Решение № 18106 от 07.11.2014, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр.С.,

………………….

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І

–во ГО, 7 състав в публичното заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА при секретаря В.К. и в присъствието на прокурора …………., като разгледа докладваното от съдия Томова гр.дело N: 8116 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.422 ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., район „С.”, ул.”Н.В.Г.”, №18-20, чрез юрисконсулт Г.С. срещу Р.Д.Д. с ЕГН **********,***, район „П.”, с.П., ул.”В.Л.”, №9 и „П.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление Община С., район „П.”, с.П., ул.”В.Л.”, №9, в която се твърди че с Договор за банков кредит №65430 от 02.12.2008г., изменен с Анекс №1 от 23.11.2009г., Анекс №2 от 30.09.2010г. и Анекс №3 от 29.03.2011г., сключени между банката, ответника „П.” ЕООД, в качеството на кредитополучател и ответника Р.Д., в качеството на солидарен длъжник, ищецът предоставил на ответното дружество кредит с цел оборотни средства, в размер на 30 000 евро с левова равностойност от 58 674,90 лв. Твърди се също, че ищцовата банка изпълнила своето задължение по правоотношението, но било налице неизпълнение на задължения на ответниците за плащане на уговорени вноски с дати на падеж 05.08.; 07.09.; 05.10. и 07.11.2011г., поради което настъпили уговорени в чл.7 от Договора за кредит, във вр. с чл.29, б.”б” от ОУ към него предпоставки за обявяване на всички суми, дължими по договора, в т.ч. цялата усвоена и непогасена главница, начислената лихва и комисионни, за предсрочно изискуеми и незабавно платими, като за срока на забавата, на основание чл.8 от Договора, във вр. с чл.30, т.5 от ОУ, банката начислявала наказателна лихва в договорения размер, съгласно чл.1.7 от Договора. Сочи се, че били изготвени и изпратени до кредитополучателя и до солидарния длъжник писма за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор, редовно връчени на адресатите, при което предсрочната изискуемост настъпила на 14.11.2011г., но не последвало плащане на дължимите суми. Поради това Банката претендирала по реда на чл.417 от ГПК издаване на заповед за незабавно изпълнение за дължимите от ответниците суми, както следва: 19 323,90 евро главница; 212,16 евро – изискуема редовна лихва, начислена за периода от 05.10.2011г. до 13.11.2011г.; 917,51 евро – изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 05.10.2011г. до 30.01.2012г.; 335,52 евро – изискуема лихва, дължима съгласно чл.2.1, във вр. с чл.1, б.”б” от Анекс №3 от 29.03.2011г., начислена за периода от 05.01.2011г. до 28.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2012г. до окончателното изплащане. Излага се, че сочените суми били присъдени в полза на ищеца, но последвали възражения от длъжниците в законоустановения срок по чл.414 от ГПК. Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат в полза на ищеца процесните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, в това число и направените в заповедното производство разноски.

Ответниците „П.” ЕООД и Р.Д.С. са депозирали писмен отговор, с който оспорват исковата претенция по основание и размер. Оспорват твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор при сочените в исковата молба условия. Считат, че с разпоредбата на чл.11 от Анекс №3, съответно чл.8 от Анекс №2 се дерогирало действието на чл.29, б.”б” от ОУ към процесния договор, като установявали, че предсрочната изискуемост на вземането на банката ищец настъпвала на 61-я ден от забавата на което и да е плащане и то автоматично. Твърди се, че ответниците са погасили сочените в исковата молба като просрочени вноски, заедно с други дължими задължения към ищеца, произтичащи от други два договора за кредит, като са извършили следните плащания: на 29.09.2011г. – 350 евро и 479,84 евро; на 01.11.2011г. – 325 евро и на 16.12.2011г.

– суми в размер на 572,56 евро; 340,74 евро и 812,66 евро. Сочи се, че при проведен от ответника Р.Д. разговор със служител на банката в началото на м. декември, той бил уверен, че сумите били достатъчни за окончателно покриване на задълженията по трите кредита. Така според ответниците, към 31.01.2012г., когато било подадено заявлението по чл.417 от ГПК, претендираното за установяване в настоящето производство вземане на банката не било изискуемо. С наведените доводи за извършено плащане на 16.12.2011г., ответниците оспорват и претендираната наказателна лихва в размер на 917,51 евро, начислена за периода от 05.10.2011г. до 30.01.2012г.

Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложеното ч.гр.д.

№4622/2012г. по описа на СРС, че ищеца е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответниците Р.Д.Д. и „П.” ЕООД, за заплащане на следните суми: сумата от 19 323,90 евро, представляваща главница по договор за банков кредит №65430/02.12.2008г. и три анекса към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.01.2012г. до окончателното изплащане; изискуема редовна лихва в размер на 212,16 евро за периода от 05.10.2011г. до 13.11.2011г.; изискуема наказателна лихва в размер на 917,51 евро за периода от 05.10.2011г. до 30.01.2012г.; изискуема лихва по чл.2.1, във вр. с чл.1, б.”б” от Анекс №3/29.03.2011г. в размер на 335,52 евро за периода от 05.01.2011г. до 28.03.2011г..

Установява се също така, че за претендираните вземания, в това число за направените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1 669,20лв. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.02.2012г., за която е постановено незабавно изпълнение.

На 29.03.2012г. са постъпили писмени възражения от длъжниците Р.Д.Д. и „П.” ЕООД. Същите са подадени в законоустановения двуседмичен срок по чл.414 от ГПК, видно от приложената покана за доброволно изпълнение, връчена на 23.03.2012г. на длъжника Р.Д., който към същия момент е бил и управител на „П.” ЕООД.

С разпореждане, връчено на заявителя на 09.05.2012г., на същия е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповедта, на основание чл.415, ал.1 от ГПК.

Установителната искова претенция е предявена на 07.06.2012г., т.е. в законоустановения едномесечен срок, поради което съдът я намира за допустима.

От приложения препис на договор за банков кредит №65430 от 02.12.2008г. се установява, че е бил подписан между „Р. (Б.)” ЕАД, гр.С. от една страна и от друга - „П.”

ЕООД, в качеството на кредитополучател и Р.Д.Д., в качеството на солидарен длъжник. По силата на същия банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на

30 000 евро при уговорен срок на усвояване: 04.04.2009г. и краен срок за погасяване: 05.12.2011г. Страните са уговорили, произтичащите от договорната връзка права и задължения. Приели са в чл.5, че с подписването на договора, кредитополучателя и солидарния длъжник приемат за задължителни и приложими Общите условия за делова дейност на банката, както и Общите условия за предоставяне на Микро кредити.

С разпоредбата на чл.29 от сочените ОУ за предоставяне на Микро кредити са предвидени възможните случаи на неизпълнение, които са от значение за правоотношението. Съгласно чл.29, б.”б”, такъв случай е непогасяването от кредитополучателя и солидарния длъжник на която и да е погасителна вноска и/или дължима лихва по определения погасителен план.

Страните са приели в чл.8 от договора, че при настъпване на случай на неизпълнение, банката има правата по чл.30 от общите й условия за микрокредитиране на МСП, като в т.2 от същия текст е предвидено правото да направи изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит.

Според обективираното в чл.10 от договора, при неплащане от страна на кредитополучателя/солидарния длъжник на изцяло или частично на което и да е парично задължение по него в продължение на 90 дни, считано от падежа на това задължение, считано от 91-ия ден кредитът става автоматично предсрочно изискуем, за което банката не е длъжна да уведомява длъжниците.

Установява се от приложения преписи на анекси към процесния договор - с №1 от 23.11.2009г., №2 от 30.09.2010г. и №3 от 29.03.2011г., че с тях са били изменени редица елементи на правоотношението. В чл.8 от Анекс №1 страните са въвели нови случаи, които ще се приемат за неизпълнение, освен предвидените в ОУ за микрокредитиране. С разпоредбите на чл.8 от последващите Анекс №2 и Анекс №3 са се съгласили, че при неплащане от страна на кредитополучателя и/или солидарния длъжник изцяло или частично на което и да е задължение по договора за кредит в продължение на 60 дни, считано от деня, следващ настъпването на падежа, кредита става автоматично предсрочно изискуем в пълен размер и банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението и без да уведомява за това длъжниците.

С разпоредбите на чл.9 от сочените

Анекс №2 и Анекс №3, страните са се съгласили, че освен случаите, посочени в договора за кредит от 02.12.2008г., за случай на неизпълнение по смисъла на същия ще се счита и неизпълнението на което и да е задължение по тези анекси, при което банката ще има правата по чл.8 от договора, препращащ към чл.30 от Общите условия за микрокредитиране.

Страните изрично са приели в чл.9 от

Анекс №1, чл.13 от Анекс №2 и чл.12 от Анекс №3, че клаузите на съответното предхождащо съглашение, които противоречат на последното, се считат съответно променени, а останалите остават непроменени и запазват действието си.

При подписване на Анекс №3 от 29.03.2011г. страните са отразили в чл.1 от същия, че към тази дата дължимите от кредитополучателя суми възлизат в общ размер на 20 457,53 евро, включващ главница в размер на 20 001 евро, просрочена лихва в размер на 335,52 евро и текуща лихва в размер на 121,01 евро, начислена за периода от 07.03.2010г. до 28.03.2011г., вкл. Уговорили са в чл.2, че посочената главница ще бъде погасявана на 116 равни месечни вноски в размер на по 171 евро, считано от 05.07.2011г. с краен срок на издължаване на кредита 05.03.2021г. Просрочената лихва в сочения размер от 335,52 евро е била дължима за плащане на 3 месечни вноски, считано от 05.06.2012г. Сочената текуща лихва от 121,01 евро е била дължима на 05.04.2011г.

Уговорената лихва по кредита е следвало да се заплаща ежемесечно на 5-то число на месеца, за който се отнася, като за времето от 05.04.2011г. до 05.06.2011г. в полза на кредитополучателя е бил уговорен гратисен период, през който да плаща лихва, съгласно чл.3 от последния анекс.

От представените преписи на писма, изходящи от ищеца с №170-513/10.11.2011г. и №170-514/10.11.2011г. и адресирани до длъжниците „П.” ЕООД и Р.Д.Д. се установява, че банката е пристъпила към обявяване предсрочна изискуемост на целия кредит по процесния договор от 02.12.2008г., заявявайки, че упражнява правата си, произтичащи от чл.30, т.2 от ОУ за микрокредитиране, поради настъпване на основание по чл.29 от същите общи условия – неплащане на настъпили дати на падеж – 05.08.2011г., 07.09.2011г., 05.10.2011г. и 07.11.2011г. на дължими месечни вноски в общ размер на 1142,18 евро, от които главница в размер на 638,41 евро и лихва в размер на 503,77 евро. Сочените писма са били връчени на адресатите на 14.11.2011г., видно от приложените известия за доставяне.

Между страните не е налице спор, че са били налице три сключени договора от ищцовата банка с ответниците :

1.договор за банков кредит от 27.06.2006г., сключен между банката и ответника Р.Д.;

2.договор №6990/02.12.2008г. за кредитен лимит по международна кредитна карта MasterCard Business, сключен с „П.” ЕООД и 3.процесния договор №65430/02.12.2008г.

Разпечатката съдържа 36 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46a9a5bd-9c45-40f9-8e0d-dec20590c04f