Определение № 707 от 27.05.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 707 гр. Плевен, 27.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500414 по описа за 2026 година Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Софийска вода“АД – заявител в заповедното производство по ч.гр.д.№ 7870/2025г. на Плевенски РС, подадена чрез пълномощника на дружеството и старши мениджър Правен отдел М. Л., против постановеното по делото определение № 1685/08.04.2026г., с което е допълнено определение № 1345/20.03.2026г. и са присъдени разноски в полза на длъжника. В частната жалбата се твърди, че Плевенски РС е процедирал неправилно като въпреки, че е уважил искането на заявителя за намаляване на адв. възнаграждение, е определил такова в необосновано висок размер, тъй като съдът е ползвал за ориентир чл. 7, ал.7, вр. ал.1, т.1 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, който е приложим само за разноските на заявителя. Счита, че длъжникът няма право на разноски в заповедното производство, с оглед характера на производството и липсата на задължение за мотивиране на възражението, подадено от длъжника, за което не изискват правни знания. Изложено е виждането, че ако се дължат такива разноски, то за осъщественото безплатно процесуално представителство на адвоката на длъжника следва да се определи възнаграждение по реда на §1 от ДР от посочената наредба, като съдът определени размера на възнаграждението по аналогия, съобразявайки вида и обема на адвокатската услуга. Моли да бъде отменено атакуваното 1 определение или изменено, ако съдът приеме, че са налице предпоставките за присъждане на адв.възнаграждение на адвоката на длъжника в заповедното производство, да го намали до размера съответстващ на действителната правна и фактическа сложност на извършените действия.

Ответникът по частната жалба К. Б. П., представлявана от проц. и представител адв. М. Л., е взел становище, че частната жалба е недопустима, и неоснователна, като изложил подробно доводите си в отговора на л.13 и сл.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид становището на насрещната страна, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:Жалбата е подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима. Същата е неоснователна.

С определение № 1345/20.03.2026г. РС-Плевен е обезсилил издадената по ч.гр.д. №7870 по описа за 2025г. в полза на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК: *** против К. Б. П., ЕГН: ********** заповед № 4286/30.12.2025г. за изпълнение по чл.410 от ГПК, тъй като заявителят е предявил иск с правно основание чл. 422 вр. чл.124 от ГПК, в указания му срок. С молба от длъжника, чрез пълномощника адв. М. Л., е поискано допълване на постановеното по делото определение № 1345/20.03.2026г. в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение съгл. списъка с разноските депозиран, заедно с възражението му. Заявителят е взел становище, че молбата е неоснователна, като при условия на евентуалност е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

За да уважи искането на длъжника и възражението за прекомерност на заявителя, РС е приел, че разноски за производството са дължими от заявителя, при наличие на основанията по чл.78, ал.4 от ГПК.

Обсъждайки възражението му за прекомерност, го е счел за основателно, като е приел, че възнаграждението следва да бъде определено по правилото на чл.7, ал.7, вр. ал.1, т.1 от Наредба №1 за адвокатските възнаграждение.

Отчитайки общия размер на вземанията- предмет на заповедта за изпълнение/731,35лв./, както и извършената работа, а също и фактическа и правна сложност на делото, на основание чл.78, ал.5 ГПК, е намалил 2 възнаграждението до 130 евро. Допълвайки определението, с което заповедта за изпълнение на паричното задължение е обезсилена, е осъдил заявителя да заплати в полза на адвокат М. Л. Л., като проц. представител на длъжника К.

Б. П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 130евро.

Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно. В случая длъжникът, е направил искане за присъждане на разноски в заповедното производство, представил е списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие за осъществено безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което съобразно изхода от производството, следва да бъде определено и присъдено от заповедния съд адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на длъжника.

Предвид характера на заповедното производство, с което не се разрешава правния спор между страните, а само се проверява дали вземането е спорно, то и защита на длъжника в това производство се свежда до оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК и атакуване на актовете на съда по допускане на незабавно изпълнение или защита на длъжника при обжалвания от страна на заявителя. В случая действията по защита на длъжника в заповедното производство, се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК, чрез подаване на възражение и с подаване на отговор в настоящото производство. Подадено възражение за недължимост на вземането на заявителя, поради погасяването му по за давност е зачетено и не се е стигнало до предявяване на иск и разглеждане на спора за дължимостта на претендираните от заявителят суми по исков ред, а изхода от делото е - обезсилване на издадената заповед по чл.410 ГПК.

Действително, според преобладаващата съдебна практика Наредба № 1/ 09.07.2004г. е неприложима по отношение минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство, а разпоредбата касае само адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителя в заповедното производство, направил искане за издаване на заповед за изпълнение. Приложение следва да намери разпоредбата на параграф 1 от ДР на Наредбата, като възнаграждението се определи по аналогия. Отделно от това, съдът приема, въз основа на цитираната в частната жалба практика на СЕС, че не е стриктно обвързан с 3 посочената наредба, а я ползва само за ориентир.

В случая определения от РС-Плевен размер на адвокатското възнаграждение за адвоката на длъжника, като краен извод е съобразено както с характера на производството, така и с вида и обема на извършената от адвоката работа в защита на длъжника, довела до обезсилване на издадената срещу последния заповед за изпълнение на парично задължение. В обема на тази работа се включва и подаването на отговора на въззивната жалба в настоящото производство. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената адвокатска работа, определеното възнаграждение не следа да бъде намалявано под 130евро.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1685/08.04.2026г., с което е допълнено, на основание чл.248, ал.1 от ГПК определение № 1345/20.03.2026г. по ч.гр.д. № 7870/2025г. на Плевенски РС и са присъдени разноски в полза на длъжника.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4