Решение № 16 от 23.01.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Бургас, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Даниела Д. Михова

Кирил Гр. Стоянов при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500308 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивната жалба на Р. Г. Д., чрез пълномощника адв.А., против решение № 365 от 06.03.2023 г. по гр.дело № 1399/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Съгласно депозираната от въззивницата уточняващата молба (вх.№ 6395/06.04.2023 г. по описа на БОС), първоинстанционното решение е обжалвано само в частта, с която съдът е отхвърлил иска на въззивницата Д., срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД с ЕИК 200183856, за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадените заповеди за изпълнение по ч.гр.дело № 52/2022 г. по описа на ЦРС, ч.гр.дело № 53/2022 г. по описа на ЦРС, ч.гр.дело № 54/2022 г. на ЦРС и ч.гр.дело № 55/2022 г. на ЦРС; както и в частта, с която са обезсилени издадените против ответното дружество „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД заповеди за изпълнение, както следва: заповед за изпълнение № 89 от 13.04.2022 г., издадена по ч.гр.дело № 51/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД; заповед за изпълнение № 93 от 26.04.2022 г., издадена по ч.гр.дело № 52/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД; заповед за изпълнение № 92 от 15.04.2022 г., издадена по ч.гр.дело № 53/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, заповед за изпълнение № 88 от 12.04.2022 г., издадена по ч.гр.дело № 54/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и заповед за изпълнение № 91 от 15.04.2022 г., издадена по ч.гр.дело № 55/2022 г. на ЦРС срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. По отношение на недопустимостта на решението се твърди, че първоинстанционният съд, въпреки, че е установил 1

„липсата на възражение по всички издадени заповеди в хода на реализираните частни граждански дела пред ЦРС от страна на физическото лице, напълно погрешно приема, че възражението от ЮЛ обхваща и бездействието на ФЛ“ и в противоречие както на закона, така и на ТР на ВКС по повод на другарството в процеса и смесва длъжник с поръчител и задължителен другар, респ. солидарен длъжник.

На второ място е заявено, че първоинстанционният съд е пренебрегнал липсата на надлежно упълномощаване на адвоката на физическото лице - М. Е. към датата на депозиране на възражението срещу Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.54/2022 г. на ЦРС, което води до недопустимост на исковото производство.

По отношение на неправилността на решението на БОС се твърди, че тя е резултат неправилно приетото от съда, че направеният от ищеца частичен отказ от иск по едно от съединените за разглеждане искове, представлява (според БОС) отказ от целия спорен предмет. Твърди се, че действително ищцата е направила отказ от претендираните вземания по един от съединените искове поради плащане и то в хода на процеса, но това не оказва влияние върху останалите заявени претенции, тъй като означава само, че общият дълг е намален до размера на конкретната сума - с погасена част от солидарния длъжник - физическо лице - М. Е.

Изразено е и недоволство от присъдените на ответното дружество разноски.

С уточняваща молба е заявено, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се оплакването, че съдът не е съобразил, че ответниците М. Е. и „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД са солидарни длъжници и не е съобразил мотивите на т.5а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се още, че обезсилването на петте заповеди за изпълнение е извършено в нарушение на т.13 от същото ТР. Отново са изложени оплаквания против решението, в частта на разноските. Заявено е, че не се поддържат оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на решението на БОС.

Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемият-ответник „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД е оспорил въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 ГПК. Заявено е, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно и постановено в съответствие с материалния закон със съдопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения – част от които – във връзка с оплакванията на въззивницата в подадената въззивна жалба, които оплаквания с уточняващата молба е посочено, че не се поддържат.

Оспорено е твърдението на въззивницата, че ответниците са солидарни длъжници като се посочва, че в хода на производството никой не е твърдял, нито е ангажирал доказателства за наличие на основание за възникване на солидарна отговорност на двамата ответници.

По отношение на правилността и обосноваността на обжалваното решение е заявено, че за да отхвърли предявените обективно съединени установителни искове против ответника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, 2 първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.233 от ГПК, като е приел, че с отказа от иска за част от претендираната сума по процесния договор, ищцата е признала недължимостта на цялото вземане произтичащо от процесния договор за правна помощ и съдействие от 22.07.2019 г.

Наведени съображения за неоснователност на иска, поради това, че по делото не е представен в оригинал процесният договор за правна помощ и съдействие, а в представеното копие положеният от първия ответник подпис е индигиран, а текстът на договора - пълномощно и подписа на ищцата са изписани с химикална паста, в противоречие с начина, по който се оформят индигираните примерни адвокатски договори/пълномощни.

Споделят се изводите на съда, че в хода на производството е останало недоказано твърдението на ищцата, че е извършила каквито и да е услуги в полза на ответното дружество. Сочи се, че извършването на услуги от ищцата в полза на ответника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД не се твърди в депозираните пет искови молби по чл.422 ГПК, нито има данни и доказателства за това по делото. Твърди се още, че при справка по партидата на двете дружества страни по процесния договор, може и ще се установи, че ищцата не е участвала и не е подготвяла каквито и да е документи свързани с извършени промени по партидите на дружествата, за да претендира заплащане на хонорар общо в размер на 60 000 евро.

Относно твърденията на ищцата, че й е било възложено съдействие за набавяне на визи на ответника М. Е., осигуряване на банкови кредити от банки на територията на РБългария; финансирането му във връзка с инвестиционни намерения на територията на РБългария, контакти с чужди инвеститори от ОАЕ и Кралство Мароко за продажбата на притежаван от М.

Е., посредством контролирано дружество регистрирано в РТурция, хотел в гр.

Бодрум, разговори с инвеститори от Израел за сключване на сделка за 1 500 000 евро и пр., се твърди, че дори въпросните дейности да са били реално извършени от ищцата, за което не са представени доказателства, „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД не следва да дължи каквото и да е възнаграждение, доколкото същите дейности и услуги нямат връзка с дружеството, за да дължи последното възнаграждение.

Претендира се съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо, правилно и обосновано.

Претендират се разноски за въззивната инстанция. Също не са ангажирани нови доказателства.

С определение № 1473/05.06.2024 г. по повод оплакванията на ищцата във въззивната й жалба и в молбата-уточнение, касаещи присъдените на ответника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД съдебни разноски, имащи характера на искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищцата Д. за изменение на решението в частта на разноските.

Против това определение в законовия срок е постъпила частна жалба от ищцата Д., с която се претендира определението да бъде отменено като неправилно. Изложени са твърдения, че исковете са предявени в условията на солидарност срещу ответниците М. Е. и „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, претенцията е една, предявена срещу ответниците, при условията на солидарност и 3 неправилно първоинстанционният съд уважил иска срещу първия ответник физическо лице и е отхвърлил иска срещу втория солидарен длъжник търговското дружество. Изложени са твърдения, че при постъпили възражения по всички пет заповедни производства от „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, и възражение от М. Е. само по едно от заповедните производства, е налице хипотезата на т.5в от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. N 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, при която, според ищцата, тя не би следвало да понесе тежестта от разноските в процеса.

В законовия срок ответникът “ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД е представил отговор-становище, с който оспорва частната жалба като неоснователна.

Твърди се, че обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на ищцата за изменение на решението по делото, в частта, в която на“ЛАИТ ХАУС 2“ ООД е присъдена сумата от 8 160 лв, представляващи сторени по делото разноски, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Оспорени са твърденията на жалбоподателката, за наличието на солидарна отговорност на ответниците. Посочено е, че по делото са предявени различни установителни искови претенции, против различни ответници, за различни вземания, като ответниците в хода на производството са представлявани от различни адвокати. Твърди се, че макар установителните искове да са обединени в едно исково производство, като обем на претендираните за установяване парични вземания по отношение на двамата ответници, те също са различни, доколкото по част от заповедните производства, конкретно и само против ответника М. Е. не са постъпили възражения по реда на чл.414 от ГПК, респ.са издадени изпълнителни листи от PC Царево въз основа на издадените и влезли в сила Заповеди з изпълнение по чл.410 от ГПК.

Твърди се, че хипотезата на т.5в от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., на която се позовавава жалбоподателката, е неотносима към настоящия спор.

Допълнително се посочва, че адвокатското възнаграждение е определено, претендирано и присъдено в минималния размер, съобразен и присъден с Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, с оглед размера на претендираните от ищцата суми от ответното дружество.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния Бургаски окръжен съд е образувано след като по подсъдност от Районен съд Царево е изпратено гр.д.216/2022 г. на РС Царево.

Първоначално гр.д.216/2022 г. на ЦРС е образувано по исковата молба на Р. Д. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, за приемане за установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 24 500 лв - част от общо вземане в размер на 60 000 евро, дължима по договор за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.51/2022 г. на ЦРС, ведно със законната лихва върху сумата от 10.02.2022 г. до окончателното и изплащане. Ч.гр.д.51/2022 г. на ЦРС е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по 4 чл.410 от ГПК от Р. Д. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и М. Е., и след издаването на такава заповед срещу двамата длъжника, посочени в заповедта като „солидарни“, възражение по чл.414 ГПК е подадено само от длъжника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, поради което и искът по чл.422 ГПК за установяване на вземането е бил заведен само против него.

Видно от приложеното гр.д.216/2022 г. ЦРС, към него са били присъединени за разглеждане гр.д.235/2022 г. на ЦРС, гр.д.224/2022 г. на ЦРС, гр.д.238/2022 г. на ЦРС и гр.д.226/2022 г. на ЦРС, всяко от които с предмет установяване наличието на вземане за част от общо вземане в размер на 60 000 евро, дължима по договор за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., сключен между Р. Д. и ответника М. Е., за която сума са издадени заповеди за изпълнение по съответните заповедни производства, по които са подадени възражения.

Присъединено гр.д.235/2022 г. на ЦРС е образувано по иска на въззивницата Д., срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, за установяване съществуването на вземане на ищцата в размер на 24 500 лв - част от общо вземане в размер на 60 000 евро, дължима по договор за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.52/2022 г. на ЦРС, ведно със законната лихва върху сумата от 10.02.2022 г. Видно от приложеното ч.гр.д.52/2022 г. на ЦРС, същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от Р. Д. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и М. Е., и след издаването на такава заповед срещу двамата длъжника, посочени в заповедта като „солидарни“, възражение по чл.414 ГПК е подадено само от длъжника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, поради което и искът по чл.422 ГПК за установяване на вземането е бил заведен само против него.

Разпечатката съдържа 38 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46a686c3-fac7-40f5-935d-5102874c332b