изтъква ,че длъжникът неправилно счита, че съдебният изпълнител е насочил изпълнението срещу трудовото му възнаграждение което е несеквестируемо, с оглед на разпоредбата на чл. 446 ал. 3 от ГПК. Приема за неправилно възражението на длъжника относно разноските по изпълнението.

В тази връзка сочи разпоредбата на чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК. Изтъква, че конкретния случай плащането е извършено от страна на длъжника именно след образуване на изпълнителното производство, като е без правно значение факта кога последният е разбрал за образуването. С оглед на това счита, че длъжникът дължи и начислените по реда на чл.26 от ТТРЗЧСИ такси и разноски.

По отношение на размерът на посоченото в поканата за доброволно изпълнение адвокатско възнаграждение излага, че правната възможност за намаляването му е приложима и в изпълнителното производство, но компетентен да се произнесе по искането, като първа инстанция е ЧСИ и едва ако откаже да стори това подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 , т. 7 от ГПК. Изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата. Счита, че поради факта ,че се касае за периодични ежемесечни плащания заплатеното адвокатско възнаграждение се явява дори под установения законов минимум.

По изложените съображения моли настоящата инстанция частната жалба да бъде оставена без уважение и на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл. 11 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в настоящото производство.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ В. П., вписан под peг. № 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Ловеч.

Сочи, че в кантората на ЧСИ В. П. с peг. № 879, с район на действие Окръжен съд Ловеч, е образувано на 08.01.2025г. по молба с вх. № 4668 за образуване на изпълнително производство от В.И.П, чрез пълномощника й адв. С. М. със съдебен адрес: **** е образувано изпълнително дело № 21/25 г. Изтъква ,че към молбата е приложен Изпълнителен лист № 27, издаден на 16.12.2024г. от Районен съд - Луковит, на основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс, с който Районен съд - Луковит осъжда М. Б.

М., ЕГН **********, от **** да заплаща на малолетните си синове - И.М.Б.., с ЕГН ********** и Б.М.Б., с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен 3 представител -В.И.П, ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 270.00 лв. /за всяко дете по отделно/, дължима до десето число на съответния месец, считано от подаване на исковата молба в съда 14.11.2024г. Сочи ,че към молбата е приложен и Договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, по който се претендира сумата от 400.00 лв. - адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело, извършване на действия и получаване на дължими суми.

Изтъква ,че след образуване на изпълнителното дело са извършени справки, от които е установено, че лицето М. Б. М.в има открита на свое име банкова сметка в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД, видно от справка в РБНБ с вх. № 8799/09.01.2025г. Същото лице има сключен трудов договор с дружеството „ЕДЕЛВАЙС 2110" ЕООД, ЕИК **********, с адрес:

****, на длъжност: общ работник, видно от справка с вх. № 6239/09.01.2025г.

От получена справка с вх. № 10295/17.01.2025г. от Териториална дирекция на НАП - офис Велико Търново, М. Б. М.в е декларирал собственост с Декларация по чл. 54 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил с вх. № 6104001499 от 02.08.2023г., партиден номер 6104Т25223, марка "МЕРЦЕДЕС", модел "НЕУКАЗАН", с peг. № *********; с вх. № 6104001167 от 02.07.2022г., партиден номер 6104122177, марка "АУДИ", модел "А4", с peг.

№ **********; вх. № ********** от 16.10.2029г., партиден номер 6104Т15520, марка "РЕНО", модел "КЛИО", с per. № **********; вх. № 6104002216 от 25.11.2019г., партиден номер 6104Т15794, марка "ФОРД", модел "МОНДЕО", с peг. № **********.

Излага ,че след задълбоченото проучване на имущественото състояние на длъжника е изготвена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 2723/20.01.2025г., в която подробно е описано задължението, което лицето има, както и обезпечителните мерки, които са наложени за удовлетворяването му, спрямо изискванията, които законът поставя в чл. 428 ГПК. Същата е връчена чрез работодателя му на 30.01.2025г.

Сочи, че на 20.01.2025г. е изготвено Запорно съобщение с изх. № 2740, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което длъжникът М.

Б. М. получава от „ЕДЕЛВАЙС" ЕООД, ЕИК **********, като същото е връчено на работодателя, чрез негов служител на 30.01.2025г. Счита, че в конкретния случай, ограниченията, които поставя закона за несеквестируем доход не се прилагат, тъй като той попада в изключението на чл. 466, ал. 3 от ГПК, а именно дело за издръжка, където присъдената сума за издръжка се удържа изцяло.

Излага, че на 20.01.2025г. е изготвено Запорно съобщение с изх. № 2745 до ОД на МВР -Ловеч, с което е наложен запор върху притежаваните от М. Б.

М. МПС-та, а именно: лек автомобил, марка "МЕРЦЕДЕС", модел "НЕУКАЗАН", с peг. № *********, лек автомобил, марка "АУДИ", модел "А4", с peг. № **********, лек автомобил, марка "РЕНО", модел "КЛИО", с peг. № **********, лек автомобил, марка "ФОРД", модел "МОНДЕО", с peг.

№ **********. Сочи, че от получения отговор на Запорното съобщение от С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ЛОВЕЧ с вх. № 23767/10.02.2025г., се установява, че запори са наложени само върху автомобилите с peг. № *********, peг. № 4

********** и peг. № **********. Изтъква ,че съгласно чл.450, ал. 1 ГПК запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител. В конкретния случай освен посочването на марката и модела на МПС-тата, те са индивидуализирани и с техните регистрационни номера, които са индивидуални за всяко ППС в страната и няма как да се повтарят.

Счита, че това е валидно основание движимите вещи да се смятат за индивидуално определени. Запорът представлява забрана на собственика на движимата вещ /в случая автомобил/ да се разпорежда с нея - да я продава, заменя, дарява. След налагането на запора собствеността върху автомобила не се променя. Собственикът може да продължи да го ползва, да го дава под наем или в заем на друго лице. Излага, че правата на длъжника не са засегнати по никакъв начин, а единствено е запазено имуществото, което притежава в неговия патримониум за евентуално удовлетворяване на взискателя, при липса на доброволно изпълнение.