Решение № 749 от 21.05.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Русе, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Г. като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520107094 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Биопродукт“ ООД, гр. Русе, против Писмо с изх. № Д-944-З/23.09.2025 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Русе, с което се вменява на дружеството-жалбоподател да заплати сумата от 6625 лв., представляваща наем за периода на ползване на държавен терен, върху който е изградена сграда, бивша собственост на организация по §12 от ЗСПЗЗ, а именно от 23.03.2012 г. до 23.12.2024 г. Това задължение било за период, през който дружеството не било собственик на сградата, която била закупена от него на публична продан с Постановление за възлагане от 23.12.2024 г., вписано с акт № 5, том 1, дв. вх. № 58, вх. рег.№59/07.01.2025 г. на СВП – Русе, а протоколът за въвод във владение бил подписан и съставен на 19.02.2025 г. Излага съображения за незаконосъобразност на адм. акт, постановен в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени административнопроизводствени нарушения и в несъответствие с целта на закона. Моли индивидуалният административен акт, обективиран в писмо с изх. № Д-944-3/23.09.2025 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Русе да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски.

Ответникът ОД „Земеделие“, гр. Русе, депозира отговор по делото, в който излага подробни съображения за недопустимост, както и за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.12.2024 г. на ЧСИ Васил Николов с рег. № 914 в регистъра на КЧСИ, с район на действие РОС, вписан с СВ с вх. рег. № 59/07.01.2025, акт № 5, том 1, върху жалбоподателя 1

„Биопродукт“ ООД е възложен като купувач следния недвижим имот:

СГРАДА с идентификатор *** /седемдесет и две хиляди триста петдесет и седем, точка, четиристотин и единадесет, точка, три, точка едно/, адрес на сграда: с. Тетово, общ. Русе, обл. Русе, ул. Неизвестна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** /седемдесет и две хиляди триста петдесет и седем, точка, четиристотин и единадесет, точка, три/, застроена площ: 108.00 кв. м. /сто и осем квадратни метра/; брой етажи: 1 /един/; брой самостоятелни обекти в сграда: 0 /нула/; предназначение:

Селскостопанска сграда; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма, при граници и съседи за поземления имот: ***, ***, а съгласно акт за собственост: БИТОВА СГРАДА със застроена площ 108 кв. м. /сто и осем квадратни метра/, построена в стопански двор с площ 0.880 /нула, точка, осемстотин и осемдесет/ дка, собственост на ДПФ, рег. № 906 /деветстотин и шест/, находящ се в с. Тетово, общ. Русе, обл. Русе, съгласно Решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ № х906/13.04.1994 г., а съгласно скица представляващ поземлен имот № 411003 /четиристотин и единадесет хиляди и три/ в землището на с. Тетово, ЕКАТТЕ 72357, общ. Русе, обл. Русе, при граници: ПИ № 000586 - полски път на Община Русе, ПИ № 707004 - пасище, мера - Общинска собственост.

С Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 19.02.2025 г. по изп.дело № 20249140400406 по описа на ЧСИ Васил Николов е предадено владението на горния имот на купувача.

Със заявление вх. № Д-944/29.05.2025 г. „Биопродукт“ ООД е направило искане до Министъра на земеделието и храните, чрез Директора на ОД „Земеделие“ Русе, като собственик на сгради и съоръжения в бившия стопански двор на с. Тетово, обл. Русе, за закупуване на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 880 кв. м., който терен е прилежаща площ към сградите, описани в постановлението за възлагане от 23.12.2024 г.

С процесното обжалвано в настоящото производство писмо изх. № Д944-3/23.09.2025 г. на директора на ОД "Земеделие" – Русе е определен дължим наем по реда на чл. 56д от ППЗСПЗЗ за периода от 09.02.2011 г. до 23.12.2024 г. в размер на 6625.00 лева.

По подадена жалба от „Биопродукт“ ООД срещу така определения размер на наем, включващ и период, в който дружеството не е било собственик на сгради и съоръжения от прекратената организация по § 12 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с писмо № 66-2065/21.11.2025 г. на Директор на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ при МЗХ „Биопродукт“ ООД е уведомено, че при извършване на разпоредителни сделки със сгради и съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ след 15.08.2015 г. сумите за ползване на земята за изтеклия период е следвало да бъдат заплатени преди изповядване на сделката. На основание разпоредбата на § 16 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, придобити след влизането в сила на 2 този закон (15.08.2015 г.), при подаване на заявление за придобиване на право на собственост върху застроените и прилежащи площи към сградите и съоръженията представят документ, удостоверяващ, че е заплатена дължимата сума за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията. В конкретния случай, и с оглед представените документи за собственост, е посочено, че се дължат суми за ползване за периода от 23.03.2012 г. до 23.12.2024 г. (датата на последната разпоредителна сделка със сградата), които преди подаване на заявление за придобиване на право на собственост върху застроената и прилежаща площ към сградата, следва да бъдат заплатени. Посочено е също, че представянето на посочения в чл. 27а, ал. 4 от ЗСПЗЗ документ за платени суми за ползване на земята до разпореждането със сградите, е част от фактическия състав на процедурата за придобиване на прилежащи площи към сгради в бившите стопански дворове, поради което преписката за придобиване на прилежащата площ към сградата не може да бъде процедирана преди заплащане на въпросните суми.

Съдът, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

По възражението на ответника за недопустимост на жалбата, съдът намира следното:

Видно от съдържанието на процесното писмо на директора на ОД "Земеделие" – Русе, същото съдържа разпореждане за заплащане от жалбоподателя в полза на МЗХ на сумата в размер на 6625.00 лева – наем за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Тетово, общ. Русе за периода от 09.02.2011 г. до 23.12.2024 г., начислен на основание § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Доколкото издаденото от директора на ОД "Земеделие"Перник писмо представлява изрично волеизявление на административен орган, с което се създават задължения за конкретен адресат и се засягат негови права и интереси, същата представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.

Съдът споделя застъпеното с Решение № 69/03.05.2022 г. по к. адм. д. № 136/2022 г. на Административен съд – Перник, в което е прието, че писмо с аналогично съдържание на оспореното, издадено в процедура по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. В този смисъл е и Определение № 32/18.10.2023 г. по адм. дело 27/2023 г. на ВАС и ВКС.

С оглед изложеното, съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно чл. 27а от ЗСПЗЗ собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР /в случая бившия стопански двор на с. Тетово, обл. Русе/ дължат суми за ползването на земята до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи. Лицата, придобили право на собственост върху сградите и 3 съоръженията по ал. 1 до 09.02.2011 г., дължат сумите за ползване на земята след тази дата (ал. 2). Лицата, придобили право на собственост върху сградите или съоръженията след 9 февруари 2011 г., дължат сумите за ползване на земята от датата на придобиване на сградите или съоръженията (ал. 3). При разпореждане със собствеността върху сградите и съоръженията по ал. 1 се представя документ за платени суми за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията (ал. 3). От своя страна § 16 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ предвижда, че собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР, придобити след влизането в сила на този закон, при подаване на заявление за придобиване на право на собственост върху застроените и прилежащи площи към сградите и съоръженията представят документ, удостоверяващ, че е заплатена дължимата сума за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията.

Според чл. 56д от ППЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните или съответно директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед за продажба на имотите, когато преписката отговаря на изискванията на ЗСПЗЗ и правилника. В тази връзка и Областната дирекция "Земеделие" писмено уведомява заявителя по преписката по реда на ГПК за стойността на имота, размера на дължимите данъци, такси, разноски и други плащания, сроковете за плащане и за сключване на договора и последиците при неспазването им.

Съгласно ал. 6 на същия член размерът на дължимите суми по § 16 от ПЗР на ЗИД към ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) се определя като произведение от цената на имота, определена по чл. 90 от ППЗДС, и броя на месеците за времето от настъпването на дължимостта на сумите съгласно чл. 27а от ЗСПЗЗ до датата на разпореждане със сградите/съоръженията, разделено на 240. От своя страна съгласно чл. 90 от ППЗДС при продажба на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, цената се определя по пазарен механизъм от независим оценител, но не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота.

В настоящия случай се касае за хипотеза, попадаща под описаната погоре нормативна уредба, доколкото жалбоподателят е придобил сграда /видно от посоченото по-горе постановление за възлагане на недвижим имот/, изградениа върху земя частна държавна собственост и е предприел действия по закупуването й. За придобиване на същата обаче директорът на областната дирекция "Земеделие" е изискал заплащане цената на ползване на земята в периода от 09.02.2011 г. до 23.12.2024 г. /датата на постановлението за възлагане/ - в размер на 6625.00 лева.

В оспорения индивидуален административен акт, обективиран в процесното писмо, липсват мотиви за начина на определяне на размера на наема, както относно основата за изчисляване на претендираната сума, така и относно размера й.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на фактическите 4 основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му – чл. 170, ал. 1 АПК, което му е указано с доклада по делото.

Съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, че когато административният акт се издава в писмена форма, той безусловно трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт, съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта, като в този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по дело № ТР-4/2002 г. А съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. В случая това е сторено само частично от административния орган едва с писмо № 66-2065/21.11.2025 г. в отговор по първоначално постъпилата жалба.

Липсата на фактически основания за издаване на акта мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспорваният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и на чл. 35 от АПК. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването. Съдът преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на базата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици, т. е. законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност – в случая да определи размера на съответното задължение. Нарушаването на императивното изискване за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е абсолютно основание за неговата отмяна.