Решение № 496 от 03.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Бургас, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Въззивно гражданско дело № 20242100500638 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Д. В. А. - длъжник по изп.д. № 99/2024 г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, рег. № 709 на КЧСИ, район на действие ОС-Бургас, против разпореждане на ЧСИ от 02.04.2024 г., с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство.

Жалбоподателят твърди, че в случая са налице условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и прекратяването на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона, тъй като през периода 2011 г. – 2017 г., както и от 2017 г. до 2024 г. няма извършвани никакви действия по него, поради което съдебният изпълнител е следвало да прогласи вече настъпилото прекратяване с постановление. Моли обжалваният отказ да бъде отменен и вместо него съдът да прогласи настъпило по право прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 99/2024 г. по описа на ЧСИ Бъчваров. Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство.

Преписи от жалбата са били връчени на взискателя СУ „Св. Климент Охридски“ и на длъжника З. Й., като в законоустановения срок същите не са подали писмени възражения и не са изразили становища по жалбата.

По делото са приложени мотиви на ЧСИ Янко Бъчваров, в които е посочено, че в молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на ЧСИ на осн. чл. 18 от ЗЧСИ да определя начина на изпълнение, като след преобразуване на делото е извършил следните изпълнителни действия: на 21.03.2024 г. са конституирани наследниците на починал длъжник, на които са изпратени покани за доброволно изпълнение, получени на 1

25.03.2024 г. и на 28.03.2024 г., а на 27.03.2024 г. е наложен запор върху пенсията на Д. А..

Според ЧСИ единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че той следва да образува ново изпълнително дело, което ще доведе до нови разходи за длъжника. Твърди също така, че е отказал да прекрати изпълнителното дело, поради извършването на принудителни действия срещу имущество на длъжника.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от правоимащо лице и на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК е допустима.

По същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Изп.д. № 99/2024 г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров първоначално е било образувано на 01.11.2010 г. под № 85/2010 г. – по молба на СУ „Св. Климент Охридски“ въз основа на изпълнителен лист от 19.02.2010 г., издаден по гр.д. № 724/1998 г. по описа на РС-Бургас, с който 18 физически лица са осъдени да заплатят на взискателя съдебно-деловодни разноски в размер на 7 512 лв., като с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, включително и определяне начина на изпълнение.

След образуване на изпълнителното дело ЧСИ е извършил справки относно здравноосигурителния статус на длъжниците, както и е изискал информация от съответните общини, от НАП и от КАТ относно имущественото им състояние и евентуални техни публични задължения.

На 17.11.2010 г. ЧСИ е изпратил покани за доброволно изпълнение до длъжниците.

На 17.12.2010 г. по изпълнителното дело е постъпило заявление от петима от длъжниците, включително от Ц. Х. В. (впоследствие същата е починала и жалбоподателят е конституиран на нейно място като длъжник заедно с другия й наследник З. В. Й.), с което същите заявяват, че са внесли 30 % от дължимата сума и се задължават да внасят ежемесечно по 10 % от остатъка. Поради това и на осн. чл. 454, ал. 1 от ГПК с разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е спрял изпълнението по отношение на тези длъжници.

Видно от направените на гърба на изпълнителния лист отбелязвания, в периода 07.12.2010 г. – 29.09.2011 г. по делото ежемесечно са постъпвали суми от трима от горепосочените петима длъжници, но не и от Ц. В. (наследодателката на жалбоподателя).

На 27.01.2011 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до НОИ-РУСО-Бургас, получено на същата дата, с което е наложил запор върху пенсията на длъжника Ц. В..

На 07.10.2011 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „ВИВ 1“ ООД - работодател на длъжника З. И. Т., с което е наложил запор върху трудовото й възнаграждение, но липсват данни това съобщение да е получено от работодателя.

Следващото действие по изп.д. № 85/2010 г. е извършено от ЧСИ Бъчваров едва на 09.06.2017 г., а именно изпратени са съобщения до петимата длъжници, подали заявлението от 17.12.2010 г., за размера на дължимата от тях сума към 09.06.2017 г., като им е указано, че при неплащането й ще бъде предприето принудително изпълнение.

Със запорно съобщение от 20.06.2017 г. ЧСИ Бакалов отново е наложил запор върху пенсията на Ц. Х. В., но с писмо от 23.06.2017 г. ЧСИ е уведомен от ТД на НОИ-Бургас, че запорът не може да бъде наложен, тъй като пенсията на лицето е под минималната работна заплата за страната.

С разпореждане от 20.06.2017 г. ЧСИ Бъчваров е наложил възбрана върху притежаваните от Ц. В. по ½ ид.ч. от три земеделски имота, като възбраната е вписана на 23.06.2017 г., но липсват данни за предприети последващи изпълнителни действия по отношение на тези имоти.

Със Заповед № СД-04-98/31.10.2017 г. на министъра на правосъдието е наредено 2 служебният архив на ЧСИ Бъчваров да се прехвърли и предаде на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892, с район на действие ОС-Варна, в резултат на което на 28.01.2019 г. ЧСИ Христо Георгиев е преобразувал изп.д. № 85/2010 г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров в свое изп.д.

№ 169/2019 г., разпоредил е на длъжниците да бъдат изпратени покани за доброволно изпълнение, както и е изискал справки от НАП за наличие или липса на задължения на длъжниците и наложени обезпечителни мерки (справките са постъпили по изпълнителното дело на 27.02.2019 г.). Други изпълнителни действия не са предприети от ЧСИ Христо Георгиев.

Със Заповед № СД-04-28/13.03.2019 г. на министъра на правосъдието е наредено ЧСИ Христо Георгиев да върне на ЧСИ Янко Бъчваров служебния му архив, в резултат на което на 20.03.2024 г. изп.д. № 169/2019 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев е преобразувано от ЧСИ Янко Бъчваров в изп.д. № 99/2024 г.

С Разпореждане от 21.03.2024 г. ЧСИ Бъчваров е конституирал като длъжници по изпълнителното дело Д. В. А. и З. В. Й. – наследници на починалия длъжник Ц. Х. В.. На същата дата са изпратени покани за доброволно изпълнение до новоконституираните длъжници, като Д. А. е получил поканата на 25.03.2024 г.

На 27.03.2024 г. ЧСИ е изпратил до ТД на НОИ-Бургас съобщение за налагане на запор върху пенсията на Д. А., като това запорно съобшение е получено на 01.04.2024 г., а с писмо от 03.04.2024 г. ЧСИ е уведомен от НОИ, че пенсията на длъжника е под размера на МРЗ за страната, поради което от нея не могат да се правят удръжки.

На 02.04.2024 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника Д. А., чрез упълномощен процесуален представител, с искане за прекратяване на делото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като с разпореждане от същата датата (което е предмет на настоящото дело) ЧСИ Бъчваров е оставил това искане без уважение.

С разпореждане от 03.04.2024 г. ЧСИ Бъчваров е насрочил опис на земеделските земи, върху които е наложена възбрана на 23.06.2017 г. (без посочване на конкретна дата на описа), като липсват данни такъв да е бил извършен.

Със запорно съобщение от 04.04.2024 г., получено на 08.04.2024 г., ЧСИ е наложил запор върху вземанията на Д. А. в „ЦКБ“ АД, като с писмо от 12.04.2024 г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че към датата на налагане на запора сметката на длъжника е без наличност.

С молба от 08.04.2024 г. длъжникът Д. А. е представил издадена от БРС обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение на предявен от него установителен иск срещу СУ „Св. Климент Охридски“ чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението по изп.д. № 99/2024 г. на ЧСИ Янко Бъчваров“. Поради това с разпореждане от 09.04.2024 г. съденият изпълнител е спрял принудителното изпълнение по отношение на този длъжник.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна, тъй като в периода 07.10.2011 г. - 09.06.2017 г., а впоследствие и в периода 28.01.2019 г. – 21.03.2024 г. по изпълнителното дело не са били извършвани никакви изпълнителни действия, нито взискателят е искал такива да бъдат извършени. Съгласно Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., ГК, двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно), поради което в случая следва да се приеме, че още към м. октомври 2013 г. са настъпили предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, като това прекратяване е настъпило по силата на закона и съдебният изпълнител е следвало да го констатира чрез издаването на нарочно постановление както е поискал длъжникът Д. А.. Поради това обжалвания отказ на ЧСИ Бъчваров е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като делото следва да бъде върнато 3 на ЧСИ за постановяване на нарочен акт, с който да констатира настъпилото прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника Д. А., тъй като само той е сезирал съда с жалба против действията на съдебния изпълнител.

С оглед основателността на жалбата в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски по делото, които са в размер на 415 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 02.04.2024 г., постановено по изп.д. № 99/2024 г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, рег. № 709 на КЧСИ, с което е оставена без уважение молба на длъжника Д. В. А. за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В Р Ъ Щ А делото на ЧСИ Янко Бъчваров за издаване на постановление за прекратяване на изп.д. № 99/2024 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на длъжника Д. В. А..

ОСЪЖДА СУ „Св. Климент Охридски“, БУЛСТАТ 000670680, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Цар Освободител“ № 15, да заплати на Д. В. А., ЕГН **********, от ***, сумата от 415,00 лв. (четиристотин и петнадесет лв.), представляваща направените разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4