Решение № 141 от 02.08.2022, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. В**, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АН*М. П*

Членове:

В* Й. М*

Г* П. Й* при участието на секретаря Н* ЦВ. К* като разгледа докладваното от АН* М. П* Въззивно гражданско дело № 20221300500162 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба ОД на МВР В* против Решение № 186 от 10.12.2021г. по гр.д.№ 2094 по описа за 2020г. на ВРС, с което е осъдена ОД на МВР - В** с адрес: гр. В**, ул.

„Ц* С** В**“ № *, да заплати на ОЛГ. М. Б., ЕГН ********** и М. ИВ. Н., ЕГН **********, адрес гр. С*, ул.“К* Б* I“ № * ет* ап. *, на всяка една от тях сумата от 12 500.00лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г. до окончателното издължаване. Присъдени са разноски по производството.

С обжалваното решение е осъдена ОД на ММВР - В* с адрес: гр. В*, ул. „Ц* С* В*“ № *, да заплати на ОЛГ. М. Б., ЕГН ********** и М. ИВ. Н., ЕГН **********, , двете с адрес гр. С*, ул.“К* Б* I“ № * ет. *, ап. * на всяка една от тях сумата от 12 500.00лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г. до окончателното издължаване, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, ведно със законата лихва от 02.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; вследствие на установените нарушения на разследващите органи по Досъдебно производство № 979/2015г. по описа на РУ - Видин, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Липсата на ефективно разследване по досъдебного производство относно смъртта на пострадалата е довело до настъпване на неимуществени вреди в ищците - разочарование относно дейността на разследващите органи, фрустриране относно липса на наказание за лицето причинило смъртта на пострадалата, чувство на безпомощност, недоволство поради липса на наказание, усещане за липса на правова държава. Непровеждането на ефективно разследване относно причинената смърт на пострадалата е породило в ищците чувство 1 на недоверие в разследващите органи.

Поддържа се в подадената жалба неравилност и незаконосъобразност на решението обжалваната част . в

Излага се, че ВРС е постановил решението си при липса на правни и фактически основания за прилагане на чл.49 от ЗЗД.

Въззивната страна сочи , че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението им за нередовност на исковата молба и е разгледал същата като такава по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Ответникът по иска и въззивник в настоящата инстанция бил получил ИМ по чл.1,ал.1 ЗОДОВ и допълнителна молба с посочена цена на иска 25 000 лева. Нямало ИМ с посочени фактически и правни твърдения по чл.49 ЗЗД.

Твърди се , че не е разгледано възражението им за погасяване по давност на исковете.

Сочи се , че постановеното решение противоречи на ТР№ 1 на от 04.02.2013 г. постановено по т.д. № 2/2012 г. ОСНК и ТР №3 от 2004 г. на ВКС по т.д. № 3 / 2004 г. на ОСГК.

Поддържа се, че ВРС е разгледал за втори път иск за 25 000 лева, който иск е отхвърлен от САС с решение № 76 от 20.02.2019 г. по ВНОХД № 147 по описа за 2018 г.

Иска се съдът да отмени решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго по същество, с което да отхвърли предявените искове.

Срещу жалбата не е постъпил писмен отговор.

В с.з.представителят на ОД на МВР не се явява. По делото е постъпила молба, с която се поддържа въззивната жалба и писмените блежки, представени пред първата инстанция. Не заявява доказателствени искания. Претендира разноски.

Въззиваемите също не се явяват в с.з. и не заявяват становище по нея.

ВОС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците ОЛГ. М. Б. и М. ИВ. Н. са съответно дъщеря и внучка на Е* П* Б., пострадало лице по образуваното на 15.10.2015г. е Досъдебно производство № ЗМ 979/2015г. по описа на РУВидин срещу П. А. П. за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.

С Решение № 470 от 18.11.2016г. по ВНОХД № 1000/2016г. по описа на САС е отменена изцяло присъда № 23 от 25.05.2016г. по НОХД № 95/2016г. по описа наВОС. В мотивите на решението САС е установил, че не са били налице условията за проведеното, при първоинстанционното разглеждане на делото, съкратено съдебно следствие по реда на глава XXVII от НПК. Въззивния съд е установил, че разледването по досъдебното производство не е било ефективно, предвид доказателствените източници и способи на доказване, като в случая е посочил, че не е било удовлетворено изискването на закона направеното самопризнание, убедително да се подкрепя от наличните, надлежно събрани в хода на досъдебното производство, доказателства.

При новото разглеждане на делото, е образувано НОХД № 317 /2016г. по описа на ВОС.

Същото е приключило с Присъда № 32 /12.05.2017г. С Решение № 76 от 20.02.2019г. по ВНОХД № 147/2018г.

САС е изменил присъдата от 12.05.2017г., постановена по НОХД №317/2016г. по описа на ВОС, в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено за времето от месец септември 2015г. до 15.10.2015г. престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 1 от НК вр. чл. 198, ал. 1 НК вр.

2 чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” НК вр. чл. 26, ал.1 и ал.З от НК и е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години при първоначален „строг” режим на изтърпяване, като подсъдимият е оправдан по обвинението на неустановена дата за времето от края на месец септември 2015г. до 08.10.2015г. да е употребил за отнемане на вещите от владението на Е* П* Б. сила - да е хванал пострадалата с ръце и да я е блъснал;

Подсъдимият е оправдан по обвинението на 15.10.2015г. да е употребил за отнемане на вещите от владението на Е* П* Б. сила - да е нанесъл на пострадалата удари в областта на главата, с което да й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, от която да е последвала смъртта на същата на 09.11.2015г.

Деянието е преквалифицирано в престъпление по чл.196, ал.1, т.1 НК вр. чл.194, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” НК като подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.2, т.1 НК вр. чл.198, ал.1 НК.

Намалено е наложеното на подсъдимия П* А* П* наказание като на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 НК вр. чл. 194, ал. 1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.29, ал. 1, б.„а” и б.„б" НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години.

Изменена е присъдата от 12.05.2017г., постановена по НОХД №317/2016г. по описа на ОСВ*, в частта, с която на основание чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години при първоначален „строг” режим на изтърпяване, като е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години.

Изменена е същата присъда в частта на гражданските искове, като същите са отхвърлени изцяло.

В мотивите Апелативен съд С* е посочил : „ ...органите на досъдебното производство не са провели адекватно във времето и законосъобразно съобразно изискванията на МНК първоначално разследване на обстоятелствата, свързани с нанесения по отношение на починалата Е.

П. Б. побой на 15.10.2015г. и в дните преди това“.

Посочени са нарушения при разследването:

Органите на досъдебното производство не са извършили необходимото освидетелстване на задържаните лица на 15.10.2015г. - подсъдимия П* Ас* П* свидетеля Р* А* М* и свидетея Б* С* А*, като не са положили усилия да изземат биологични и други материални следи от дрехите и обувките на тези лица (с оглед на нараняванията на пострадалата Е. П.

Б.).

Разследващите са пропуснали да разпитат приживе като свидетел пострадалата, макар тя да е била в състояние да свидетелства в периода между 18.10.2015г. и 22.10.2015г. както и да направят опит тя да разпознае своя нападател (нападатели).

Органите на досъдебното производство са пропуснали възможността да попълнят делото с източници на доказателства от изключително голямо значение за разкриване на обективната истина.

Въззивната инстанция е установила, че тези пропуски на разследващите органи не могат да бъдат компенсирани чрез събирането на останалите доказателства и доказателствени средства, достъпни по делото.

По делото органите на досъдебното производство не са положили необходимите усилия и да осигурят евентуално налични видеозаписи от места, чрез които има достъп до местопроизшествието, като дори не са съхранявали по надлежния ред единствения видеозапис от камерите на магазин „Фреш“ на ул.“Княз Борис I“ в гр. Видин, предаден по делото. Не са 3 намерени записи от камерите на ЖП-гарата в гр. Видин.

Апелативен съд София е установил, че пропуските на органите на досъдебното производство по разследването в периода до 27.10.2015г., когато единствено като следствие на медийният отзвук от публикациите на ищцата Н. е започнало действителното разследване на станалото, водят до невъзможност да се установят авторите на нападението върху пострадалата и до ангажиране на тяхната наказателна отговорност.

Установено е, че за авторство на побоя от страна на подсъдимия също липсват всякакви годни доказателствени източници. Обвинението за това, че подсъдимият е извършил грабеж на вещи от пострадалата в периода от края на септември 2015г. до 15.10.2015г. се основава единствено на негови извънпроцесуални „самопризнания”, направени пред полицейски служители в периодите, в които той е бил задържан.

Установено е, че единствено в тези извънпроцесуални самопризнания подсъдимият е сочил, че на 15.10.2015г. е упражнил някаква форма на насилие по отношение на пострадалата. Във всичките си останали изявления, в обясненията си на досъдебното производство подсъдимият е признавал единствено отнемане на вещите, но не и упражняване на насилие спрямо пострадалата.

Установено е, че подсъдимият е бил задържан фактически и по реда на ЗМВР, без да му е била осигурена адвокатска защита, без да има разясняване на правата по НПК (вкл. правото на защита от адвокат по свой избор и правото да запази мълчание и да не се самоуличава). С подсъдимия не са извършвани процесуални действия по реда на НПК, независимо от очевидността на обстоятелството, че той е основен заподозрян за извършено престъпление по отношение собствеността и личността на пострадалата.

Апелативен съд София е установил, че органите на досъдебното производство са пренебрегнали основни гаранции за справедлив процес по смисъла на чл.6, §3 от ЕКПЧ и направените извънпроцесуални самопризнания на подсъдимия за някакво упражнено насилие по отношение на пострадалата не биха могли по никакъв начин да обосноват негова наказателна отговорност.

Установено е, че тези обстоятелства изключват възможността подсъдимия да бъде осъден за извършване на грабежи на вещи от владението на пострадалата при липсата на всякакви други доказателства за упражнено от него насилие, освен извънпроцесуалните му самопризнания пред служители на полицията вечерта на 15.10.2015г. и през нощта срещу 16.10.2015г.

Установени са пропуски в разследването : Използваната отвертка от подсъдимия за разбиването на вратата на дома на пострадалата, не е установена на мястото, твърдяно от подсъдимия; Не са извършени действия по претърсване, изземване, обиск или освидетелстване на подсъдимия при неговото задържане: Не са събрани веществени доказателства или писмени документи, подкрепящи показанията на полицейските служители, за това. че в подсъдимият са намерени вещи, предмет на престъплението или средство за извършване на такова: Разследващите органи са пропуснали извършването на основно следствено действие - личен обиск на подсъдимия.

В хода на въззивното производство е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза, която установила причинна връзка между нанесения побой върху пострадалата Е. Б. и нейната смърт.

Установено е, че поради липса на законни и достоверни доказателства, за това, че упражненото спрямо пострадалата Е. Б. насилие е извършено от подсъдимия П. А.