Определение № 530 от 30.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 530 гр. Благоевград, 29.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500431 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.418, ал.4 във вр. с чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Ти би ай банк“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец“, ул. „адрес“ №52-54, чрез юрк.Д.И., против Разпореждане №306/20.03.2023г., постановено по ч.гр.д.№306/2023г. по описа на РС-Петрич.

С оспорвания акт на първата инстанция е ОТХВЪРЛЕНО заявление с вх.

№1846/24.02.2023г., подадено от „Ти би ай банк“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „адрес“ №52-54, действащо чрез пълномощника юрк.Йордан Тодоров, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК срещу Х. Е. М., въз основа на извлечение от счетоводни книги към 15.02.2023г. по Договор за потребителски кредит №4053604366/29.07.2022г.

Жалбоподателят излага подробни съображения, че разпореждането на първата съдебна инстанция е незаконосъобразно, предвид на които се претендира за неговата отмяна и вместо него постановяване издаването на заповед за незабавно изпълнение за сумите, предмет на заявлението.

В съответствие с разпоредбата на чл.418, ал.4 ГПК не е осъществена от районната инстанция процедура по връчване на препис от частната жалба.

1

Благоевградският окръжен съд, като съобрази материалите по делото, становището на частния жалбоподател и приложимия към казуса закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване по арг. от чл.418, ал.4 от ГПК съдебен акт. Същата е и редовна, понеже отговаря на изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на чл.275, ал.2 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК. Ето защо следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Подадено е заявление от „Ти би ай Банк“ ЕАД против Х. Е. М. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумите, както следва: за сумата от 1801, 52лв. – главница; за сумата от 249, 23лв. – представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.09.2022г. до 23.01.2023г.; както и за сумата от 79, 04лв. – представляваща обезщетение за забава за периода от 05.09.2022г. до 15.02.2023г.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането е изискуемо по договор за потребителски кредит №4053604366/29.07.2022г. съгласно извлечение от счетоводните книги към 15.02.2023г., както и че се претендира като предсрочно изискуемо. Към заявлението е приложен договора за потребителски кредит и извлечението от счетоводните книги.

Районният съд е счел на основание чл. 410, ал. 2, изр. 2 от ГПК, че заявлението не отговоря на предвиденото в нормата императивно изискване на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, визиращ като условие за редовност на заявлението да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. За целта с разпореждане №235/24.02.2023г. е дал указание на заявителя да отстрани нередовността на заявлението. Обосновал я е с липсата на твърдения относно поетите по силата на твърдяната облигационна обвързаност между страните задължения съотв. липсата на твърдения за размера на усвоения кредит, на договорения начин на погасяване на задължението - размер на вноски и падеж, на договореност за заплащане на възнаградителната лихва - размер и падеж на задължението, както и липсата на посочване началото на забавата на длъжника съотв. начало на 2 предсрочната изискуемост и нейното основание.

Заявителят не е изпълнил указанието, като е депозирал становище за незаконосъобразност на същото, поради което РС с атакувания акт е оставил без уважение заявлението. В акта си е приел, че за да е редовно заявлението в него следва да е посочен не само размера на вземането (главно и акцесорни) и общия правопораждащ факт (посочване на договора като номер и дата), които са посочени в процесното заявление, но и останалите релевантни за ликвидността и изискуемостта на вземането факти. Посочил е, че от съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 от ГПК следва, че редовността на заявлението предпоставя изложение на всички обстоятелства в заявлението. Затова не е споделил довода на заявителя, че изискването за редовност на заявлението по чл. 417 ГПК допуска основанието и предмета на вземането да се определят изцяло от документа - извлечение от счетоводните книги, ако те не са посочени и в заявлението.

ОС-Благоевград не споделя това становище, тъй като го счита за незаконосъобразно.

Според чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението трябва да отговоря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, според изискването на т. 4 от чл. 127, ал. 1 ГПК.

Според чл. 418, ал. 1-3 от ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл. 417 ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист (ал. 1), като изпълнителният лист се издава след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (ал. 2). От цитираните разпоредби следва, че при преценка за индивидуализация на вземането се съобразяват както изложените в заявлението обстоятелства, така и съдържащите се обстоятелства в представения документ по чл. 417 от ГПК.

Изрично разрешение на въпроса - дали заявлението отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е постановено в т.2а от ТР 4/18.6.2014 г. на ВКС по т.д.4/2013 г. на ОСГТК, според което в хипотезата на чл. 417 ГПК , при която съдът се произнася въз основа на представен от заявителя документ, е допустимо основанието и предмета на 3 вземането да се определят въз основа на този документ, тъй като по смисъла на закона същият е задължително приложение към заявлението, въз основа на което се издава заповед за незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа.

Поради несподеляне тезата на първоинстанционния съд БлОС извършва дължимата преценка по чл. 418, ал. 1-3 ГПК - дали представеното извлечение от счетоводните книги е документ, посочен в чл.417 ГПК, на основание на който може да се заяви искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, дали документът е редовен от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Според БлОС представеното извлечение от счетоводните книги на банката-заявител е документ по см. на т. 2 на чл. 417 от ГПК и отговаря на тези предпоставките, като вземанията са достатъчно индивидуализирани с обстоятелствата от заявлението и от документа, като съобрази следното:

Документът е подписан от служител на „Ти би ай банк“ ЕАД и е подпечатан с печата на банката като според съдържанието му отразява обстоятелства от актуалното състояние по кредитната сметка по договор за потребителски кредит №4053604366/29.07.2022г. към 15.02.2023г., с кредитополучател Х. Е. М., а именно че: размера на сумата съгласно договора е 2190, 60лв.; началото на договора е 29.07.2022г.; края на договора – 05.08.2023г.; падеж на задълженията - 25-то число на месеца; просрочени вноски за м. септември, октомври и ноември 2022г.; дата на предсрочна изискуемост – 23.01.2023г.; брой на вноските по договора – 12; изискуема главница 1801, 52лв., изискуема договорна /възнаградителна лихва за период от 05.09.2022г. до 23.01.2023г. в размер на 249, 23лв., обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 05.09.2022г. до 15.02.2023г. в размер на 79, 04лв. или общото задължение възлиза на 2129, 79лв.

Съдът съобрази, че са представени доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост, поради неплащането на 3 дължими вноски (посочени в извлечението), като предсрочността е обявена на длъжника с представената обратна разписка за получено на 23.01.2023г. от Х.М. уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, което уведомление също е представено със заявлението, с което се доказва настъпилата предсрочна 4 изискуемост на кредита.

Съгласно изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване кореспондира със задължението на заповедният съд да извърши проверка за действителността на договора, като ако установи неравноправна клауза, на която се основана заявлението или обоснована вероятност затова следва да остави без уважение искането в съответната му част.

Кредиполучателят – длъжник X.М. е физическо лице, на което е предоставен потребителски кредит за закупена стока, поради което има качеството на потребител по см. на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП и затова съдът дължи оценка на неравноправни клаузи по договора по см. на ЗЗП.

Нормата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП повелява, че не могат да се проверяват за неравноправност уговорките, които касаят основния предмет на договора, стига да са ясни и разбираеми, като в случая на посоченото изискане отговорят клаузите, отнасящи се до размера на кредита и възнаградителна лихва. От представения договор не може да се направи извод за нарушаване правата на потребителя с клаузите, уреждащи лихвата за забава.

Съдът следва да извърши и служебна проверка за спазване и ЗПКр.

Представена е фактура, подписана от кредитополучателя, установяваща получаване на стоката посочена в договора, поради което по арг. от чл. 27, ал.

2 ЗПКр. договорът е произвел действие т.е. за потребителя са възникнали задълженията по същия.

Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че договорът е недействителен, ако не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,т.

7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9.

БлОС изхождайки от съдържанието договора за потребителски кредит счита, че са спазени изискванията за неговата действителност. Сключен е в писмена форма, по ясен и разбираем начин в съответствие с изискванията за съдържанието му, визирани в чл. 11 преценени във вр. с чл.22 от ЗПотр.кредит. В договора са посочени стоките и техните цени, за заплащането на които е отпуснат кредита. В чл. 9 е договорено лихвеният 5 процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент да е 37,73 %; посочено е, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, като лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360-та част от лихвения процент от 37,73 %. Уговорено е при просрочие да се дължи лихва в размер на законната лихва върху просрочието. В чл. 10 е посочен, че ГПР по кредита и общата сума, дължима към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин като са съотв. ГПР - 43,02%, а общата дължима от потребителя сума 2190, 60лв. В договорът се съдържа условия за издължаване на кредита в т.ч. и погасителен план. В чл. 20 се съдържат и договорки за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока за упражняване на това право и другите условия за това, вкл. информация за задължението му при отказ да погаси усвоената главница и лихвата до момента.

Поради всичко изложено атакуваното разпореждане следва да се отмени като незаконосъобразно и вместо него се разпореди да се издаде заповед за назабавно изпълнение за заявените от „Ти би ай банк“ ЕАД парични вземания, както и за разноските, направени пред РС - за държавна такса от 42,60 лв. и за юрисконсултско възнаграждение размера на което, въз основа на чл. 26 от Наредбата за правна помощ съдът определя на 50 лв., както и за направените разноски пред настоящата инстанция за държавна такса в размер на 15 лв.