Решение № 149 от 10.06.2022, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. гр.Велинград, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско дело № 20215210101009 по описа за 2021 година

Иск по чл.90, ал.1 от ЗКРИ, вр. чл.88 от ЗКИР, вр. чл.537, ал.2 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на ищеца Т.М.К К., ЕГН ********** от гр. Велинград, ***, чрез пълномощника адв.С.М. от АКПловдив със съдебен адрес гр. Пловдив, ***, ет.5, срещу „К.Х-1 ЕООД, ЕИК 202325247, със седалище и адрес на управление: гр.Костандово, „Индустриална зона“ №1, представлявано от управителя Г. К. Х., с която е предявен установителен иск по чл.90, ал.1 от ЗКИР.

Ищецът твърди, че срещу него, в качеството му на длъжник-потребител било образувано изп. дело №20188870400683 по описа на ЧСИ Д.Дв, рег. №887 към КЧСИ, район на действие ОС- Пазарджик от взискателя „Уникредит Булбанк“ АД. В хода на производството по това изпълнително дело било насочено принудително изпълнение срещу ипотекиран в полза на банката-взискател недвижим имот собственост на ищеца, а именно:

Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РА-18-1214 от 06.06.2018г на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 13.10.2021 г. с площ 1416,00кв.м., с адрес гр.Велинград ул.“Св.Климент Охридски“, с трайно предназначение на територията- урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м. , номер по предходен; 8179, квартал: 440, п. V, при граници и съседи:

***,

***,

***,

***,

***,

***, ведно с построената върху него сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Велинград, одобрени със Заповед РА-18-1214/06.06.2018г на Изпълнителния 1 директор на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 13.10.2021 г., с адрес на имота: гр.Велинград ул. Св.Климент Охридски, със застроена площ от 256 квадратни метра, брой етажи - 3, брой самостоятелни обекти - няма данни, с предназначение - Жилищна сграда – еднофамилна.

По отношение на имота били проведени няколко публични продажби. Последната публична продан се състояла в периода от 06.09.2020г. до 06.10.2020г., на която продан имотът бил реализран за сумата от 369 460.00 лева, а купувач бил ответникът по настоящия иск- „К.Х-1.

На 08.10.2020г. било издадено Постановление за възлагане по изпълнително дело №683 от 2018г. по описа на ЧСИ Д.Дв в полза „К.Х-1 ЕООД, ЕИК 202325247, по силата на което му бил възложен описания поземления имот с идентификатор *** и сградата върху него с идентификатор ***.

Срещу така издаденото Постановление за възлагане в законоустановения срок била подадена частна жалба по която било образувано гр. дело №767 от 2020г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. С Решение №260121 от 10.12.2020г. постановено това по гр.д.

№767/2020 г., било е потвърдено оспореното Постановление.

Междувременно ищеца бил подал молба за обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл.424 от ГПК, срещу взискателя по изпълнителното дело „Уникредит Булбанк“ АД за установяване, че не дължи вземанията по повод на които е образувано изпълнителното производство. Поискана била и обезпечителна мярка - спиране на изпълнението до постановяване на окончателно решение по бъдещия иск с правно основание чл.424 от ГПК.

С Определение №260101/03.11.2020г. постановено по ч.гр.д. №746/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, молбата на ищеца за обезпечение на бъдещия му иск била отхвърлена. Но при последвалото обжалване пред Апелативен съд - Пловдив по силата на Определение №260113/17.11.2020г., постановено по в.ч.гр.д. № 593/2020г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, първоинстанционното произнасяне било отменено и било допуснато обезпечение на бъдещия иск и въз основа на него издадена обезпечителна заповед за исканата мярка - спиране на изпълнението по изп. дело 683/2018 г. по описа на ЧСИ Д.Дв. Настоява се на това, че по този начин изпълнителното дело било спряно преди произнасянето на Окръжен съд - Пазарджик по гр.д. №767/2020г. относно законосъобразността на Постановлението за възлагане.

Постановеното Определение на Апелативен съд - Пловдив било обжалвано от „Уникредит Булбанк“ АД, но с Определение №125/02.04.2021г. постановено по ч.гр.д.

№602/2021г. по описа на ВКС, обжалваното определение не било допуснато до касационно обжалване, поради което и наложената обезпечителна мярка била вляла в сила.

Въз основа на издадената обезпечителна заповед производството по принудително изпълнение било спряно на 17.11.2020г. с допуснатото обезпечение от страна на Апелативен съд – Пловдив, поради предварителното изпълнение на обезпечителната заповед, за която 2 съдебният изпълнител бил уведомен.

Към настоящият момент искът с правно основание чл.424 от ГПК бил предявен и висящ по гр.д. № 842/2020г. по описа на ОС- Пазарджик, а изпълнителното дело било спряно до приключването на съдебния спор. С Разпореждане от 20.11.2020г. ЧСИ въз основа на издадената обезпечителна заповед съдебният изпълнител бил констатирал и постановил спиране на изпълнението за сумите по изпълнителния лист.

Твърди още, че поради спирането на изпълнителното дело, по което е издадено постановлението за възлагане, то да не е влязло в сила, тъй като със спирането на производството по принудително изпълнение спират да текат и всички срокове, включително и за стабилизацията на постановлението за възлагане съгласно трайната и последователната съдебна практика на ВКС.

В същото време и въпреки спряното изпълнително дело и не влязлото в сила постановление за възлагане, купувачът на имота и ответник в настоящото производство, недобросъвестно се е опитал да впише несъществуващо обстоятелство, представяйки на съдията по вписванията постановление за възлагане без необходимите за вписването реквизити откъм форма и съдържание, а именно - удостоверяване от съдебния изпълнител за датата на влизането му в сила.

Поради горното с Определение от 06.01.2021г. на съдията по вписванията при Районен съд — Велинград, било отказано вписването на Постановлението за възлагане, тъй като върху същото липсвало отбелязване на ЧСИ Д.Дв да е влязло в сила и датата на влизането му в сила, от което можело да се направи извод, че самият съдебен изпълнител е преценил законосъобразно, че постановлението не е влязло в сила поради спирането на изпълнителното дело с издадената от Апелативен съд — Пловдив обезпечителна заповед.

Срещу постановеният отказ на съдията по вписванията за вписване на постановлението за възлагане, ответникът в настоящото производство, подал частна жалба и било образувано в.ч.гр.д. №89/2021г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, което било разпределено на същия състав, разгледал законосъобразността на издаването на постановлението за възлагане по в.гр.дело № 767 от 2020г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.

Настоява се на това, че в производството по гр.д. № 767/2020г. на ОС Пазарджик по реда на чл. 435 ГПК съдът бил проверил законосъобразността на предприетите от съдия изпълнителя конкретни действия, довели до издаване на постановлението за възлагане, но не и въпросът за влизането му в сила, последиците от спирането на изпълнителното дело, транслативния му ефект, материалното право и други.

Въпреки това и въпреки, че представеният за вписване акт - Постановление за възлагане, не отговарял на изискванията за форма и съдържание с Определение №260367/25.02.2021г. постановено по в.ч.гр.д. №89/2021г. съставът на ОС - Пазарджик, потвърдил и издаването на постановлението за възлагане, бил отменил отказът на съдията по вписванията и разпоредил да се впише Постановление за възлагане на недвижим имот № 2394/08.10.2020г., по изпълнително дело № 20188870400683 по описа на ЧСИ Д.Дв, със 3 следните мотиви - че същото е потвърдено от съда като законосъобразно.

Счита, че с отмяната на отказа на съдията по вписванията съдът бил излязъл извън правомощията си, тъй като е следвало да провери за форма и съдържание и така да формира вътрешното си убеждение само и единствено въз основа на представения за вписване акт, които очевидно в конкретния случай бил с непълно съдържание и форма.

Нещо повече, в охранителното производство по в.ч.гр.дело № 89/2021г по описа на ОС - Пазарджик ищцата, като заинтересовано лице, макар и да не била страна в това производство, оспорила правото на ответника да впише постановлението за възлагане, тъй като от една страна между страните съществувал правен спор относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт, а от друга страна постановлението за възлагане не било влезнало в сила, поради което и липсвало отразяване в него от ЧСИ на това обстоятелство. Ето защо и ищцата категорично се противопоставила на молбата за вписване, поради което и на основание чл.536 от ГПК съставът на съда е следвало да не разпорежда вписване съответно да не постановява никакъв акт, а да предприеме действията, регламентирани в разпоредбата на чл.536 от ГПК, съгласно която:

Охранителното производство се спира, когато:

1. има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт;

2. по молбата за издаване на акта възникне гражданско правен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата. В този случай съдът давал на молителя едномесечен срок за предявяване на иска; производството се прекратявало, ако в срока искът не бъде предявен.

Игнорирането на разпоредбата на чл.536 от ГПК и излизането извън правомощията за проверка на представения за вписване пред съдията по вписванията акт, относно формата му и съдържанието му, било довело до недопустимо и недействително вписване на невлязло в сила постановление за възлагане, което не отговаряло на изискванията за вписване поради липсата на удостоверяване за датата на влизането му в сила и по отношение на което е наличие на правоотношение, което е условие за издаването му, а именно: вземания на взискателя по изпълнително дело № 683 от 2018 г. по описа на ЧСИ Д.Дв, по което е висящ гражданско правен спор по гр.д. № 842/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, Гражданско отделение.

С оглед на гореизложеното твърди, че е налице хипотезата на чл.90, ал. 1 от ЗКИР, тъй като е вписано Постановление за възлагане, което не отговаря на изискванията на форма и съдържание, а и не е влязло в законна сила към момента на заявяване на вписването от страна на ответника, а и до настоящия момент съответно вписването му е незаконосъобразно и недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

Освен това в охранителното производство по вписването била допуснато нарушение на разпоредбата на чл.536, ал.1 от ГПК, което също обосновавало недопустимост на извършеното вписване.

4

Извършеното вписване било незаконосъобразно, тъй като то само формално /привидно/ създавало права, тъй като бил вписан акт - Постановление за възлагане, което не е влезнало в сила и което от формална страна не отговаря на изискванията за неговото вписване.

Отново се настоява на това, че съдебният състав по проверка на отказа на съдията по вписванията, е излязъл извън рамките на проверката, която дължи съдията по вписванията, тъй като съгласно т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 год., ОСГТК, съдията по вписванията съответно и контролно-отменителният съд нямат правомощията да проверява материално правните предпоставки на акта.

От своя страна нарушението на разпоредбата на чл.536, ал.1 от ГПК водело до недопустимост на вписването, тъй като същата тази разпоредба била императивна и съдът и съдията по вписванията следвало да я приложи, което контролно-отменителния съд не бил сторил.

По този начин се целяло заобикаляне на постановеното с Определение №260113/17.11.2020г., постановено по в.ч.гр.д. № 593/2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, обезпечение в полза на ищеца, за спиране на изпълнителното дело. Нещо повече, ищцата била поискала от Апелативен съд - Пловдив по в.ч.гр.дело № 593/2020г. допълване на постановеното обезпечение, чрез допускане на мярка: спиране на възлагането по изпълнително дело № 683 от 2018г по описа на ЧСИ Д.Дв, с рег.№ 887 в КЧСИ на Р.България на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1416 кв.м., ведно със сграда с идентификатор ***, с площ 256 кв.м., с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, с адрес: гр.Велинград, ул. Св. Климент Охридски. Това искане било оставено без уважение от Апелативен съд - Пловдив с мотиви, че със спирането на изпълнителното дело постановлението за възлагане не може да влезе в сила.