Решение № 5318 от 06.08.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …. гр. София, 06.08.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА при участието на секретаря К.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11376 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от А.Д.С. против „ЗАД „ОЗК-З.”АД иск с правно основание чл.429, ал.1 от КЗ.

Ищецът твърди, че на 07.03.2016 г., около 14:30 ч., като водач на МПС, марка „МАН“ модел „ТГ 410 А“ с рег.№ ****** претърпял пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на МПС марка „МАН“ модел „19.403“, с рег.№****** К.М.М., чиято отговорност била застрахована по застраховка “Гражданска отговорност“ от ответното дружество. Деликвентът се движел по околовръстен път от Световрачене към Нови Искър, когато на 50 м. преди разклона за с.Подгумер навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвиквал пътно-транспортно произшествие с т.а „Волво “ модел „ФЛ 616“ с рег.№ ******, управляван от П.Г.А., с л.а „Ситроен“ модел „Джампър“ с рег.№******, управляван от Б.С.С.и с л.а. марка „Ситроен“ модел „Ксара Пикасо“ с рег.№******, управляван от Г.И.А.. Водачът на „Волво “ модел „ФЛ 616“ с рег.№ ****** навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в МПС, управлявано от ищеца, вследствие на което последният получил следните увреждания: спукана дясна лопатка, сътресение на мозъка и фрактура на 7-мо ребро вдясно. Непосредствено след инцидента ищецът бил откаран по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където били извършени прегледи и изследвания, потвърждаващи поставената диагноза за сътресение на мозъка, фрактура на 7-мо ребро и фрактура на дясна лопатка. Лечението на ищеца продължило в домашни условия. Твърди, че болките, причинени от фрактура на 7-мо ребро и дясна лопатка, имали значителен интензитет и към настоящия момент не били преминали. Травмата на дясната ръка довела до трайно затруднение на функциите за повече от 30 дни, била поставена имобилизация. Травмата на 7-мо ребро и предизвиканите от нея болки смущавали съня на ищеца и създавали редица неудобства в ежедневието му. През първия месец спазвал постелен режим, принуден бил да разчита на помощта на близките си, тъй като не можел да се обслужва самостоятелно. В следствие на инцидента изживял силен стрес. С молба от 30.05.2016г. отправил искане към ответното дружество за доброволно заплащане на обезщетение за претърпените увреждания. Твърди, че застрахователното дружество с писмо от 30.08.2016г. отказало да изплати поисканото обезщетение. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата

Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения: поведението на сочения от ищеца деликвент не било виновно; оспорва механизма на настъпване на

ПТП; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и вредите; поддържа становището, че ищецът страдал от предходни заболявания, които допринесли за конкретните телесни повреди и довели до по-бавното му възстановяване; прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като не взел необходимите мерки, за да осигури своята безопасност и тази на останалите участници в движението, както и пътувал без поставен обезопасителен колан; оспорва размера на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По възражението за недопустимост на иска:

Видно от претенция за изплащане на обезщетение вх. № 99-5224/30.05.2016г. ищецът, преди да предяви иска, е отправили искане към ответника да му заплати застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от процесното пътно-транспортно произшествие. Към молбата е приложил констативен протокол № К 187/07.03.2016г.

С писмо изх. № 9906461/30.08.2016г. ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение на ищеца, тъй като представените от него доказателства не доказвали вината на К.М.М. – водач на т.а „МАН“ с рег. № ******.

Съгласно чл.498, ал.3 от Кодекса за З., увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай са представени доказателства, че ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 496, ал. 3 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи: констативен протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи; друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи; двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.

В конкретния случай ищецът е предоставил на ответника един от посочените в чл.496, ал.3 от КЗ документи – констативен протокол за пътнотранспортно произшествие № К 187/07.03.2016г.

След като застрахователят е приел, че не са представени всички необходими документи, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ и отговорът на ответното дружество по реда на чл.496, ал.2, т.2 от КЗ се счита за мотивиран отказ за плащане по смисъла на чл.108, ал.1, т.2 от КЗ, поради което съдът приема, че е спазен чл.498, ал.3 от Кодекса за З. и предявеният иск е допустим.

По предявения иск с правно основание чл.429, ал.1 от КЗ:

За да бъде уважен предявеният иск по чл.429, ал.1 от КЗ, ищецът следва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.

Съдът служебно извърши справка на публичния сайт на Гаранционния фонд, при която установи, че за МПС марка „МАН“ модел „19.043“, с рег.№****** ******е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество към датата на ПТП по застрахователна полица. № BG/23/116000208509 с период на покритие от 06.01.2016г. до 05.01.2017г.

От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява, че участъкът от пътя, на който е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие, е бил прав, с двупосочно движение, с по една лента за движение във всяка посока с ширина на лентите - лява 3,75м. и дясна - 3,75м. На място са били поставени следните пътни знаци – В26, ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч, и пътен знак - В24 – „Забранено изпреварването“. Осевата линия е била непрекъсната тип М1. Според заключението, механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие е следният: На прав участък, при двупосочно движение, с по една лента за движение в едно направление, водачът на т.а. „МАН 19.403“ с полуремарке внезапно се е отклонил наляво и е навлязъл в насрещната пътна лента. Насрещно движещият се т.а. „Волво 626“ се е отклонил наляво, за да предотврати удара, при което е последвал челен кос удар между двете превозни средства. След удара т.а.

„Волво 626“ се е отклонил наляво и се е ударил в насрещно движещия се т.а. „МАН 410 ГТ“ с полуремарке, чийто водач се е отклонил надясно, за да предотврати удара. Независимо от това е последвал челен кос удар, при който т.а. „Волво 626“ се е завъртял и се е установил в покой в насрещната лента., а т.а. „МАН 410“ с полуремарке е продължил движението си надясно. Влекачът е направил чупка спрямо полуремаркето и се е установил в покой извън пътното платно. След удара т.а. „МАН

19.403“ е продължил наляво в насрещното пътно платно и е ударил насрещно движещия се бус „Ситроен Джъмпер“ с лявата странична част на фургона. При удара бусът е бил избутан надясно, завъртял се е и се е установил в покой извън пътното платно на десния банкет. След удара т.а.“МАН 19.403“ е продължил вляво към банкета и е ударил челно-косо насрещно движещия се л.а. „Ситроен Ксара“, чийто водач се е отклонил надясно, за да предотврати удара. Лекият автомобил е бил избутан назад, на около 11м., вдясно извън пътното платно, където се е установил в покой. Причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие, според вещото лице, е внезапното навлизане в платното за насрещно движение на т.а. „МАН 19.403“, който е ударил движещия се срещу него т.а „Волво 626“ косо-челно отпред. Ударът за т.а „Волво 626“ е бил непредотвратим. Товарният автомобил „Волво 626“ се е отклонил наляво, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е ударил с предната част т.а. „МАН 410 ТГ“, след което се е завъртял обратно на часовниковата стрелка.

Според експерта, причините довели до настъпване на произшествието имат субективен характер, дължат се на поведението на водача на товарен автомобил „МАН 19.403“. Тъй като не е бил извършен технически преглед на товарния автомобил след пътно-транспортното произшествие, няма обективни данни за друга причина за настъпване на произшествието. По отношение на поведението на ищеца, който е управлявал товарен автомобил - „МАН ТГ 410 А“, вещото лице заявява, че същият не е могъл да осъществи спасителна маневра, освен да отклони леко автомобила с полуремаркето надясно, което е и сторил, но независимо от това е настъпил удар. Според заключението, т.а „МАН ТГ 410 А„ е бил оборудван с предпазни колани и за двете места в кабината.

Показанията на св.К.М. – водач на товарен автомобил „МАН 19.403“ с рег.№ ******потвърждават заключението на вещото лице, че причината за настъпване на произшествието е неговото субективното поведение, а не техническа неизправност на товарния автомобил.

Свидетелят заявява, че попаднал в коловози на пътя, образувани от пропаднал асфалт, поради което камионът „му избягал“ в лявата страна и ударил насрещно движещия се камион зад кабината, в каросерията.

С оглед на приетата автотехническа експертиза и показанията на свидетеля М., съдът прие за доказано по делото, че поведението на водача на автомобил марка „МАН“ модел „19.403“, с рег.№******- К.М.М. е противоправно и виновно. Същият е нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че вследствие на пътно-транспортното произшествие на ищеца са причинени следните телесни повреди: сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на дясното ухо, фрактура на седмо ребро вдясно, фрактура на дясна лопатка.

Счупването на дясната лопатка е причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а останалите травматични увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство, неопасно за здравето. Непосредствено след пътно-транспортното произшествие е била поставена имобилизационна превръзка тип „ДЕЗО“ на счупената лопатка, раната на дясното ухо е била зашита, а по отношение на сътресението на мозъка е било проведено домашно амбулаторно лечение. Възстановяването на счупването на лопатката и реброто е продължило 2 месеца, като през първия месец болките са били с по-голям интензитет.