Решение № 195 от 25.02.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Перник, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20211720104978 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Р. Й. ИВ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *****, чрез адв. А.А., срещу „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК да бъде признато за установено, че в полза на ответника не съществува право на принудително изпълнение за сумата 2925,72 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ******, с абонатен № ***** за периода 01.10.2003 г. – 30.04.2009 г., сумата 1222,82 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода 30.11.2003 г. – 07.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2925,72 лв., считано от 16.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 194,46 лв. – разноски, по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 3611/2009 г. на РС – Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2213/2021 г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев, поради погасяване на вземанията по давност.

Ищецът излага, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.09.2010 г. по ч.гр.д.

№ 3611/2009 г. на РС – Перник, е образувано изп. д. № 645/2010 г. на ЧСИ Соня Димитрова.

Твърди, че по изпълнителното дело не са извършени изпълнителни действия и същото е прекратено от съдебния изпълнител на 27.05.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Сочи, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 2213/2021 г. на ЧСИ Стилиян Бадев, по което са предприети изпълнителни действия срещу длъжника. Счита, че тъй като вземанията имат за предмет периодични плащания, са погасени с изтичане на тригодишна давност съгласно чл. 111, б „в” ЗЗД. По изложените съображения моли да се 1 приеме за установено, че в полза на ответника не съществува право на принудително изпълнение за вземанията по издадения изпълнителен лист, за които е образувано изп.д. № 2213/2021 г. на ЧСИ Стилиян Бадев поради погасяването им по давност, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк.

Софрониева, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че с настъпване на стабилитета на заповедта за изпълнение за вземанията е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Сочи, че по силата на Постановление № 3/18.11.1980 г. давността за вземанията е прекъсната с образуването на първото изпълнително дело и спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б „Ж” ЗЗД до отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСТГК на ВКС, от който момент е започнала да тече нова погасителна давност. Позовава се на Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, според което перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложения по делото препис на изпълнителен лист от 08.09.2010 г., се установява, че е издаден въз основа на Заповед от 16.10.2009 г. по ч.гр.д. № 3611/2009 г., в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, срещу Р. Й. ИВ., ЕГН **********, за сумата 2925,72 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003 г. – 30.04.2009 г., сумата 1222,82 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.11.2003 г. – 07.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2925,72 лв. от датата на подаване на заявлението – 16.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на сумата 194,46 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

От приетия по делото заверен препис на изп.д. № 645/2010 г. на ЧСИ Соня Димитрова се установява, че е образувано по молба от 22.12.2010 г. от „Топлофикация-Перник“ АД срещу Р. Й. ИВ. за вземанията по изпълнителния лист от 08.09.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3611/2009 г. на РС-Перник, като са посочени конкретни способи на принудително изпълнение – запор върху вземанията на длъжника, възбрана върху недвижими имоти и спиране от движение на МПС за срок от три месеца.

На 27.12.2010 г. са изпратени искания от съдебния изпълнител за предоставяне на информация от НАП-гр. Перник за трудовите договори на длъжника и публичните му задължения, от МДТ-гр. Перник за притежавани от длъжника движими, недвижими имоти и банкови сметки, по които е постъпила информация, че лицето не притежава движими вещи и недвижими имоти и няма публични задължения. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена чрез залепване на уведомление, извършено на 19.02.2011 2 г.

С молба от 05.11.2013 г. и 12.02.2014 г. от взискателя са направени искания до съдебния изпълнител за извършване на справки за трудови договори и пенсии на длъжника и налагане на запор върху същите, за което са платени указаните такси.

На 25.06.2015 г. са изпратени искания от съдебния изпълнител за предоставяне на информация от Служба по вписвания-гр. Перник за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на длъжника и от Сектор „Пътна полиция“-гр. Перник за притежаваните МПС.

С писмо, постъпило на 15.07.2015 г., съдебният изпълнител е уведомен от Сектор „Пътна полиция“-гр. Перник, че длъжникът не притежава превозни средства. Съобразно издаденото от Служба по вписванията-гр. Перник удостоверение с изх. № 1655/15.07.2015 г. по партидата на длъжника е вписана договорна ипотека на 22.02.2008 г., като е приложено копие от нотариалния акт за учредяването й.

На 24.07.2018 г. е изпратено съобщение до взискателя и длъжника, че с постановление от 27.05.2018 г. изпълнителното производство е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От постъпилия заверен препис на изп.д. № 2213/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев се установява, че е образувано по молба от 23.07.2021 г. от „Топлофикация-Перник“ АД срещу Р. Й. ИВ. за вземанията по изпълнителния лист от 08.09.2010 г., издаден по ч.гр.д.

№ 3611/2009 г. на РС-Перник. По изпълнителното дело е изискана справка от ТД на НАПгр. Перник за дължими публични или държавни вземания от длъжника, от БНБ за банкови сметки и сейфове, извършени са справки от ДАЕУ за сключени трудови договори, пенсии и осигурени лица.

На 28.07.2021 г. са изпратени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД, запорно съобщение до директора на ТП на НОИ-гр.

Перник за налагане на запор пенсията на длъжника и доход от трудово правоотношение, получени на 04.08.2021 г., както и запорно съобщение до длъжника, получено на 07.09.2021 г., за налагане на запор върху пенсията, получаваното трудово възнаграждение и банковите му сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД.

С писмо с вх.рег. № 35232/10.08.2021 г. „Централна кооперативна банка“ АД уведомява съдебния изпълнител, че длъжникът има открита сметка при тях, която е блокирана до пълния размер на дължимата сума, посочена в запорното съобщение.

С писмо с вх.рег. № 37514/25.08.2021 г. ТП на НОИ-гр. Перник уведомява съдебния изпълнител за получавания размер на пенсията и трудово възнаграждение от длъжника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност паричните суми, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.

3

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и др./.

В случая липсват данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че началният момент, от който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е 08.09.2010 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, към който момент няма спор, че заповедта е влязла в сила.

Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.

Съобразно това разрешение за процесното принудително изпълнение приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г. Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. С оглед изложеното с образуване на изп.д. № 645 по описа за 2010 г. на ЧСИ Елена Добренова на 22.12.2010 г., давността за вземанията е 4 прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. В случая давността за вземанията е прекъсната с молбите от 05.11.2013 г. и 12.02.2014 г., с които е отправено искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника. След това не са поискани и предприемани изпълнителни действия по изп.д. № 645 по описа за 2010 г. на ЧСИ Елена Добренова, поради което двугодишният срок е изтекъл на 12.02.2016 г., след което изп.д. № 645 по описа за 2010 г. на ЧСИ Соня Димитрова е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно постановките на приложимото към процесното принудително изпълнение ППВС № 3/1980 г., от прекратяването му е започнал да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок за погасяване на съдебно признати вземания.