Решение № 85 от 08.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. София, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно административно наказателно дело № 20221100604881 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С решение от 24.03.2022 г., постановено по НАХД № 258/2021 г., по описа на СРС, НО, 106 състав, съдът е признал обвиняемия А. Х. С. за невиновен в това, че на 25.04.2020 г. преди разклона за с. Яна /Столична община/, посока изход от гр. София, на КПП № 2, разположено на територията на автомагистрала Хемус, противозаконно пречил на орган на властта да изпълни задълженията си, а именно противозаконно пречил на младши инспектор П.Л.В. /ст. полицай в 01 група на сектор „Метрополитен“ към отдел „Охранителна полиция“-СДВР/ и младши инспектор Ц.Й.М. /младши автоконтрольор I степен в 01 група „пътен контрол“ на 01 сектор „ОКПД“-ОПП-КАТ-СДВР/ назначени да извършват пропусквателен режим на КПП 2, преди разклона за с. Яна /Столична община/, посока изход от гр. София, да изпълнят задълженията си по чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/: (1) „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. (2) При невъзможност да се издадат писмено, разпорежданията могат да се издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

(3) При изпълнение на функциите по контрол на правилата на движението по пътищата, разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон. (4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето“ и по чл. 165, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „При изпълнението на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: 1. Имат право да спират 1 пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи свързани с управляваното превозно средство и с извършваният превоз“ и чл. 170, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно явен сигнал със стоп палка. През нощта сигнал за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, като при включена полицейска светлина и звукова сигнализация на служебен полицейски автомобил“ във връзка с разпоредбите на: графа I, т. 2 и графа II на Заповед № РД-01-224/16.04.2020г. на Министъра на здравеопазването /изменена със заповед № РД-01-226/21.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването/, съгласно която: „I . Въвеждам следните противоепидемични мерки за територията на София град, считано от 17.04.2020г. до второ нареждане. 1. Забранявам влизането и излизането от територията на София град на всички автомобили…; 2. За гражданите, които отиват и се връщат от работа с личен автомобил се допуска влизане и излизане от територията на град София, като в декларацията на пътуващите се посочва работното място и телефона на работодателя“ /съгласно изменението със Заповед № РД-01-226/21.04.2020г. на Министъра на здравеопазването/, като на обв. С. му било разпоредено устно от младши инспектор П.Л.В., да се насочи с автомобила, който управлявал марка „Фолксваген“, модел „Сироко“ с рег. № СВ **** РМ към обособената в КПП 2 отбивка към гр. София, но вместо това обв. С. потеглил рязко с управлявания от него лек автомобил в посока изход от гр. София и въпреки подадения му от младши инспектор Ц.Й.М. сигнал със стоп палка не спрял автомобила, като подминал полицейския служител и продължил да се движи в продължение на около 25 километра по автомагистрала Хемус, посока гр. Варна, независимо че го следвал полицейски автомобил марка „Киа Сийд“ С ДКН СВ **** КВ, управляван от служител на ОПП-КАТ-СДВР, с включени светлинна и звукова сигнализация, за да спре движението на автомобила си, поради което и на основание чл. 304 вр. с чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът е оставил направените по делото разноски за сметка на държавата.

Недоволен от така постановеното решение е останал прокурорът, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е подал протест с допълнение. Критикува се подходът на първата инстанция да възприеме, че характерът на Д.ието обуславя извод за осъществен състав на административно нарушение. Излагат се съображения за доказаност на обвинението, като се приема, че Д.ието се отличава със завишена обществена опасност, налагащо ангажирането на административнонаказателната отговорност на обвиняемия за извършено престъпление.

Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и на основание чл. 334, т. 2 от НПК да постанови ново осъдително такова.

В разпоредително заседание на 18.11.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.

327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста и допълнението към него по изложените в тях съображения. Намира за необоснован извода на първия съд относно липсата на обществена опасност на извършеното от обвиняемия Д.ие. Счита, че СРС е подценил механизма на извършеното Д.ие, отличаващо се със завидна престъпна упоритост, предвид неколкократно нарушените от страна на обвиняемия разпореждания на полицейските служители. Според прокурора, завишената обществена опасност на Д.ието и дееца, налага извършеното от 2 обвиняемия да се квалифицира като престъпление чл. 270 от НК, а не като административно нарушение. Пледира за отмяна на оправдателното решение на първоинстанционния съд и за постановяване на ново такова, с което обвиняемият А. С. бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ под средния, предвиден в закона размер.

Защитникът на обв. С., в лицето на адв. Г. не оспорва протеста. Застъпва тезата, че обвиняемият не е извършил действия, с които да е попречил на органите на полицията да изпълняват служебните си задължения и в този смисъл не е осъществил състава на престъплението по чл. 270 от НК. Счита, че извършеното от обвиняемия представлява неизпълнение на полицейско разпореждане, което има характер на административно нарушение. Сочи, че обвиняемият се е подчинил на подадения му знак от страна на полицейския служител и е отбил автомобила за проверка на КПП, представил е и надлежна декларация, с която полицията не е пожелала да се запознае. Намира, че обвиняемият е имал право да премине през КПП, тъй като посоченото от него основание в декларацията попада в хипотезата на т. 1, подточка 5 от заповедта на министъра. Твърди, че по делото е безспорно установено съществуването на болната жена, която обвиняемият е следвало да превози до болничното заведение, и която в действителност е била транспортирана на следващия ден от свидетеля Я.З.. Не оспорва заключението на изготвената по делото СМЕ, от което се установява, че здравословното състояние на жената не е било тежко, но счита, че това не би могло да бъде известно на обвиняемия към датата на извършване на Д.ието.

Счита, че инкриминираното Д.ие не е извършено от обвиняемия и от субективна страна, тъй като в действията му липсва умисъл за пречене на органите на полицията да си изпълняват задълженията. Сочи, че същият е вършел услуга на приятелката си, притеснявал се е за здравословното състояние на възрастната жена и е направил опит да я откара в болница. В заключение намира, че обвиняемият не е извършил престъпление по чл. 270 от НК за каквото му е повдигнато обвинение, а административно нарушение, поради което пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Обвиняемият А. С., редовно призован, не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението съобразно изискванията на чл.

314 НПК, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК при внесено постановление на прокурор при СРП с предложение за освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд независимо от спецификата на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК, е събрал и проверил отново всички гласни доказателствени средства. В тази насока въззивнaтa инстанция намира, че първоинстанционният съд е осигурил справедлив процес на обвиняемия, като е изслушал обясненията му, допуснал е и назначил СМЕ, чието заключение е било изслушано с непосредствен разпит на вещото лице, осигурил е възможност на обвиняемия и защитника му да поставят въпроси и да изразяват възражения, като непосредствено са събрани и показанията на всички свидетели, както и писмени доказателства за инкриминирания инцидент.

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на Софийския районен съд по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като в хода на производството пред втората съдебна инстанция не бяха установени нови факти и обстоятелства. Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка се припокрива с рамките на фактическите положения, посочени в 3 постановлението и изцяло се споделя от настоящата инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи на ревизирания съд, нито е налице основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен материал. Въз основа на ангажираните в производството доказателства и доказателствени средства, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от контролиращия съд, а именно:

Обвиняемият А. Х. С. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, работи като стажант в строителна фирма, неосъждан, с постоянен адрес в гр. София, ул. **** – къща, ЕГН **********.

С решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, обн. в ДВ бр. 22/2020 г., на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, било обявено извънредно положение на територията на цялата страна за времето от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. и било възложено на Министерски съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация, като с решение от 03.04.2020 г. на 44-то Народно събрание, обн. в ДВ бр. 33/2020 г., срокът на извънредното положение бил удължен до 13.05.2020 г.

В изпълнение на възложените му задачи правителството на Република България, в частност министърът на здравеопазването, на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗдр/ издал поредица от заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки, сред които и заповед № РД-01-224/16.04.2020 г., изменена със заповед № РД-01-226/21.04.2020 г., оповестени чрез интернет сайта на министерство на здравеопазването на електронен адрес: https://coronavirus.bg/bg/256. С раздел I, т. 1 от посочения общ административен акт, считано от 17.04.2020 г. до второ нареждане, е забранено влизането и излизането от територията на София град на всички автомобили, с изключение на: