Акт № 92 от 03.11.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Раднево, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО, III-ТИ СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20265520200241 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 26-1228-002057 от 13.07.2026 г., издадено от ВПД началник група в ОД на МВР-Стара Загора, сектор Пътна полиция, с което на К. П. Д. на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 511,29 евро /1000.00 лв./ и е лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.

Чрез жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото НП, като се иска неговата отмяна. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон при допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита. Посочва се, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение, тъй като по време на движение на АМ „Тракия“ на процесната дата 27.02.2026г. внезапно е светнал индикатор за проблем на автомобила, което наложило спирането му в аварийната лента на автомагистралата предвид, че колата е навлязла в авариен режим. Счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като 1 акта е съставен в негово отсъствие без да са налице основанията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Допуснати са съществени нарушения на чл.43, ал.5 от ЗАНН, тъй като не е връчено копие на АУНН. Предоставена е била единствена възможност да се запознае с него. Моли на посочените основания за отмяна на наказателното постановление и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. К. – АК Ямбол. Моли наказателното постановление да бъде отменено по изложените в жалбата съображения.

Въззиваемата страна – началник група при ОД на МВР- Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ редовно призован, представлява се от юрисконсулт ****. До съда е депозирано писмено становище от процесуалния му представител - юрисконсулт ****, за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като се иска при претенция за присъждането на такова, то да бъде определено в минимален размер.

Районна прокуратура - Стара Загора, ТО-Раднево редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на К. П. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено от него нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, за това, че на 27.02.2026г. около 19:47 часа на АМ „Тракия“, км 210+523, община Раднево, в посока изток, същият е управлявал автомобил „****“, с рег. № ****, собственост на С. К. Д.а, като се е движил в лентата за принудително спиране /аварийна лента/. НП е издадено въз основа на АУАН №26-2057 от 23.04.2026 г., бл. №780307, съставен от М. Р.

М. – мл. автоконтрольор при ОД на МВР - Стара Загора, в присъствието на свидетелите И. В. И. и К. К. Б., с описана в него идентична с тази от НП фактическа обстановка. От своя страна АУАН е съставен въз основа на 2 преписка УРИ 349000-4898/04.03.2026 г. по описа на ОД МВР-Стара Загора по подаден сигнал на Национално ТОЛ Управление при АПИ и приложен снимков материал. След установяване самоличността на водача на МПС /декларация по чл. 188 от ЗдвП, подадена от собственика на МПС/ и след като е приел, че извършеното съставлява нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, актосъставителят издал акта, изпратен до началника на РУ- Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за предяваване и надлежно връчване. Същият е връчен лично на жалбоподателя на 05.06.2026 г.

Срещу съставения АУАН е постъпило писмено възражение /л.26/ направено в предвидения за това 7-дневен срок от връчването на акта, в което са изложени твърдения за възникнала техническа неизправност на управлявания от жалбоподателя автомобил. Към възражението е приложена фактура № **********/06.03.2026г. на стойност 180 евро за смяна на автоматична скоростна кутия на „****“ с рег. № ****, издадена на К. П. Д..

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, а именно: НП №26-1228-002057 от 13.07.2026 г.; АУАН №26-2057 от 23.04.2026 г., бл. № 780307; справка за нарушител водач; справка за регистрация и собственици на МПС; декларация за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП; сведения; снимков материал, уведомление от АПИ- Национално ТОЛ Управление, докладни записки и придружителни писма.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителя М. Р. М. и полицейските служители И. В. И. и К. К. Б. – свидетели при съставяне на АУАН. В показанията си свидетелят М. посочва, че са получили писмо – сигнал от Национално ТОЛ Управление за нарушение на ЗДвП, на автомобила, управляван от жалбоподателя. Посочва още, че актът е съставен в отсъствието на нарушител и същият е бил изпратен за връчване по делегация.

Свидетелят заявява, че не си спомня жалбоподателят да е бил поканен за съставянето на АУАН. Посочва, че по преписката е постъпило писмено възражение от нарушителя.

Разпитан като свидетел по делото бе и полицейският служител К. Б., която в своите показания заявява, че е свидетел при съставянето на АУАН, за извършено нарушение на чл. 58, т. 4 ЗДвП – за движение на автомобил в 3 аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ след получен сигнал от БГ ТОЛ.

АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, като не й било известно да са били депозирани възражения срещу акта. Посочва, че нарушителят е поканен по телефона за съставянето на акта. Идентични са и показанията на другия свидетел при съставянето на АУАН - И. В. И..

По делото, по искане на жалбоподателя, като свидетел бе допуснат и разпитан Стефан Димов Хубенов, който в своите показания заявява, че на процесната дата заедно с жалбоподателят пътувайки от гр. Д.град по АМ Тракия, по време на движение автомобилът влязъл в авариен режим, индикаторите на таблото светнали, поради което навлезли в аварийната лента и продължили движението си за около 2-3 км., след което са спрели на паркинг, оставили автомобила в покой за около 20-30 минути, като след това продължили към гр. Ямбол със скорост 80-100 км/ч. Посочва, че известно време след това жалбоподателят го е уведомил, че е закарал автомобила на сервиз, където се установило, че имало проблем с автоматичната скоростна кутия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се явява основателна по следните съображения:

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в ОД на МВР- Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора при спазване на неговата материална и териториална компетентност, предвид представената по делото заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Вмененото във вина на жалбоподателя К. Д. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава - извършено нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗдвП.

4

Отделно от това по надлежен начин в т. ч. и чрез информацията по чл. 188 от ЗдвП е установена самоличността на нарушителя - водач, както и индивидуализиращите белези на МПС- лек автомобил „****“, с рег. № ****, собственост на С. К. Д.а.

В българското законодателство понятието „аварийна лента“ се дефинира като лента за принудително спиране. Нейното предназначение е строго ограничено до специфични ситуации, свързани с безопасността и техническата изправност, като движението по нея извън тези случаи се счита за тежко административно нарушение. Основната уредба се съдържа в ЗдвП, който изрично забранява на водачите да се движат в лентата за принудително спиране при движение по автомагистрала - чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Тази забрана е потвърдена и в Правилника за прилагане на закона, като тя остава в сила дори в случаите, когато движението е пренасочено двупосочно само в едното платно на магистралата чл. 119, т. 3 от ППЗДвП. В случаите, когато водач на ППС се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице предвидените в чл. 58, т. 3 от ЗДвП изключения, а именно: повреда на пътното превозно средство; здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, санкционната норма на чл. 178ж ал. 1 от ЗДвП предвижда следните наказания: лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000,00 лв.

Всъщност законодателят разглежда движението в тази лента като нарушение на правилата за разположение на превозните средства върху пътното платно, което създава предпоставки за инциденти и пречи на специализираните автомобили.

От прочита на санкционнта разпоредба на на чл. 178ж, ал.1, предл. първо ЗДвП следва, че законодателят допуска движение в лентата за принудително спиране само при наличието на конкретни, независещи от водача обстоятелства посочени в разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.3 ЗДвП. Те включват: повреда на ППС и здравословни проблеми на водача или пътниците. В тези хипотези водачът е длъжен да сигнализира спряното превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник /поставен на разстояние не по-малко от 100 метра на магистрала/ или включен авариен сигнал - чл. 59, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 97, ал. 4 от ЗДвП. При невъзможност за отстраняване на повредата, превозното средство трябва да бъде изтеглено от магистралата по най-бързия начин.

5

Предвид съвкупния прочит на доказателствата по делото именно такъв се явява и конкретния случай, доколкото се твърди, че жалбоподателят, на 27.02.2026 г. около 19:47 часа на АМ „Тракия“, км 210+523, община Раднево, в посока изток, е управлявал автомобил, който не е негова собственост, като се е движил в лентата за принудително спиране. Това твърдение наказващият орган аргументира и обосновава, изхождайки изцяло от представения му от страна на Национално ТОЛ Управление при АПИ снимков материал. От същия този материал визуално се установява самото МПС, моментно разположено в границите на очертаната лента за принудително спиране, като в допълнително представената от Националното ТОЛ Управление информация „Преминавания в лента за принудително спиране“ са отразени датата и часа на преминаването – 27.02.2026 г., 19:47:00часа, скоростта /72 км/ч/ и РЕГ № на МПС, посоката на движение, местоположението на ППС и характеристиките на пътя – Път-А-1 /автомагистрала „Тракия“/, както и GPS координати.

Разграничаването между същинско движение и навлизане в лентата за принудително спиране с цел преустановяване на движението следва да се базира на обективни критерии, свързани с динамиката на превозното средство, неговата сигнализация и крайната цел на маневрата. Основният разграничителен белег е промяната в скоростта. При навлизане с цел спиране водачът е длъжен да намалява скоростта плавно, докато достигне пълен покой чл. 92а, ал. 1 от ЗДвП. Ако превозното средство поддържа постоянна скорост, близка до тази на потока в активните ленти, или ускорява, това се квалифицира като „движение“. Изминаването на разстояние, което значително надвишава спирачния път на автомобила при съответната скорост, без той да спре, съставлява нарушението „движение в лентата за принудително спиране“ чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Т. е. ако превозното средство се намира в аварийната лента, но не намалява скоростта си до установяване в покой и не е сигнализирано като аварирало, законодателят приема, че е налице противоправно движение.