Решение № 1461 от 09.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1461 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000503365 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 5571/16.10.2024г., постановено по гр.д.№ 226/23г. по описа на СГС, ГО, 22 състав са уважени частично обективно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на Б. Г. М., сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване по НОХД № 4224/2014г. и свързаните с него предварително производство и въззивно такова), ведно със законната лихва, считано от 10.01.2023г. до окончателното изплащане, както сумата от 25 (двадесет и пет) лева, имуществени вреди, разходи в наказателното производство, както и сумата от 79,56 (седемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) лева, направени разноски, съобразно уважената част от исковете.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди разликата над 2000 лева до пълния му размер от 50 000 лева, а искът за имуществени вреди за разликата над 25 лв. до 1000 лв., като неоснователни в тези части.

Присъдени са разноски, като на основание чл. 77 ГПК, Прокуратура на РБ, е осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 26,67 (двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) лева, възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от исковете.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото по делото.

1

Жалбоподателят-ищец Б. Г. М. оспорва решението в отхвърлителните му части за разликата над 2000 лв. до 50 000 лв., както и над 25 лв. до 1000 лв. като моли съда да отмени решението в тези части и да уважи исковете. Твърди, че определената сума в размер на 2000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерно занижена и не съответства на закона, ППВС № 4/68г., икономическата конюнктура в страната към момента на деликта и утвърдената практика на ВКС за сходни и дори по-тежки по обем вреди.

Изтъква факта, че му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 162, ал.1 вр.чл.20, ал.4 вр.ал.1 от НК. Съдът не е съобразил обстоятелството, че по отношение на ищеца е взета най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража. От съда не е обсъден и факта, че поради тази мярка той е бил изпратен в Затвора-***. В случая, наказателното производство е продължило почти 5 години, както следва: наказателното производство по пр.пр.42055/2013г. е образувано на 02.11.2013г. По късно е образувано НОХД № 4224/2014г. на СРС, НО, 115 състав за престъпление по чл.162, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр.ал.1 НК, като досъдебната му фаза, считано от датата на провеждане на разпита на ищеца като уличено лице и привличането му като обвиняем, е траяла от 02.11.2013г. до 04.03.2014г., а съдебната му фаза - от 04.03.2014г. до 29.11.2018г., когато е влязла в сила постановената по въззивното НОХД оправдателна присъда, с която Б. М. е признат за невиновен в извършване на посоченото деяние. В решението не е обсъден факта, че още Районният съд, като първа инстанция, постановява решение, с което оправдава Б. М. и го признава за НЕВИНОВЕН.

Въпреки това Прокуратурата е протестирала оправдателната присъда, с което тя на практика продължава да поддържа пред съда несъстоятелното си обвинение. В този смисъл до изтичането на този неразумен срок от около 5 години се е стигнало само и единствено поради действията на Прокуратурата - подаване на протест срещу оправдателната присъда.

Твърди, че ответникът не е оборил представените от ищеца многобройни писмени доказателства за публикации в електронните медии. Прокуратурата не е представила доказателства от Пресцентъра си, в процесните периоди какви данни и информация по случая с Б. М. са подавани към медиите. Затова счита за доказано, че с действията си Прокуратурата е допринесла за уронване на честта, достойнството и престижа г-н М.. Освен това негативен ефект оказва и явяванията му в съдебната зала, конвоирането то там, което го е лишило от възможността да полага труд в този период от време и така да намалява срока на изтърпяваното наказание.

Отделно от гореизложеното твърди, че е нарушено правото на защита на ищеца, тъй като на същият са били допуснати трима свидетели, при режим на довеждане. Поради факта, че е бил в Затвора-***, той не е могъл да говори по телефон свободно с трети лица /извън затвора/, каквито се явяват свидетелите по настоящото гражданско дело. Поради това, особеният представител на ищеца своевременно е поискал от съда, тези свидетели да бъдат призовани на адресите им. Преди изтичане на указания от съда срок, с изрична молба е поискано продължаване на срока за предаване на адресите на свидетелите, по уважителни причини - поради обективната невъзможност на ищеца да се свърже с тях от затвора в ***, в дадения срок. Липсва определение на съда за произнасяне по тази своевременна молба за продължаване на срока по уважителни причини. Въпреки липсата на такова определение, 2 съдът с решението си приема, че е била налице процесуална преклузия. Твърди, че процесуална преклузия не е настъпила, поради наличието на уважителни причини за продължаване на срока, по които липсва произнасяне от съда. В резултат на това процесуално нарушение е било нарушено правото на защита на ищеца и това е довело до непълнота, необоснованост и неправилност първоинстанционното решение. Затова моли да бъдат допуснати трима свидетели при режим на довеждане.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България не изразява становище в писмен вид. В о.с.з. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът Б. Г. М. твърди, че наказателно производство пр.пр. № 42055/2013г. по описа СРП (НП № 2851/2013г. по описа на СДВР) било образувано и водено него с оглед на престъпление по чл. 162, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 4, във вр.ал.1 НК и срещу Ц. Й. Б. за престъпление по чл. 162, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. На 27.02.2014г. в СРС бил внесен Обвинителен акт по обвинение за това, че на 02.11.2013г. около 16,00ч. в гр.

София, на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и ул. “Екзарх Йосиф“ в съучастие, като помагач, умишлено улеснил извършването на престъплението, като управлявал л.а. марка „Ауди“, модел „Q 7“, ДК № ********, като по този начин помогнал да бъде чут от повече хора извършителя Ц. Й. Б., който чрез слово - викал по мегафон „Така не могат да продължават тези неща, време е да се събудим! Ето ги черните, които виждате! През нощта е било извършено тежко криминално престъпление срещу младо момиче от български произход, което е намушкано от лице от такъв произход. Ето тия черните, които виждате!

Това нещо не може да продължава така! Време е да вземем мерки и да се разправяме с тези черните! Трябва да се разправяме с тия черните!“ Подбуждане към насилие и омраза, основани на раса. По образуваното НОХД № 4224/2014г. описа на СРС били проведени общо 6 съдебни заседания, като три години по-късно с Присъда от 14.06.2017г., ищецът бил признат за невинен. Присъдата била протестирана от прокурор при Районна прокуратураСофия пред СГС по повод на което било образувано ВНОХД №1857/2018г., по което с Решение № 1215/29.11.2018г. изцяло била потвърдена присъда от 14.06.2017г. по НОХД № 4224/2014г. Наказателно производство продължило за периода от 02.11.2013г. до 29.11.2018г.

Воденото наказателно производство в неговите досъдебна и съдебна фаза били широко отразени от национални медии. Ищецът търпял негативни емоции, а и бил кандидат за президент. По време на процеса се намирал в Затвора-***, което налагало осигуряване на явяването му в съдебно заседание да бъде конвоиран от Белене до гр. София, което било свързано с дискомфорт и неудобства. През дните, през които М. бил конвоиран, реално бил лишен от възможност да работи, съответно да намали размера на изтърпяваното от него 3 наказание „лишаване от свобода“. Претърпял и имуществени вреди - заплатени 1 000 лева, представляващи адвокатски хонорар по воденото ДП № пр.пр. 42055/2013г. по описа на СРП. Претендира сумата от 50 000 лева, неимуществени вреди; и сумата от 1 000 лева, като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва и разноски.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените искове изцяло - както по основание, така и по размер. На първо място счита, че отсъстват доказателства органите на ПРБ да са извършвали други действия освен правно регламентираните в НК. В тежест на ищеца е да докаже твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с процесното обвинение, както и техния размер. Заявява, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Недоказани са твърденията за причинен изключителен психологически дискомфорт, възникнали здравословни проблеми и затруднена кариера в причинна връзка с процесното обвинение. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди като недоказан по основание и по размер, като несъобразен с икономическия стандарт в страната, както и с принципа на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика. При преценката за продължителност на производството следва да се има предвид фактическата и правна сложност на делото, както и факта, че обвиняеми са били няколко лица, а освен това делото е преминало през две съдебни инстанции.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че наказателното производство по пр.пр.42055/2013г. е образувано на 02.11.2013г. срещу Б. Г. М., за престъпление по чл.

162, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр.ал.1 НК, като досъдебната му фаза, считано от датата на провеждане на разпита на ищеца като уличено лице и привличането му като обвиняем, е продължила, считано от 02.11.2013 г. до 04.03.2014г. Обвинението е за това, че на 02.11.2013г. около 16,00ч. в гр. София, на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и ул. “Екзарх Йосиф“ в съучастие, като помагач, умишлено улеснил извършването на престъплението, като управлявал л.а. марка „Ауди“, модел „Q 7“, ДК № ********, като по този начин помогнал да бъде чут от повече хора извършителя Ц. Й. Б., който чрез слово - викал по мегафон „Така не могат да продължават тези неща, време е да се събудим! Ето ги черните, които виждате! През нощта е било извършено тежко криминално престъпление срещу младо момиче от български произход, което е намушкано от лице от такъв произход. Ето тия черните, които виждате! Това нещо не може да продължава така! Време е да вземем мерки и да се разправяме с тези черните! Трябва да се разправяме с тия черните!“ т.е. за подбуждане към насилие и омраза, основани на раса.

След внесен обвинителен акт в съда е образувано НОХД № 4224/2014г. по описа на СРС, НО, 115 състав, като съдебната му фаза е продължила от 04.03.2014г. до 29.11.2018г., когато е влязла в сила постановената оправдателна присъда, с която Б. М. е признат за невиновен в извършване на посоченото деяние и оправдан. Основание за постановяване на оправдателната присъда и нейното потвърждаване от въззивната инстанция е несъстоятелност и недоказаност на обвинението. Присъдата била протестирана от прокурор при СРП пред СГС, по повод на което било образувано ВНОХД №1857/2018г., по което с 4

Решение № 1215/29.11.2018г. изцяло била потвърдена присъда от 14.06.2017г. по НОХД № 4224/2014г.

Общата продължителност на цялото наказателно производство е 5 години, считано от 02.11.2013г. до 29.11.2018г.

По отношение на ищеца е взета най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража, поради което той е бил изпратен в Затвора-***.