Решение № 1255 от 11.04.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. Варна, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. А.а като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110113254 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявена искова претенция иск на ищеца И. М. И. срещу Е. СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр.Варна, ул.****/ул.****, представлявана от „Професионален домоуправител ДС“ ЕООД за обявяване решенията по т.1, т.2 и т.3 от Протокол от ОС от 24.09.2024г. на ЕС на Е. СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр.Варна, ул.****/ул.**** за нищожни, поради противоречие със закона, като събранието е проведено без да е уведомен управителя и е надхвърлило компетентността си и е сформирало орган на управление, противоречащ на ЗУЕС, извън възможността да се проведе съвместно ОС по правилата на чл. 18 ЗУЕС.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни решенията, по т.1 Избор на представляващ ОС и протоколчик; по т.2 решение за разпределение ползването на двора и по т.3 за разчертаване на дворното място, с което се новообразуват паркоместа, от Протокол от ОС от 24.09.2024г. на ЕС на Е. СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр.Варна, ул.****/ул.****.

Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект, ап.11 в сградата на ЕС находяща се в гр.Варна, ул.****/ул.****.

Твърди се, че на 24.09.2024г. е проведено събрание на ЕС, на което са взети решения, които ищецът счита за нищожни, поради противоречие със закона, като събранието е проведено без да е уведомен управителя и е надхвърлило компетентността си и е сформирало орган на управление, противоречащ на ЗУЕС, извън възможността да се проведе съвместно ОС по правилата на чл. 18 ЗУЕС.

При условията на евентуалност е предявен иск за незаконосъобразност на взетите решения, т.к. са взети на събрание, което не е свикано и проведено по предвидения в ЗУЕС ред, липсва покана и спазване на срок, липсва посочен дневен 1 ред, липсва доказателство от кого и по какъв ред е свикано, проведено е без необходимия кворум, без протоколчик и без присъствие на управител. Твърди се, че взетите решения засягат правата на собственост и ползване ид.ч. от дворно място, каквито правомощия етажните собственици нямат, както и за решения за промяна предназначение на общите части се изисква абсолютно мнозинство, съгл.чл.17, ал.2, т.1 ЗУЕС, каквото в случая липсва.

В едномесечния срок за отговор ответникът Е. С. на сграда, находяща се в гр.Варна, ул.****/ул.****, представлявана от „Професионален домоуправител ДС“ ЕООД не изразява становище.

Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното:

Ищецът установява при условията на главно и пълно доказване, че има качеството на етажен собственик в процесната сграда в режим на етажна собственост тъй като е собственик на ап.11 в сградата на ЕС находяща се в гр.Варна, ул.****/ул.****.

Видно от протокол от ОС от 24.09.2024г. на

ЕС на Е.

СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр.Варна, ул.****/ул.**** са взети решения по т.1 Избор на представляващ ОС и протоколчик; по т.2 решение за разпределение ползването на двора и по т.3 за разчертаване на дворното място, с което се новообразуват паркоместа.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на главния иск с правна квалификация чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на решенията на ОС на ЕС от 01.07.2021 г. в практиката на ВКС по решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. е дадено следното тълкуване: Е. собственост, която не е учредила сдружение за управление, т. е. не е персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел.

Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. (Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат "със съгласие на всички съдружници" - чл. 357 и чл. 360 ЗЗД.) При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки.

След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната 2 собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД.

Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани.

Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т. е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание.

Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.

Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията.

Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство.

Съобразно, утвърдената съдебна практика, обобщена в посоченото решение на ВКС, предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен тъй като законосъобразността на оспорените решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС и по реда на чл. 40 ЗУЕС, а не по реда на ЗЗД.

Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да се разгледа предявения в условията на евентуалност иск по чл. 40 ЗУЕС.

По предявения иск по чл. 40 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже, че са собственик на обект, в сграда, находяща се в гр.Варна, ул.****/ул.****, че са приети решенията, по т.1 Избор на представляващ ОС и протоколчик; по т.2 решение за разпределение ползването на двора и по т.3 за разчертаване на дворното място, с което се новообразуват паркоместа по Протокол от ОС от 24.09.2024г. на ЕС на Е.

СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр.Варна, ул.****/ул.****.

В тежест на ответника, чрез управителя на етажната собственост, е да установи, че решенията са взети валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство, че общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изготвен съобразно изискванията на закона и взетите решения са в съответствие със законовите разпоредби.

Съдът намира иска, с който е сезиран, за процесуално допустим. Искът изхожда 3 от легитимирано лице – не е спорно, а и от ангажираните официални свидетелстващи документи – нот.актове се констатира по несъмнен начин, че ищеца е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост. Сезиран е родово и местно компетентен съд.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС въвежда за подаване на молбата 30-дневен преклузивен срок от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, за спазването на който съдът следи служебно. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок – 17.10.2024 г. като проведеното събрание е било на 24.09.2024г., поради което и е безпредметно обследването на въпроса затова кога ищецът е бил уведомен за взетите решения.

Когато се касае до проверка на законосъобразността на решения на общото събрание на етажна собственост по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и 2 от ЗУЕС общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, а ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум, събранието се отлага с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Правилата за кворум установяват минималната граница на персонално участие, при наличието на която общото събрание може да се конституира като орган, натоварен с компетентността да изразява волята на ЕС по определени въпроси с правно значение. Без наличието на кворум съвкупността от физически лица не притежава онази характеристика, която я превръща в колективен орган. Липсата на валидно конституирано общо събрание изключва възможността то да проведе заседание, а още по-малко да взема решения.

В настоящия случай, ответникът не ангажира доказателства за редовно свикване и провеждане на ОС, покана с посочен дневен ред, от кого и по какъв ред е свикано, необходим кворум, присъствие на управител.

Незаконосъобразността на процедурата по свикване и провеждане на събранието от 24.09.2024г. поради противоречие с нормите на чл.13, чл.15 и чл. 17, ал.

1 от ЗУЕС, влече незаконосъобразност на проведеното общо събрание и на всички взети на него решения, като в този смисъл представлява и самостоятелно основание за тяхната отмяна.

С оглед изчерпателност следва да се посочи, че липсват доказателства и относно представителната власт на описаните собственици в присъствения лист, като липсва доказателства в лично качество или като представляващи са участвали в ОС.

Независимо колко отделни основания за незаконосъобразност на решението са посочени в исковата молба, искът по чл. 40 ЗУЕС е един /в този смисъл са Определение № 588 от 18.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4046/2014 г. на ВКС, ІV г. о.;

Решение № 37 от 20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г. на I г. о. на ГК/, когато решението е засегнато от порок при свикване на Общото събрание и формиране на волята, то решението се отменя изцяло. Когато порокът е в съдържанието на решението и касае само отделна част от него, на отмяна подлежи само тази част.

Разпечатката съдържа 40 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46aa11a2-94fc-477a-9076-30aceb689007