Решение № 222 от 03.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. С.З., 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20225500900230 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД .

Образувано по искова молба от Н. А. Р. и А. Г. А. и двамата от гр.Н.о против „Д.“ ЕАД - гр. С., с правно основание чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

С определение № 138/28.02.2023г. постановено по настоящото дело, съдът е конституирал в качеството на ищец по делото Г. А. И. с ЕГН **********, гр.Н.о, **, като правоприемник на А. Г. А. – починал на 16.12.2022г.

В исковата молба е изложено, че Н. А. Р. и А. Г. А. са деца на починалата вследствие на ПТП А. Р. А., на 35 г.

Посочено е, че на 22.10.2021 г. около 14:20 ч. по четвъртоклА. път № 55024 от с. Едрево, общ. Н.о към гр. Н.о, в посока север, се е движил л.а.

„Пежо 206“ с peг. № ***, управляван от В. С. К., която поради управление с несъобразена скорост, изгубила контрол над управлявания автомобил, излезнала от пътното платно и се блъснала в метална мантинела. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пътничката в увреждащия автомобил - А. Р. А..

Сочи се, че по случая е образувано ДП № 284 ЗМ 1426/2021 г. по описа на РУ - К., пр.пр. № 4459/2021 по описа на ОП-С.З., което към настоящия 1 момент не е приключено. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от В. С. К. нарушения на правилата за движение по пътищата.

Счита се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на В. К. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на А. А..

Заявено е, че за увреждащия л.а. „Пежо 206“ с peг. № ***, с водач В. С.

К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с „Д.“ АД, обективирана в полица № BG/06/121000445512 със срок на валидност от 06.02.2021 г. до 05.02.2022 г.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред „Д. “ АД с писмо, получено от застрахователя на дата 01.11.2021 г., към която са приложили всички документи, с които разполагат. По случая са заведени щети, по които застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. Сочи се, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на „Д.“ АД, гр. С. за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищците.

Изложено е, че в резултат на инцидента е загинала А. А., на 35 г., като същата е получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта й. Загиналата е била млада жена в работоспособна възраст, дейна, активна и в добро здравословно състояние. Била е отговорна и трудолюбива, която се е грижила всеотдайно за своето семейство.

Посочено е, че Н. Р. и А. А. са деца на загиналата. Твърди се, че те изключително тежко приемат смъртта на майка си. Сочи се, че връзката между А. и децата й е била изключително силна, поддържали са много близки и топли отношения, разбирали са се и взаимно са си помагали. С причинената смърт, ищците загубват моралната и физическа подкрепа от своята майка, която винаги са имали и на която са разчитали през целия си живот. Сочи се, че децата, независимо от възрастта си, винаги имат нужда от подкрепата на своите родители. Заявява се, че моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Загубата на майка им се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното им състояние, търпят много болки и страдания във връзка с причинената смърт. Сочи се, че несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на А. е особено трагично обстоятелство, 2 което завинаги променя живота на семейството. Мъката им е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо.

Отбелязва се, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалите следва да бъде компенсирана.

Твърди се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача В. С. К., а за причинените от нея вреди отговаря ответникът по делото „Д.“ АД. Изложени са доводи съгласно чл. 432 от КЗ.

Направено е искане да се постанови решение, с което да се приеме, че предявените искове са основателни и доказани по размер и да се осъди ответника „Д.“ АД, гр. С., да заплати на Н. А. Р. и (А. Г. А.) Г. А. И. обезщетение в размер на по 26 000 лв., частични искове от по 220 000 лв. за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им А. Р. А..

Претендира законната лихва върху сумите от 29.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.

Моли, да се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище по основателността и допустимостта на предявените искове.

Намира, че ищците нямат материалноправен интерес да водят настоящия съдебен процес. Приложено представя договор за цесия - от 13.05.2022 г., с които представляваният от адв. П. К. ищец А. Г. А. е прехвърлил правата си да претендират неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт на А. А., на „В." ООД, представлявано от И. К.. Сочи, че със сключването на този договор, А. А. е прехвърлил своите права на последното юридическо лице и няма материално правен интерес да водят настоящето производство.

Счита, че исковата молба се явява нередовна поради неспазване на задължението от страна на ищците визирано в чл. 127 ал. 4 от ГПК - не са представили банкови сметки за предявените от тях искове за парични вземания. Моли, да се остави исковата молба без движение, до отстраняване на констатираните нередовности.

Оспорва изцяло предявените срещу застрахователното дружество 3 искове за неимуществени вреди, както по основание, така по и размер, по следните съображения:

Оспорва всички изложени твърдения в исковата молба, че ищците търпят неимуществени вреди, вследствие на настъпилото събитие. Оспорва наличието на непозволено увреждане (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между деянието и вредите), извършено от страна на водача на лек автомобил "Пежо 206" с peг. № ***. Заявява, че в подкрепа на твърденията на ищеца не са представени доказателства, които категорично да установяват чия е вината за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Сочи, че по случая е образувано наказателно производство ДП № 284 ЗМ- 1426/2021 г. по описа на РУ К., съответно пр. пр. № 4459/2021 г. по описа на ОП - С.З.. Към настоящия момент наказателното производство е на съдебна фаза - образувано е НОХД № 622/2022 г. по описа на ОС - С.З..

Посочва, че изходът от последното производство има значение за правилното решаване на настоящия съдебен спор. Счита, че на основание чл.229, ал. 1 т.4 и т.5 ГПК, настоящият съдебен процес следва да бъде спрян, до постановяване на присъда по наказателното дело образувано по случая, от която ще се изясни, чия е вината за настъпването на пътнотранспортното произшествие.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между действията на водача на лек автомобил "Пежо 206" с peг. № *** и настъпилата смърт на лицето А. Р. А..

Оспорва твърденията в исковата молба, че ищците са претърпели и търпят неимуществени вреди вследствие на настъпилото събитие. Оспорва твърденията, че между ищците и А. А. е имало силна връзка, изпълнена с чувство на обич, уважение, привързаност, взаимопомощ, както и другите изложени в исковата молба обстоятелства. Заявява, че са наведени единствено твърдения, без да са подкрепени с доказателства. Отбелязва, че вредите не се презюмират, а подлежат на доказване. Оспорва активната процесуална легитимация на ищците.

Оспорва размера на претендираните обезщетения от ищците. Намира, че исковите претенции са силно завишени по размер. Счита, че предявените в настоящето дело претенции за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., предявени частични от пълния размер от 220 000 лв. за всеки един от ищците, 4 изразяващи се в търпени болки и страдания от загубата на тяхната майка, са силно завишени с оглед обществените критерии за справедливост (чл.52 от ЗЗД), както и с оглед действителните отношения между починалата и нейните родители.

Твърди, че ищците са живеели на различни адреси от починалата, за което свидетелства и промененото фамилно име на ищцата Г., от А.а на Р..

Сочи, че тя се е била отделила, създала е свое собствено семейство, в отделно домакинство. Заявява, че създаването на свое собствено, отделно семейство, както и живеенето в друго населено място, по - редките срещи между роднините, предполага по - отслабена емоционална връзка между тях, спрямо роднините, с които се срещаш ежедневно. Ето защо счита, че обезщетенията за ищците следа да бъдат редуцирани.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, което следва да се отрази на дължимия размер на обезщетение на ищците.

Посочва, че видно от представените с исковата молба и нейния отговор доказателства, покойната А. Р. А. значително е допринесла за настъпване на вредоносния резултат - съобразно механизма на настъпване на ПТП и получените от починалата увреждания, твърди, че същата, като пътник в МПС, не е използвала обезопасителен колан, като по този начин е нарушила разпоредбата на чл.137а, ал.1, ЗДвП. Твърди, че с посочените действия починалата сама се е поставила в опасност, като впоследствие е понесла вредни за нея последици. Счита, че ако последната е спазила задължението си по ЗДвП да постави обезопасителен колан, нямаше да получи уврежданията и съпътстващите ги болки и страдания, които в крайна сметка са довели до летален изход.

Счита, че горните факти следва да бъдат отчетени при реализиране гражданската отговорност на виновния водач на МПС, респективно на неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалото лице. Намира, че на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице следва да бъде намалено.

Заявява, че исковете за присъждане на лихви са акцесорни и следват съдбата на главните искове. Счита, че поради неоснователността на главните 5 искове, неоснователно се явява и искането на ищците за присъждане на лихви върху главниците. Алтернативно твърди, че лихвите започват да текат от датата на изтичане на срока за произнасяне по заведените претенции - чл. 497 ал. 1 от КЗ.

Моли изцяло да се отхвърлят предявените претенции срещу „Д.“ ЕАД като неоснователни и недоказани, алтернативно да се намалят техните размери.

Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

По делото е постъпила допълнителната искова молба (молба), с която ищците вземат становище по възраженията и доказателствените искания на ответника „Д.“ ЕАД, направени с отговора на исковата молба.

Намират за неоснователно изложеното от ответника в отговора на ИМ, че производството било недопустимо предвид представения от него договор за цесия, сключен между ищците и едно трето лице за процеса. Сочи се, че те не са прехвърлили правото си да претендират неимуществени вреди, както неправилно се прави тълкуване на договора за цесия от страна на процесуалния представител на „Д.“ ЕАД, а със същите е извършено прехвърляне на вземанията на ищците на трето за процеса лице. Заявява се, че представеният договор за цесия е ирелевантен за спора и не касае страните по делото, респ. материално правната легитимация на ищците. Сочи се, че единственото условие за допустимост на предявените искове, което законодателят е въвел, е регламентирано в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.

Заявява се, че въпреки въведеното изискване в ГПК за представяне на банкова сметка по осъдителен иск за парично вземане, обръща внимание, че законът не свързва неизпълнението на това изискване с никакви последици, вкл. и с нередовност на исковата молба, каквато твърди ответника. Излага съображения в тази връзка и сочи съдебна практика.

Не счита за задължително и необходимо да бъде представена банкова сметка по делото и поради причината, че ответникът не предлага никакво плащане. В случай, че направи подобно предложение и готовност за плащане, евентуално постигане на споразумение, се заявява, че ще изявят готовност за посочване на банкова сметка, по която да бъдат преведени сумите.