Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 13.04.2020, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 1264/2019
Вид
Решение № 89
Подписан
13.04.2020
В сила
29.05.2020
Състав
РОСИЦА СТОЯНОВА НЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147а · Закон за защита на потребителите
  • чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Нова

Загора, 13.04.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Новозагорският районен съд в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА при секретаря:

Диана Дечева и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 1264 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ

България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника му юрк.Р.И.И. против С.А.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване на вземане в размер на 7575.01 лева.

В исковата молба се посочва, че в изпълнение на разпореждане, постановено по ч.гр.д № 482/2019 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 16.07.2019 г. в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищцовата страна предявява настоящият установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК относно вземанията на заявителя по ДРЗ № ********** срещу солидарния длъжник С.А.Р. в размер на 7575.01 лв., ведно със законната лихва от входиране на заявлението.

Процесуалният представител юрк. И. твърди, че вземането на молителя „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД произтича от следните обстоятелства:

На

10.10.2013 г. бил сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **********, между страните - „ПРОФИ

КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и Т. В. К. и С.А.Р., като солидарни длъжници от друга страна, а параметрите на сключения Договор за револвиращ заем били:

Общо задължение по договора: 9733.43 лева, включващо:

-

Сума за изплащане на заема: 4300 лв.;

-

Срок на заема: 48 месеца;

-

Размер на вноска:

199.53 лв.;

-

Дата на погасяване:

10-ти ден от месеца;

-

Годишен процент на разходите (ГПР %): 55.14 %;

-

Годишен лихвен процент 46.81 %;

-

Лихвен процент на ден: 0.13 %

Договорът бил подписан при Общи условия / ОУ /, които били неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва / Буква „Б” от ДРЗ /.

Посочва, че съгласно Буква „Г” от ДПК на клиента бил предоставен безвъзмездно, на хартиен носител, в лесна и разбираема форма, на български език - информация във формата на стандартен европейски формуляр, като чрез него се давали разяснения на лицата, които да им помогнат да преценят доколко предлаганият договор за заем съответства на техните потребности и финансово състояние. Във формуляра били упоменати и всички параметри на бъдещия договор, както и общата сума, която следва да се заплати по кредита. Сочи, че още на този предварителен етап длъжника бил запознат с цената на кредита.

Разяснява, че на основание чл.121 - чл.127 от Закона за задълженията и договорите С.А.Р., в качеството си на солидарен длъжник по договора за потребителски кредит, се задължил да отговаря за задължението на Т. В. К., състоящо се в погасяване на заема. Съгласно Общите условия, задълженията на солидарните длъжници спрямо кредитора и произтичащи от Договора за револвиращ заем и Общите условия, били поети при условия на солидарност и кредиторът имал право да изисква изпълнение от които и да е от тях.

Посочва още, че в Договор за револвиращ заем № **********, Т. В. К. изрично бил пожелал с част от отпуснатата сума по договора да бъде рефинансирано друго негово задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД в размер на 1738.90 лв.

Поддържа, че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като превело на 11.10.2013 г. парична сума в общ размер на 2561.10 лв. по посочената от длъжника Т. В. К. банкова сметка, ***водно нареждане /документ за кредитен превод № 6562909 с референция: 270PMWP132840017 от 11.10.2013 г./.

Общата отпусната сума по договора била в размер на 4300.00 лв.

Сочи, че от своя страна длъжникът поел задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който бил неразделна част от Договора за револвиращ заем. Изготвен бил погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер на 199.53 лв., с падежна дата - всяко 10-то число на месеца.

На

07.05.2014 г. Т. В. К. подал Молба за безплатно отлагане на погасителни вноски на основание чл.7.5 от Общите условия към ДРЗ № **********, като пожелал да бъдат отложени 3 погасителни вноски, поради което на 05.06.2014 г. между „ПРОФИ

КРЕДИТ България” ЕООД и Т. В. К. бил сключен Анекс № 1 към ДРЗ № **********, с който страните се договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 6, 7 и 8, като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план, а погасителните вноски се променяли от 48 на 51 броя.

На

21.01.2015 г. Т. В. К. подал Молба за промяна на погасителен план към ДРЗ № **********, като пожелал да бъдат отложени 2 погасителни вноски. На 28.01.2015 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и Т. В. К. бил сключен Анекс № 2 към ДРЗ № **********, с който страните се договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 13 и 14, като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променяли от 51 на 55 броя. За отлагането длъжника дължал възнаграждение в размер на 399.06 лв. /размера на две погасителни вноски/.

Ищцовата страна твърди, че има следното основание за вземането си:

Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и направил 12 пълни погасителни вноски и една частична, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № **********, и изпаднал в забава, съгласно погасителния план към ДРЗ, като падежът на последната по ред погасителна вноска бил на дата 10.06.2018 г. крайният срок за погасяване на кредита, съгласно погасителния план към ДРЗ изтекъл на 10.06.2018 г., с изтичането на който срок настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

Твърди, че към настоящия момент размерът на погасеното от длъжниците задължение по ДРЗ № ********** било в общ размер на 2643.80 лв. С плащанията си длъжникът бил погасил част от номинала по заема в размер на 2557.48 лв. Сумата от 86.32 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.10.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.”.

Поради гореизложеното, ищцовата страна счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнявало точно, съгласно ОУ към Договор за револвиращ заем № **********, задължението си като превело по посочена от кредитополучателя в ДПК банкова сметка ***. По силата на сключения Договор клиентът се задължил да върне на кредитора предоставените парични средства, заедно с договореното възнаграждение.

Сочи се, че по преценка на клиента, съшият можел да се откаже от сключения ДПК най-късно в 14 дневен срок въз основа на връчено писмено известие за отказ от ДПК на адреса на кредитора. Длъжникът не се бил отказал от сключения договор и усвоил паричните средства, които са отпуснати първоначално, а също така изпълнявал задълженията си по договора, като до един определен момент погасявал вноските си. Този факт ясно свидетелствал, че клиентът бил запознат с условията на договора.

Моли съдът да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ

КРЕДИТ България” ЕООД по ДРЗ № ********** срещу солидарния длъжник С.А.Р. в размер на 7575.01 лв., ведно със законната лихва от входиране на заявлението.

Претендирал е и направените в исковото и заповедното производство разноски.

Представя и моли съдът да приеме като писмени доказателства заверени копия от документи.

Тъй като препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, съдът му е назначил особен представител, а именно определения за целта от АК - Сливен адв. С.С.С..

Ответната страна, в срока по чл.131 от ГПК е представила писмен отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим, но го оспорва като неоснователен.

Особеният представител на ответника е оспорил предявените искове, както по размер така и по основание.

Навежда,че не ставало ясно от какво била формирана претенцията спрямо ответника за 7575.01 лв. - главница, лихви, наказателни лихви или неустойки по договора или други елементи.