Решение № 828 от 03.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. Пазарджик, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220105193 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Й. С. К. с ЕГН ********** от село М., община П., ул.“Т.“№4 срещу „К. П. Б.“ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., бул.“Ц. ш.“№115Е, ет.5, представлявано от Н. П. П., в обстоятелствената част на която се твърди, че страните са сключили договор за кредит № 1037382/ 18.03.2024 г.Съгласно чл.3 от този договор ответното дружество в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на ищцата кредит в размер на 800.00 лева, а ищцата в качеството на кредитополучател се е задължила да върне сумата от 969.36 лева на седем вноски съгласно условията на договора- при ГПР по кредита е в размер на 62.57 %, а ГЛП в размер също на 50 %.В чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение по чл.5 от Договорът, то той дължи неустойка в размер на 640.64 лева. В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 640.64 лева, разпределена на 7 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по процесния договор за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 230 лева. Твърди се, че ищцата е заплатила по процесния договор сумата от 800 лева главница, 169.36 лева лихва и 313.60 лева неустойка.

Твърди се, че процесният договор е недействителен, тъй като при сключването му са нарушени императивните норми на Закона за потребителския кредит. Твърди се , че клаузата на чл. 11 от този договор, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че 1 са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. На първо място процесния договор за кредит № 1037382/18.03.2024 г. е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му.

Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на ищцата и е основание за недействителност на Договор за кредит На следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния договор е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР, тъй като ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по 2 начин, различен от законовия, е недопустимо.

Твърди се, че наред с това договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка в размер на 640.64 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Заплащането на сумата за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ,т. 1 от ЗЗП. В тази насока се сочи практика на СЕС С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Твърди се, че в случая е неприложима нормата на 26, ал. 4 от ЗЗД, според която о нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части, тъй като договорът за кредит не би се сключил без клаузата за ГПР, която е императивно въведена.

Твърди се, че клаузата на чл. 11 от процесния договор, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, тъй като е нарушен основен правен принцип -добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

3

Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 640.64 лева е в размер на над 90% от сумата на отпуснатия кредит от 800.00 лева и води до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В конкретния случай с въпросната уговорка се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза на чл.11 от договора за потребителски кредит в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена, тъй като видно от съдържанието на договора клаузата е част от стандартни и бланкетни отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Моли се съдът да постанови решение, с което да се обяви за нищожен сключения между страните договор за кредит № 1037382/18.03.2024 г. нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 482.96лв., представляваща недължимо платена по недействителен договор за кредит № 1037382/18.03.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата

В условията на евентуалност се предявяват искове за прогласяване нищожност на 4 клаузата на чл. 11 от договор за кредит № 1037382/ 18.03.2024 г. предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 640.64 лева, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и да бъде осъден ответника на заплати на ищцата сумата от 313.60лв., представляваща недължимо платена по недействителна клауза, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски.

В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорват исковете. Твърди се, че не е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Клаузата, с която е определена приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. С нея страните са договорили фиксиран лихвен процент, което напълно изключва възможността потребителят да не е бил наясно с размера на задължението си за плащане на възнаградителна лихва. Предвид това твърденията на ищеца в обратния смисъл са напълно неверни. В случая условията за прилагане и изчисляване на лихвата са ясно и недвусмислено посочени в договора, а в погасителния план към договора детайлно е отбелязано каква част от всяка една вноска погасява лихва и какъв е конкретният общ размер на лихвата за целия срок на договора.