Определение № 196 от 11.06.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Враца, 11.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Христо Н. Христов

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно наказателно дело № 20261400600253 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частен протест с вх. № 10450/12.05.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура – Враца срещу Определение № 130/30.04.2026 г., постановено по ЧНД № 299/2026 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено Постановление от 02.04.2026 г. на РП – Враца за прекратяване на наказателното производство по пр.пр. № 2501/2025 г. по описа на РП – Враца, ДП № 492/2025 г. по описа на РУ – Враца, образувано и водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

В частния протест се поддържа, че определението на районния съд е неправилно, повърхностно и едностранчиво. Прокурорът излага доводи, че в хода на досъдебното производство е проведено достатъчно по обем разследване, че в постановлението са обсъдени всички относими факти, включително и данните за продължителен конфликт между пострадалия Т. М. и A.A., както и че липсата на изрично фокусиране върху датата 01.03.2025 г. не представлява съществен порок. Оспорват се и изводите на районния съд за непълно разследване и за допуснат пропуск по чл. 243, ал. 2 НПК. С протеста се иска отмяна на първоинстанционното определение и потвърждаване на прокурорското постановление.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с доводите в протеста, с атакувания съдебен акт, с постановлението за прекратяване, жалбата срещу него и материалите по делото, приема за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, като подаден в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Досъдебното производство е образувано на основание чл. 212, ал. 1 НПК 1 с постановление на прокурор при РП – Враца за това, че на 01.03.2025 г. в гр.

Враца е отправена закана с убийство спрямо Т. М. М., която би могла да възбуди основателен страх от осъществяването – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. В хода на разследването са извършени разпити на свидетели, назначени са съдебно-психиатрични и психологични експертизи и са приобщени писмени материали от предварителни проверки и жалби, а обвиняемо Л. не е било привлечено. С постановление от 02.04.2026 г. прокурор при РП – Враца е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, приемайки, че поведението на A.A. не осъществява състав на престъпление от общ характер по чл. 144, ал. 3 НК, нито по чл. 213а НК или чл. 216 НК.

Постановлението е било обжалвано от пострадалия Т. М., който е поддържал, че фактическата обстановка е непълно изяснена, че са омаловажени отправените заплахи и съпътстващите ги агресивни действия, че неправилно е отречено наличието на основателен страх и че е наЛ. целенасочен тормоз, включително с възможни белези на изнудване.

С атакуваното определение Районен съд – Враца е отменил прокурорското постановление и е върнал делото на прокурора.

Първостепенният съд е приел, че постановлението страда от съществен порок в съдържанието си, тъй като не включва изложение на всички релевантни към предмета на доказване факти, доказателствен анализ и надлежна правна оценка на конкретното деяние, за което е образувано досъдебното производство, а наред с това е констатирал и незадоволително, хаотично и мудно разследване при неизчерпан ресурс за събиране на относими доказателства.

Въззивната инстанция изцяло споделя тези изводи.

Разпоредбата на чл. 243 НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки, като постановлението следва да отговаря на изискванията на чл. 199, ал. 2 НПК да бъде мотивирано в степен, която е достатъчна, за да бъде проследен пътят на формиране на вътрешното убеждение на прокурора по всеки съществен въпрос от предмета на произнасяне. В процедурата по чл.

243, ал. 5 НПК първоинстанционният съд следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл съдът е длъжен да провери правните констатации в прокурорския акт като следва да съобрази дали изводите на прокуратурата са обосновани и дали ако са обосновани, съответстват на установеното от прокурора фактическо положение, което от своя страна е довело до правилно приложение на закона. Наред с това следа да бъде оценено дали проведеното разследване е пълно и всестранно и дали са изчерпани възможните способи за събиране и проверка на доказателства така, че постановлението да е формирано на база възможната и пълна доказателствена маса, а изводите не са формирани при непълнота на 2 доказателствената съвкупност, отразяваща се върху обосноваността на прокурорския акт.

За да бъде осъществена реална съдебна проверка, постановлението следва да съдържа ясно изложение какви факти прокурорът приема за установени, въз основа на кои доказателствени източници ги приема за такива и каква правна оценка им дава. В настоящия случай именно такава проверка е обективно възпрепятствана. Макар постановлението формално да съдържа разказ за дългогодишно конфликтни съседски отношения, то не излага какво конкретно приема прокурорът за установено относно деянието, за което е образувано производството – инцидента на 01.03.2025 г. Липсва необходимата фактическа и правна индивидуализация на конкретното деяние, липсва обособен доказателствен анализ относно релевантните за него факти и на практика отсъства завършена правна аргументация защо именно това поведение не осъществява признаците на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК или на друго престъпление от общ характер. Липсва и точно посочване на правния извод за прекратяване на производството. Всички изброени пороци са съществени и налагат отмяната на постановлението.

Недопустимо е съдът в производството по чл. 243 НПК сам да извлича, реконструира и подрежда от доказателствата фактическата теза, която прокурорът не е формулирал ясно в своя акт. Това би означавало съдът да подмени мотивите на прокурора със собствени, каквото процесуалният закон не допуска. При липса на надлежно изложени фактически и правни основания за прекратяване, съдебният контрол се обезсмисля, а правото на пострадалия на ефективно обжалване се оказва накърнено.

Следователно правилен е изводът на районния съд, че постановлението в конкретния му вид е процесуално и съдържателно негодно да обоснове законосъобразно прекратяване на наказателното производство. Пороците му са съществени, тъй като препятстват възможността за проверка както на фактическите, така и на правните основания за прекратяване.

Наред с това въззивният състав споделя изцяло и извода на първоинстанционния съд, че проведеното разследване не може да бъде определено като достатъчно пълно и ефективно. От материалите се установява, че разпитът на пострадалия по отношение на събитията от 01.03.2025 г. е останал крайно оскъден, а след това разследването се е отклонило към проследяване на други, последващи и странични конфликтни ситуации, без да бъдат своевременно и цялостно изчерпани възможностите за събиране на преки доказателства за първоначално инкриминираното деяние.

Не са били използвани в пълен обем наличните способи за издирване и разпит на всички възможни очевидци на процесните събития, включително лицата, посетили сигнала непосредствено след инцидента, както и други лица, за които по делото е имало данни, че могат да дадат относими сведения.

Не може да бъде подминат и характерът на деянието, за което е образувано производството. Касае се за евентуално престъпление против 3 личността – закана с убийство по чл. 144, ал. 3 НК, тоест за деяние с висока степен на обществена опасност, засягащо личната сигурност и психическата неприкосновеност на пострадалия.

Неоснователни са възраженията в протеста, че районният съд не бил изложил мотиви по същество. Напротив, първоинстанционният съд е посочил както фундаменталния порок в съдържанието на прокурорския акт, така и конкретни слабости на разследването, поради което е обосновал защо прекратяването се явява прибързано и незаконосъобразно. Настоящата инстанция намира, че тези мотиви са пълни, логични и съответни на материалите по делото.

С оглед на изложено въззивната инстанция е категорична, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство във вида, в който е изготвено, е необосновано и незаконосъобразно, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно. Районният съд основателно е отменил постановлението за прекратяване и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени пороци, включително чрез излагане на надлежни фактически и правни изводи относно конкретното инкриминирано деяние и чрез извършване на необходимите допълнителни действия по разследването.

Водим от горното, на основание чл. 243, ал. 8 Окръжен съд – Враца ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 130/30.04.2026 г., постановено от Районен съд – Враца по ЧНД № 299/2026 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4