Решение № 1172 от 01.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1172 гр. София, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20211110216575 по описа за 2021 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № СОА20-РД11-2703/10.09.2020 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, на ОРЛ. К. К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 09.08.2020 г., около 18.45 часа, в гр. София, на бул. „Патриарх Евтимий“ № 63 към бул. „Скобелев“ паркира л.а. „Р.М.“ с рег. № ****** на място, определено за паркиране на хора с трайни увреждания, обозначено с пътни знаци „В28“, „Т17“ и „Д21“.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице ОРЛ. К. К., с която са иска неговата отмяна като незаконосъобразно. Твърди се, че в нарушение на чл. 99, ал. 1, т. 2 ЗДвП процесното място за паркиране не е било обозначено с хоризонтална пътна маркировка. Изложено е, че е налице противоречие между разпоредбата на чл. 98, ал. 2 ЗДвП и чл. 44 от Наредбата на Столична община относно позволените места за паркиране, което води до объркване на водачите.

Релевирани са доводи за наличието на маловажен случай, като е посочено, че жалбоподателят има право да паркира на места, определени за хора с трайни 1 увреждания. Оспорва се и е репатрирането на автомобила. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. В допълнение е посочено, че за да бъде маркирано едно паркомясто като такова, предназначено за хора с трайни увреждания, следва да бъде обозначено едновременно с пътен знак и хоризонтална маркировка, какъвто не е настоящият случай. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

Процесуалният представител на въззиваемата страна моли за потвърждаване на атакуваното НП, като се твърди, че нарушението е установено по безспорен начин. Изложено е, че съгласно чл. 6 ЗДвП водачите на МПС следва да се съобразяват на първо място с пътните знаци и след това с пътната маркировка. С оглед на изложеното, от съда се иска да потвърди обжалваното НП, като присъди в полза на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 09.08.2020 г., около 18.45 часа, ОРЛ. К. К. паркирал л.а. „Р.М.“ с рег. № ****** в гр. София, на бул. „Патриарх Евтимий“ № 63 в посока към бул.

„Ген. Скобелев“ на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак „Д21“ и табела „Т17“ без да има право за това.

По подаден сигнал, на място пристигнали служители на сектор „Общинска полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, вкл. С.Г., която 2 разпоредила неговото репатриране от процесното място.

На основание изготвената от С.Г. докладна записка и снимков материал св.

М. съставил АУАН с бл. № 141457/09.08.2020 г. срещу ОРЛ. К. К. за извършено от последния административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. Последният отказал да подпише АУАН и да получи екземпляр от същия, което било удостовеР по надлежния ред с подписа на един свидетел.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № СОА20-РД11-2703/10.09.2020 г. от заместник-кмета на Столична община, с което за описаното в АУАН административно нарушение на ОРЛ. К. К. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

НП било връчено лично на нарушителя К. на 11.11.2021 г., който в законоустановения 7-дневен срок (на 18.11.2021 г.) подал жалба срещу същото, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля М.; справка от Столична община, ведно със схема на организация на движението на процесния пътен участък; справка от Сектор „Общинска полиция“-СДВР, ведно с приложения към нея; Заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета на Столична община и Заповед № СОА19-РД09-11/04.01.2019 г. на кмета на Столична община.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. В този смисъл основно доказателствено средство се явяват показанията на св. М.Я, служител на сектор „Общинска полиция“-СДВР, който е съставил процесния АУАН въз основа на изготвената от колегата му докладна записка и приложен към нея снимков материал. Именно от приложената по делото докладна записка и снимков материал (л. 29-32 от делото) се установява точното местоположение на паркирания от жалбоподателя лек автомобил.

Видно от снимковия материал, л.а. „Р“ с рег. № ****** е паркиран след поставения пътен знак „Д21“, обозначаващ място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Видно от същите снимки, под пътен знак „Д21“ е поставена табела „Т17“ с указание, че пътен знак 3

„Д21“ има действие за две места след мястото на поставянето му. В настоящия случай л.а. „Р“ е паркиран от жалбоподателя на второто място след знака, което съгласно поставените пътни знаци е предназначено за паркиране на превозни средства, обслужващи хора с увреждания. В случая жалбоподателят не е имал право да паркира на посоченото място, като представената от него карта за преференциално паркиране № 71855 е издадена от Столична община едва след подадено на 29.10.2020 г. заявление от ОРЛ. К. К. или повече от два месеца след извършване на процесното деяние.

Съдът кредитира изцяло приложените към административно-наказателната преписка и в хода на съдебното производство писмени доказателства, приети от съда по реда на чл. 283 НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им – Заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. и Заповед № СОА19-РД09-11/04.01.2019 г., и двете издадени от кмета на Столична община. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете за установяване на нарушения по ЗДвП се съставят от длъжностни лица от службите за контрол, предвидени в ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините „контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана“. В този смисъл, съгласно разпоредбите 4 на чл. 189, ал. 1, вр. чл. 167, ал. 2 ЗДвП е предвидена компетентност на оправомощените от кмета на Столична община служители от служби за контрол по ЗДвП да съставят АУАН за извършване на процесното нарушение, свързано с неправилно паркиране на територията на Столична община. От приложената по делото Заповед № СОА19-РД09-11/04.01.2019 г. на кмета на Столична община се установява, че съгласно чл. 167, ал. 2 и чл. 189, ал. 1 ЗДвП звено „Общинска полиция“-СДВР е определено да осъществява контрол по ЗДвП на територията на Столична община, чиито служители са изрично оправомощени да съставят АУАН за извършени нарушения по ЗДвП.

Доколкото св. М.Я, който е съставил процесния АУАН, е служител на сектор „Общинска полиция“ към СДВР, то последният се явява компетентен да състави процесния АУАН.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. От приложената по делото Заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета на Столична община е видно, че последният е оправомощил заместник-кмета на Столична община Кристиан Димитров Кръстев да издава наказателни постановления за съставени АУАН за извършени административни нарушение по ЗДвП. С оглед на това обжалваното НП също е издадено от компетентен орган.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Липсва противоречие или неяснота в съдържанието им.

Отказът на нарушителя да подпише АУАН законосъобразно е бил удостоверен по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН с подписа на един свидетел, посочен в АУАН.

При проверка правилното приложение на материалния закон съдът счита, че описаното в обжалваното наказателно постановление и извършено от ОРЛ.

К. К. деяние съдържа всички признаци от обективния и субективния състав на описаното в разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП административно нарушение.

5

От обективна страна се установи, че ОРЛ. К. К. е паркирал на 09.08.2020 г., около 18.45 часа, л.а. марка „Р“, модел „Меган“ с рег. № ****** на място, определено за паркиране на ППС, обслужващи хора с трайни увреждания, находящо се в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 63. Съдът подробно изложи при извършения доказателствен анализ защо приема, че мястото, на което жалбоподателят е паркирал автомобила, е било именно обозначеното с поставения пътен знак „Д21“, поради което не е необходимо да се преповтарят изложените съображения. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател.

В случая жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, доколкото е паркирал на място за ППС, предназначено за паркиране на хора с трайни увреждания без да има право за това. Следва да се посочи, че приложената по делото карта № 71855 е издадена от Столична община след процесната дата. В конкретния случай по безспорен начин се установи, че ОРЛ. К. К. е паркирал процесното МПС на описаното в НП място без да им право за това. В случая е налице неправомерно паркиране на място, обозначено за ППС, превозващи хора с увреждания по смисъла на § 1, т. 8, б. „а“ от ДР на НОДТСО. По този начин последният е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Административното нарушение е извършено при форма на вина несъзнавана непредпазливост от страна на ОРЛ. К. К., доколкото последният не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но е могъл и е бил длъжен да предвиди осъществяването му като съобрази поставените пътни знаци.